ДВАТА ПОСЛЕДНИ АДРЕСА

До дъно покварен и търсещ прогреса

не знае безбожният свят,

че вечни са двата последни адреса

и водят към Рай или Ад.

Понеже не може от тях да избяга

зачерква ги в своя си взор,

но времето винаги примката стяга

до тление с мирис на тор.

Ни квантов компютър, ни скенер и лазер,

ни нов електронен робот,

не ще се обърнат към мъртвия Лазар

да биха му дали Живот...

Могъща е тайната Свята Завеса.

Зад нея Всевластен е Бог. 

Човекът до двата последни адреса

си има пределния срок.

И струва си - днес, а не в бъдещо време,

със Вяра цена да плати,

когато към своята Вечност поеме,

в сърцето с Исус да блести.

И хич да не пита мечтите къде са

в живота сред блудния свят,

но следвал до края на Господ адреса

да влезе в Небесния Град.

Че долу, в катрана и страшния тътен -

измамен, погубен, злочест -

намерил е грешникът зъл и безпътен

последният вечен адрес...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДИАГНОЗА НА СВЪРШЕКА

Повдига се народ против народ, 

и царство против царство се повдига. 

Но в този помрачен от зло живот 

малцина виждат тъмната верига. 

Крещи към Бога мировата скръб, 

но отговорът сляпа не съзира, 

щом в правдата си търси “зъб за зъб” 

със свит юмрук и кървава секира. 

И разумът - от злоба окован - 

за прошка няма място да намери. 

А Джон ще се озъбва на Иван 

до входа чак на адовите двери. 

А там, оттатък, вече няма брод, 

и капка кръв от Господа не стига... 

Повдига се народ против народ, 

и царство против царство се повдига. 

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЕФИАЛТ

(по вдъхновение от филма "300")

От страх човекът сто пъти умира,

до смърт ако случайно приближи.

И уж потеглил - тягостно се спира

в поклон пред десет хиляди лъжи.

И става смутен блясъкът на ножа

с простряно до сърцето острие.

Тъй скъпа е едничката му кожа!

Тъй сладко е едното битие!

Гърбът си струва, ако се прегърби.

Главата, ако в миг се поклони.

Фалшивото е изборът без скърби,

макар от него страшно да вони.

Смъртта е изход. Някъде, оттатък...

Мнозина я посрещат със сълзи.

А червеят, подобно на змията,

научил се е само да пълзи.

Дори да си добави - ден, година,

или с измама да се позлати -

без образ е омразната гадина,

без всичките божествени черти.

От страх човекът сто пъти умира.

Поне веднъж със чест да би умрял!

Че Вечност от Небето се събира,

а тленното - от лепкавата кал...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МРАМОРНИЯТ ДАВИД

Във всеки мрамор спи един Давид,

но Скулптора очакват си длетата.

И смисълът, под жилките покрит,

на вярата едничък е следата.

Почива Микеланджело отвъд.

Епохата е ялова, за жалост...

В очакване на Страшния си Съд

глупците бият с чукове нахалос.

Да би помогнал Господ! Но, не би...

Мълчи Творецът тайните Си свише.

Премъдрите Му всякога съдби

не може летописец да опише.

Светът не иска древен Самуил.

И Мирото е пуст анахронизъм.

Не с Корена Давидов, но с бодил,

в духа си многократно е пронизан.

Зад бронята на пищен Голиат

преживят сноби жалката си похот.

И в своя лицемерен маскарад

лика си ваят - в суета и грохот.

Във всеки мрамор спи един Давид,

но Скулпторът сред бесните Го няма.

А вярата напомня прозелит,

продаден на търговците във Храма...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВСЯКОГА БДЕТЕ!

(слово от един непризнат будител)

Поне неколцина от сън да събуди

духът ми за Господ добре се потруди.

Десетки години надува тръбата

и сам си понесе скръбта и борбата.

Но как се събуждат душите приспани

от земните страсти и плътски капани?

И как се удържа пределна умора

сред сладката дрямка на плътските хора?

Тръбата за земните твари е чужда.

Тя само сърцата за Бога събужда.

И верен, тръбачът, неволи преглъща,

когато вгорчи го залостена къща.

За хитри лисици и ястреби бесни

леговища има във стаите тесни.

Сънят е мъртвешки и будене няма

от цялата тъмна и властна измама.

