ВСЯКОГА БДЕТЕ!

(слово от един непризнат будител)

Поне неколцина от сън да събуди

духът ми за Господ добре се потруди.

Десетки години надува тръбата

и сам си понесе скръбта и борбата.

Но как се събуждат душите приспани

от земните страсти и плътски капани?

И как се удържа пределна умора

сред сладката дрямка на плътските хора?

Тръбата за земните твари е чужда.

Тя само сърцата за Бога събужда.

И верен, тръбачът, неволи преглъща,

когато вгорчи го залостена къща.

За хитри лисици и ястреби бесни

леговища има във стаите тесни.

Сънят е мъртвешки и будене няма

от цялата тъмна и властна измама.

Витаят душите сред розови мрежи,

оплетени в своите ниски копнежи,

и там се отдават докрай на хазарта

да слагат мечтите на губеща карта.

И вече престанах в това да се чудя

кои не успях със тръба да събудя.

Света те обичат, че той си ги люби

и в своята яма не ще ги изгуби.

Зората ще дойде. Невидима, скрита.

И будните в Своя Завет ще изпита.

За Дар ще ги грабне - на Бога принесен,

и те ще Й бъдат последната песен.

А долу - над сънища в тежки клепачи

и бухал ще вие, и гарван ще грачи,

че смърт се надига със остра секира

и тя при кошмарния спящи прибира.

Ще кажа на будните: Всякога бдете!

Очаквайте Господ и духом не спете!

Че както крадец се промъква във къща,

така и Спасителят в Миг се завръща...

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)