ВИСОКАТА ДО КРЪСТ ЦЕНА

И сто живота да ми струва

високата до кръст цена,

душата ми ще претъгува

скръбта от земната злина.

Превърнал Господ на пътека,

Завета Му – в перо и дъх,

ще бъда за мнозина екот,

дошъл от непристъпен връх.

Не ще ме възгордее слава

или ласкателен език,

че битката не ражда плява,

а образ клет на мъченик.

Най-грубо вретище, в което

се блъска светският отпор,

и бързо пълни се сърцето

със хула, укор и позор.

Без рани никой не пресича

Небесната на Бог Врата.

На смъртник вярата прилича

с присъда гневна от света.

Христос у мен да се познае –

такъв е Святият предел.

И истинският връх това е

за всеки, кръста си приел.

Приех си моя. Без принуда.

И нямах в избора си страх.

От падналия свят прокуден

живот на пришълец живях.

И сто души да имах в мене –

за Бог ги жертвам… До една!

Така в духа ми е платена

високата до кръст цена…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАНАЛ С ПРИМЕРА ВЪЗВИШЕН!

Светът до време ще се срути

към своя сигурен провал,

а думите ми недочути

ще бъдат прицел закъснял.

И няма грях да ме тревожи,

ни зло да ме опропасти.

Пророк по пътя си не може

с товари земни да пъхти.

Да се огъва в изнемога

и страда, че е някой слаб.

Такъв, да би потърсил Бога,

и вкуси Истинския Хляб…

Рубин най-трудно се открива

в чакъл и ситен камъняк.

Светът със ярост ме убива,

готов да ме убие пак…

А аз словата си да пиша,

събрал горчилката у мен –

останал с Примера Възвишен,

в омраза пръстна заклеймен.

Когато болен тържествува

и вижда себе си за здрав,

не може Яков да лекува

падението на Исав…

Въпрос на смахната матрица

или на някой чужд завет,

във който земната къртица

дълбае гроба си проклет.

Отказвам с нея да потъна

и ровя преходната кал.

Духът ми, щом не се огъна,

ще вземе Вечния си дял.

А този свят, като измама,

оттатък ще се прекрати,

където вече мъка няма

и скръб духа ми не гнети.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗЛАТНИЯТ МЕДАЛ

Когато демонични орди

събарят съвест и морал,

не искам никакви рекорди

да бих в живота си съзрял.

Защото видимата слава

отдавна е с горчив привкус

и няма преходната плява

да би засенчила Исус.

А даже да ликува скотът –

пред Бога жалък е слепец,

защото сляп е за Голгота

и за нетленния венец.

И все едно е смъртно тяло

в какъв турнир ще победи.

Оттатък времето е спряло

и свършват земните следи.

Остават дух, душа и вяра

със Свято сито към Сион.

И там претегля Господарят

в Небето кой е шампион…

Шуми светът – кипяща делва

със блудно вино и разврат.

И с лък безчестните прицелва

един жесток триумвират.

А Верните от скръб въздишат,

във битката със зъл порой,

че вече близо е финишът

на всички пътища безброй.

И чак в предела благодатен

духът им Мир ще наследи,

където сам Христос е златен

медал на техните гърди.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЦАРЯТ, В ОГЪН ЩО СПАСЯВА…

Когато слънцето прежуря,

а ти изобщо го не щеш,

спомни си за полето Дура

и ада в пламналата пещ.

Нагрята беше седемкратно

в убийствена горещина,

та всички люде безвъзвратно

да смачка с ужас Сатана.

Да се прегърбят от поклони

пред идола на властелин,

и той над твари милиони

най-славен бог да е един.

Но скоро го смутиха трима

мъже на вяра, канари.

И злият в ярост немислима

поиска да ги изгори.

В пещта ги хвърли луд и бесен

и чакаше да види дим,

но пратеник дойде Небесен

и бе в пожара невредим.

По изглед – Цар с могъща слава

и блясък в Святия Си Лик,

че само Нему подобава

да бъде Вечен и Велик.

Нападна трепет властелина

как Онзи с тримата стои,

а пък Адамовата глина

от пламъци не се бои…

В духа ти тази случка нека

прохлада бъде от Сион,

че Господ иска у човека

да бъде Цар с Небесен Трон.