Витаят душите сред розови мрежи,

оплетени в своите ниски копнежи,

и там се отдават докрай на хазарта

да слагат мечтите на губеща карта.

И вече престанах в това да се чудя

кои не успях със тръба да събудя.

Света те обичат, че той си ги люби

и в своята яма не ще ги изгуби.

Зората ще дойде. Невидима, скрита.

И будните в Своя Завет ще изпита.

За Дар ще ги грабне - на Бога принесен,

и те ще Й бъдат последната песен.

А долу - над сънища в тежки клепачи

и бухал ще вие, и гарван ще грачи,

че смърт се надига със остра секира

и тя при кошмарния спящи прибира.

Ще кажа на будните: Всякога бдете!

Очаквайте Господ и духом не спете!

Че както крадец се промъква във къща,

така и Спасителят в Миг се завръща...

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНАТА ДРАМА

Това ще е скоро последната драма

с присъда от Свят небосвод –

да търсят Спасител, когато Го няма,

и чезнат Любов и Живот.

Когато Вратата след миг се затвори,

а целият свят се смрачи,

и няма със Бог да пребъдват отгоре

излъгани в Злото очи.

Тогава за всяка душа ще е късно

за Милост слова да хрипти,

защото живяла е подло и мръсно,

а няма Агнец, да прости…

Че Светлият чакаше двадесет века,

прободен в ръце и нозе,

но в мрака змията отрови човека

и всичката вяра му взе.

"Послушай ни, Боже!" – ще креснат тълпите –

"Небето за нас отвори!"

О, люде безбожни! Защо се морите?

Вратата Всевишният скри!

Сърцата ви червеят скоро прояде

да любите зло и разврат,

и всичкото време, що Господ ви даде,

изтече в дълбокия ад.

Разпален е огън за сухата слама

и страшен стоварва се Гняв…

Това ще е скоро последната драма

на свят от измами лукав.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-ВЪРХОВНИЯТ БАНДИТ

Не гледай със очи сърдити

към беззаконния елит.

Бледнеят всичките бандити

пред най-върховния бандит.

Не може плът да го притиска

или прониже бърз патрон.

Той действа както си поиска

от своя зъл престъпен трон.

В ръката му царе са пешки.

Войните – земна суета.

Прекършва сам съдби човешки

когато тласне ги в смъртта.

Облечен с мантия-измама

си има свой репертоар.

Преправя се на ангел в Храма

или върти се като зар.

Със власт от хиляди години

земята мачка и гнети.

Владее армии с гадини

душите да опропасти.

Купува съвести, престоли.

Търгува с тайни грехове.

Играе мръсните си роли

и благодетел се зове.

Но пак в природата му има

пределна слабост, страшен трус,

че той змия е уязвима,

щом някак чуе за Исус…

Когато Мечът го посича,

излъскан с Правда – Свят и бял,

на коленете си се свлича

подобно дрипа и парцал.

И нека Верният да знае,

че Господ Дух е пратил в Дар,

от Който в тъмното ридае

проклетият и паднал звяр.

Бледнеят всичките бандити

пред най-върховния бандит,

но има Святост над звездите

и Меч, пределно страховит.

Въртиш ли го с Христова Вяра

пронизваш мрак и тъмнина,

и чезне като сянка стара

бандитът с име Сатана.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРИСЪДАТА НАД СЕНААР

Бръмчи психясалият кошер,

разбунен в тъмния си бяс,

и тръгват новините лоши

навред по земния атлас.

Отгоре – слънчевият огън,

отдолу – всеки земен трус,

но няма никаква тревога

светът, без Истината пуст.

Във лепкави и гнусни мрежи

заблуди паякът плете,

и плячката му от невежи

подобно планина расте.

Върхушка, като сова сляпа,

не вижда идещия Гняв.

За своите престоли драпа

и власт държи с юмрук корав.

В покварата на Калигула

или с пожара на Нерон,

строи високата си кула

и лъска златния си трон.

А щом въздига се елитът

от зъл и беззаконен звяр,

отново Господ препрочита

присъдата над Сенаар.

С Гнева свещен да го погуби

и с Меча да го прободе,

че който с демон се залюби,

ще падне, дявол знай къде…

Бръмчи психясалото племе

и още малко ще бръмчи,

но във останалото време

ще бъде сляпо, без очи…

А кулата, щом рухне цяла,

ще слезе Свят Заветен Цар,

земята, вдън изнемощяла,

да вдъхне за Живот и Дар.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО В ПЪТЯ ХОДЯТ ДВАМА…

Когато в Пътя ходят двама,

държащи своите ръце,

ще бъдат камъни от Храма

в една Любов, с едно сърце.

И няма дух да ги разсича,

и зло не ще ги повали,

защото Верният обича,

и Вярата си не дели.

Такава дружба на земята

е чудо и Небесен Дар.

Достига тя до Вечност Свята

при своя светъл Господар.

А Той в приятели съзира

един Давид и Йонатан –

как брат готов е да умира

за брат, до дъно поруган.

Но идва във живота драма –

злочеста, пълна с кривини,

когато в Пътя ходят двама,

но звяр ги дебне отстрани.

А там единият решава

да свърне в гибелния мрак…

Разделят се ръце тогава,

но няма да се свържат пак.

Че зло отстъпника владее

и дърпа го без капка жал.

А сам не знае той къде е,

ръката щом е изтървал…

С такива белези се пълни

проклетият и грешен свят.

Плътта измама ще погълне

и братът ще напусне брат.

А днес поуката е тая

сред пътищата от лъжи,

че само Верните до края

Любов на Пътя ще държи.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДА ИДВА ТОЗИ СВЪРШЕК ВЕЧЕ!

Светът към пъкъла залита

с лъжи безпаметно пиян.

За Правда никога не пита,

изгубил чест, морал и свян.

С тотеми, идоли, кумири

душите дяволът лъсти.

И страсти, щом човекът дири,

от тях ще се опропасти.

Вестта на Господ Бог е блага,

а пък неправдата вони.

Нечестието примка стяга

над непростените вини.

Пропадат евтини лекета

във своя устрем късоглед,

подобно гръмнала ракета

след някакви секунди пет.

И гледат в бъдното далече

сълзящите от скръб очи.

Да идва този свършек вече

злините в миг да заличи.

Дъждът душите да измие.

Роса от Правда да блести.

Животът благ да се открие,

когато Бог го възвести…

И чудната Надежда Свята

да видят всички племена,

че Цар дошъл е на земята,

и ще царува в Светлина.

Светът към пъкъла залита

и в него цял ще изгори,

преди Христос с Небесна свита

нов свят честит да сътвори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

КОГАТО ДО КОКАЛ ОПИРА СЕ НОЖ…

Когато до кокал опира се нож

и силата нищо не струва,

насилникът вече е по-малко лош

и спира за миг да върлува.

Усеща в сърцето си смътния крах

от някаква гневна присъда.

По-страшен за него от възгласа "Бях"

е светлият смисъл: "Ще бъда!"

Но крив е грехът му. И никак не ще

от Правда да бъде изправен.

Катарзис не би пожелал въобще,

а някак на мира оставен.

И тази обреченост остро гнети

и мисли в поука събира,

че ножът не идва греха да прости,

когато до кокал опира.

И щом е човекът в усърдие лош –

Гневът е жесток, безпощаден.

Цар Ирод, пронизан със ангелски нож,

от червеи беше изяден…

Перото ми пише и думи твори,

та всеки дано ги разбира.

Когато човеците бъдат добри,

тях Гълъб с пера ще допира!

Че този е Смисълът в грешния век,

Надежда за всичките живи.

Човекът се ражда да бъде Човек,

а злите без разум са диви.

Остават завинаги в тъмната нощ,

където Гневът ги настига.

Когато до кокал опира се нож,

и с него – желязна верига…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

БОЛКА НЯМА…

"Но понеже ще се умножи

беззаконието, любовта на

мнозинството ще охладнее…"

(Матея 24:12)

Студено ли е – болка няма.

В студа престава да боли.

Светът в това не вижда драма,

а дребен щрих като че ли…

Една висулка е щастлива,

когато вън е минус пет.

От пътя си не се отбива

да стопли някой старец клет.

Безчувствена и горда крачи.

Не трепват нейните очи.

Защо от чужда скръб да плаче,

та слабост да й проличи?

Животът е страхотен фризер.

Запазва здрава всяка плът.

И няма безпощадна криза

да праща съвестта на съд.

Но по-добре в гигантски глетчер

съдбата да се превърти –

от ранно утро и до вечер

ледът по нея да блести…

Каква трагедия позната,

видяна в Святи редове…

Настъпва страшна хладината

със мор и черни грехове.