И пламенната пещ тогава

не ще те нивга ужаси,

че Царят, в огън що спасява,

дойде и тебе да спаси…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАНАЛИЯТ КУП ПОЗНАТИ

(По Матея 7:16)

Не искам паметта ми тъжна

да помни никакви познати.

Със нищо тя не им е длъжна,

но в миналото ще ги прати.

Удавник пояса си тачи

и клетник – къшей от жарава.

Любов Христова колко значи,

щом ялов дух я поругава?

Готов е корист да приеме,

а после като мишка бяга –

в едно злощастно, празно време

без обич и усмивка блага.

Напразни леят се словата

на грозде да обърнат тръни.

В един копнеж от Светлината

фалшивият ще се препъне.

Защо тогава паметта ми

такъв да помни до премала?

Не са ли плътските измами

една очаквана развала?

Приятел дума е Заветна

от Приноса на Авраама,

готова чудно да просветне,

когато в Пътя ходят двама.

В съдбата си не искам вече

случайно случили се хора,

че времето за тях изтече

на миналото във затвора.

Смокини репеят не ражда.

Ръждата не напомня злато.

Пръстта не предизвиква жажда

по нищо Истинско и Свято.

И нека в спомени горчиви

една утеха да ме топли,

че Верните, в Завета живи,

тешиха всичките ми вопли.

Жита, със Господа богати,

те бяха в Божията Нива.

Останалият куп познати,

безплоден, нека си отива…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ИЗБОР ВЕКОВЕЧЕН

Където моят дух се бори

без вяра никой не достига,

а долу светските коптори

държи ги дяволска верига.

Лукавото и страшно иго

избира робът без принуда,

а после цял живот мори го

една върхушка зла и луда.

Души готова да погълне

предлага своите съблазни.

И първо са очите пълни,

а после са ръцете празни.

Аз имам избор вековечен,

а не измама – ден до пладне.

Светът в греха си е обречен

и който люби го – ще падне.

За Правда ще останат слепи,

тълпите, свикнали с лъжата,

дори от трус да се разцепи

и срине в пъкъла земята.

Пребъдвам… Някъде отгоре

в съдба от Божията Книга.

Където моят дух се бори

без вяра никой не достига.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ВЕЧНАТА НАГРАДА

Оселът носи си товара

и в стръмното превива гръб,

а за усилната му вяра

залогът е пределно скъп.

Край него със развети гриви

препускат бързите коне.

И в погледите им игриви

усеща се какво ли не…

Мечти за сладки кариери,

покрити с лаврови листа.

Светът с възторг да им отмери

и славата, и радостта…

Какво пък? Нека си потичат

щастливи в бързия си бяг.

Щом земното така обичат –

при него ще отидат пак.

При всяка лъскава похвала

на шумната човешка плът.

Наградата да вземат цяла,

когато люби ги светът…

А той, оселът, нека страда…

От корист нека е лишен.

Една е Вечната Награда,

че пътят му не е сгрешен.

И даже да го угнетява

шумът от цвилещи коне –

не слиза Божията Слава

като монета в портмоне.

Върхът изисква си товара

и с вяра плаща се цена,

че долу, в светската поквара,

е кочияшът Сатана…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА БОЖИЯТА ВСЕЛЕНА

(По Римляни 8:18-19)

С каква Вселена, Боже мой,

да би дарил рода човешки,

когато сатанински вой

народи блъска като пешки?

Избиват се за къс земя

и вдигат граници с омрази,

а от лукавата ламя

не иска никой да се пази.

Висока летва е Христос,

от страстите непокорима.

Един търчи за власт и пост,

а друг – богатствата да има.

В планета, под звезди безброй,

решил е злият да върлува.

Вселената Ти, Боже мой,

да би могъл, ще изтъргува…

Но аз се радвам, че Си Свят

и грях до Теб не приближава.

Поглъща огненият ад

човеци, станали на плява.

Тях няма Зов да възвиши

в Небето чудно над безкрая,

защото слепите души

в къртичина си търсят рая.

И само Верните отвъд

в съдба, с Агнеца споделена,

ще видят Вечния Ти Път

към необятната Вселена…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПУСНИ МЕЧТАТА ДА ЛЕТИ!

Пусни мечтата да лети.

Недей да я държиш безкрила.