И върволици от висулки,

родени в пещерния студ,

готови са да станат булки

и скочат в дяволския скут.

Чеда на лъскава измама,

в които Зло ще се всели…

Студено ли е – болка няма!

В студа престава да боли.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗВЕЗДАТА НА ДАВИД

"Защото казвам ви, от сега

няма вече да Ме видите, до

когато речете: Благословен,

Който иде в Господното име…"

(Матея 23:39)

Блести Звездата на Давид,

но кой отдолу Я съглежда?

Светът е гръмнал динамит

и в мрака пленници отвежда.

Светът плющи от знамена

и всяко има си цената,

но кой поглежда в Светлина

към Знамето на племената?

Един последен Голиат

на Бог скрижалите презира

и с него истинският ад

душите гълта без да спира.

Къде е смелият младеж

на злия челото да счупи,

та сред уплашената гмеж

малцина Господ да изкупи?

Овчарят с гъстите коси

и Мирото на Самуила,

в духа си Бог да извиси

и види Вечната Му Сила?

Скърби Давидовият Син

и чака възгласа "Осанна",

че Той е светлият "Амин"

на Вярата благоуханна.

Че Той е Святата Звезда,

Която в тъмнината свети,

и в Неговата свобода

чеда Давидови бъдете!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ХАП ОТ ГОСПОДНАТА АПТЕКА!

"Ако бяхте слепи, не бихте имали

грях, но понеже сега казвате:

Виждаме, грехът ви остава…"

(Йоан 9:41)

Духът на Господ е аптека.

За всяка болка има хап.

И в Него да пристъпят нека

недъгав, гърбав, куц и сляп.

Отецът благ ще излекува

обърнатите към Христа.

И мир в духа им ще царува

със правдата и радостта.

Но някой, ако в злоба тежка,

реши, че винаги е здрав,

в най-черна слепота човешка

ще си натрупа вечен гняв.

Щом няма зов или сълзица,

да се смири пред Бога Свят,

дори с излъскана паница

таи непоносима смрад.

Такъв не ще да претърпява

на Господ острия остен.

Грехът му винаги остава –

зловонен и неопростен…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРЕДИ ГОСПОДНИЯ ДЕН

Светът ще се върне до дните на Ноя -

безбожен, отровен, лукав,

и смут ще разтърси на злите покоя

с присъда от Божия Гняв.

А времето страшно съдби ще издави

и адът души ще плени,

дори да се считат за живи и здрави

и праведни в своите дни.

Дори да решат, че дъската му хлопа

на някакъв смахнат поет,

бучат небесата, приижда потопът

и всички ще влачи навред.

Напразно ще трупат суетни валути.

Богатство не ще ги спаси.

А дните тогава ще бъдат минути

и времето Дух ще скъси.

Грехът от разплата не ще да избяга

пред Вечен и Свят Съдия.

И ропот, ударен с желязна тояга,

ще има съдба на змия...

Но който на Господ в Завета се взира,

за светските страсти умрял,

когато потопът бучи и напира,

ще бъде за Бог оцелял.

На Белия Гълъб покрит от крилата

и в древен ковчег приютен,

ще види как чудно цели се земята

на Господ с Великият Ден...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

О, ГЛУПАВ СВЯТ! О, ПРЪСТ НИЩОЖНА!

Гласа на Бог светът не слуша,

затънал в тъмния си ров.

Пристига гибелната суша,

а той за гняв не е готов.

Въздига демони с костюми

на всеки горд пиедестал

и бълва нечестиви думи

в поклон към гнусния Ваал.

В една последна орисия

пресъхват изворни води,

и пак е време за Илия

със знак за древните беди.

Небе за дъжд да се затвори.

Земята в огън да гори.

Но царят в мрачната си орис

така и да не се смири...

Гласа на Бог светът не чува,

пленен от чародейна смрад,

но утре скъпо ще му струва,

когато няма път назад...

Когато адът се разтвори,

и остра сярата дими,

а никога със вик нагоре

от Бог утеха не ръми...

О, глупав свят! О, пръст нищожна!

О, трон на глинени крака!

Не ща съдбата ти безбожна

и мигом ще я отрека!

На теб и твоите измами

противник всякога съм бил!

Във Бог пребъдва твърдостта ми

високо горе, на Кармил!

И там дано дочакам края,

а ти от суша излиней,

защото е съдбата тая

на глина, влюбена в злодей...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЛОВУВА ЛОВЕЦЪТ, ЛОВУВА...

Когато проклетият дявол

сред грешните тръгне на лов,

преследва сърцата корави,

лишени от Свята Любов.

Привлича със стръв егоисти.

Капани залага от страст.

И в помисли зли и нечисти

ги мами със плътското "аз".

Какви ли трофеи зловещи

във ада до днес е събрал -

сред страшните огнени пещи

души, като черен метал...

В делата си твърде оловни.

В лика си със образ на звяр.

В духа си докрай безлюбовни -

без Вяра, без Бог, без Олтар.

Каиновци, Ироди, Юди

с безчестие, срам и вина,

и всякакви смахнати люде,

готови за грях и злина...

Ловува ловецът, ловува...

Изкусен със примка и ров.

И тъмна измама върлува

в сърцата без Кръста Христов.

Не ще ги в горкото оплача.

Те искат си своя ловец.

И там, в дълбините на здрача,

не би ги измолил светец.

Изсъхват, подобни на плява.

Пленени - во веки веков,

защото проклетият дявол

за тях е отишъл на лов...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАР В ДАРЯВАЩИ ВЕКУВА!

Талантът Дар е необятен

и мярка в стари времена.

Възвишен, чист и благодатен,

от Бог получен без цена.

Светило от духа, красиво,

щом радва хиляди навред,

та от сърцата чувство живо

да би родило се в ответ.

Дали на този свят обаче

се пази Истинския Дар?

Духът не ще ли да заплаче

талант да срещне на пазар?

Клеймо да види над твореца,

превърнал в стока своя лъч,

и хвърлил хула към Отеца

в една панаирджийска глъч…

Кога, безумецо трагичен,

на Бог за Дара си плати,

и счете, че е строго личен

таланта, що у теб блести?

Когато ражда плодовете

дървото иска ли пари,

или на Онзи, Който свети,

смирено то благодари?

Дали ще бъде стих и песен,

картина, скулптура, портрет –

те раждат се от Дар Небесен,

та Дар да бъдат занапред.

А който алчен ги продава

е сива пепел, жалък сноб,

и бързо се превръща в плява,

щом пълни с корист своя джоб.

Такъв не ще се споменува

във всички бъдни векове,

че Дар в даряващи векува

и в Свята Слава ги зове.

Онази Слава, при която,

превил творецът колене,

сърцето му е с Бог богато,

а не с хартии в портмоне…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИСТОРИЯТА ПАК ЩЕ СЕ ПОВТОРИ!

Илия към пустинята поел

и седнал под дърво, от зло заплашен.

Прицелила се в него Езавел

със крясък див и поглед твърде страшен.

Тя, жрицата на дявола жесток,

царувала със низост и поквара,

но мечът на великия пророк

с позор опръскал царската тиара.

Пред погледа й паднали глави

на нейните изчадия от мрака.

А дяволът започнал да кърви

и креснал бесен: Езавел, в атака!

Финалът се оказал някак друг,

по-силен от посмъртните финали.

Атаката не случила. Напук.

И вещицата кучета я яли.

А някъде, след тихия Йордан,

Илия се въздигнал с колесница.

Проскърцал зъби тъмният титан,

изгубил най-върховната си жрица.

А днес отново той крещи: Война!!!

И иска в смут пророка да събори.

Но в този спор на Бог и сатана

историята пак ще се повтори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

От хляб и зрелища едва ли
светът пред Бог ще се сниши.
Върлуват демонични хали
сред помрачените души.

Мечтаят за едната купа.
Крещят за славния отбор.
Отгоре Гняв свещен се трупа.
Отдолу - плътският позор.

Шумят гърла по стадиони.
Вилнеят страстните тълпи.
Сълза светецът да отрони 
не ще ги в мъка потопи.

Фалшив Олимп със гръм и трясък
разхвърля мълнии в ефир,
и славата му има блясък
на евтин долнопробен пир.

А купата, уви, е куха
и няма Вино от Завет.
От хляб и зрелища - в разруха
отива този свят проклет.

И нека утре не роптае
когато Меч го прободе,
че футбол днес му се играе
и тънък чипс му се яде.

Не ще приеме Съдията
от ада скръбния му стон,
защото със Десница Свята
показа му червен картон...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)