Че днес човешките мечти

безумна страст е приземила.

Да търсят по света навред

със страст на ровеща къртица –

в хазарта печеливш билет

или от тотото шестица.

Пусни мечтата да твори.

Завет й дай – да го възлюби.

Човек за горното гори,

когато долното изгуби.

И в сноп лъчи от светлина

с един сърцето си зарича –

за него да плати цена

и всякога да го обича.

Пусни мечтата да искри

и Дух да проси от Престола.

Най-скромна да е там дори –

тя няма да се върне гола.

Ще слезе с приказен висон

и с вяра в теб ще се огледа.

Да бъдеш първият й стон

или последната победа.

Пусни мечтата да лети,

че тя е вярната ти птица,

дори светът да я гнети

или превърне в мъченица.

Че някога, на стълп от Храм,

ще пише нейде в необята:

Човекът стане ли голям –

последвал е докрай мечтата…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ СЪМ ОТТУК!

Не съм оттук, и съм до време.

По дух и прицел – странник клет.

И нося си в сърцето бреме –

със огъня да срещам лед.

А в този сблъсък, тъй трагичен,

отеква ударът у мен.

Или ще бъда заобичан,

или с омраза заклеймен.

Светът е страшната арена

на сили, вкопчени в двубой.

Следа съм, вече подарена.

За някой – смут, за друг – покой.

И в този жребий непреборен

до смърт духът ми ще кърви.

Ще страда пришълецът горен,

но пътя си ще извърви.

И не с тълпи, но с двама-трима

да би на Хълма удържал,

за сетнината си незрима

не ще изпита скръб и жал.

Не съм оттук, но съм до време.

Началото е там, отвъд,

където в Божието стреме

се сплитат вяра, зов и път.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЧУДОТО НА ЕЛИСЕЯ

"Тогава той отсече едно дръвце, та го

хвърли там; и желязото изплава…"

(4 Царе 6:6)

Отдавна Истината сея

и щедро пръскам семена,

а чудото на Елисея

ми носи мир и светлина.

Такова чудо нека радва

на Господ вярното сърце.

Изплува ли желязна брадва,

потъва във Йордан дръвце.

Но тази трепетна размяна

не става просто ей така –

душа, във висините взряна,

да би потънала в река.

С печал и скръб да се насити,

когато грешните по плът

се видят мъдри и честити

на новия и светъл път.

В една Йоанова тъмница

духът ми вдън да се смири,

че Господ от желязо птица

готов е в миг да сътвори…

Амин! За този миг копнея!

Най-долу, Боже, ме задръж,

та чудото на Елисея

да преживея неведнъж…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЪДИ ХАЛЕЕВА КОМЕТА!

"Тогава праведните ще блеснат като

слънцето в царството на Отца си…"

(Матея 13:43)

За грешник, който в мъка крета,

пленен с окови от лъжи,

бъди Халеева комета

и Слънцето му покажи.

Че в себе си човекът има

от детска люлка чак до гроб,

потребност чиста и незрима

с един сърдечен телескоп.

През него някак си поглежда

и търси в тъмнината знак –

да би намерил лъч надежда,

навън от гибелния мрак.

Че вече станаха мнозина

фалшивите звезди навред.

И адът челюсти раззина

да гълта – злобен и проклет.

Една комета… Пример Вечен

с неземен блясък от Едем!

И няма Бог да е далечен,

но близък Той ще е съвсем.

Ще бъде в телескопа – ясен.

Безкрайно светъл. Като Ден.

Във Образ – верен и прекрасен,

от Истинска Любов роден.

Че само Вярата съглежда

невидимия небосвод,

и Онзи, Който я отвежда

в Духа на Вечния Живот.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СЪВЕТ КЪМ ПЪТНИКА

Преди до стълбата висока

да би пристъпил на Ветил,

във пещерата на Пророка

попитай Бог дали си бил.

Илия в нея се засели.

Дочу отгоре тих гласец.

И във небесните предели

въздигнат беше от Отец.

Поискаш ли с душа лъчиста

да стигнеш до Заветен праг –

със порива на алпиниста

копней за мир на пещерняк.

Че Мъдрост лесно се не дава.

Дълбока ли е – ще спаси.

И пътник, който се смирява,

Духът могъщ ще възвиси.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)