ЩЕ ТЕ ЗАПОМНЯ

Ще те запомня - приказно вълшебна,

дошла със чудеса и нежни тайни.

На мъжката ми самота - потребна

и светъл край за пътища безкрайни.

Ще те запомня - нежна и любяща

в дихание, в съзвучие родено.

Отпивайки те като пълна чаша

за моето сърце неутолено.

Ще те запомня! Ти ми беше всичко!

Пречист олтар. Възглаве и завивка.

След хилядите болки - ти едничка

ми стана радост, песен и усмивка!

В гърдите си като пожар те нося!

Със твоя лик целуна ме съдбата.

Един едничък дар от Бога прося -

щастлива да си с мене на земята!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ВСЕ ТАКА ТЕ ОБИЧАМ

Все така те обичам. Не си променена.

Твоят поглед е моя мечта.

Светят въглени. Топло е вътре във мене.

Огнен порив извиква жарта.

Все така те докосвам. И меките длани

се превръщат в гнездо на мечти.

В него малки врабчета се сгушват събрани.

Чуруликат. И радост трепти.

Все така те целувам. И в мен се разлива

буйно вино от млада лоза.

Боже мой! Колко искам да бъдеш щастлива!

Моя радост и моя сълза!

Все така съм до теб. Облегни се, любима!

Силни още са мойте ръце!

Нека изгрева срещнем, понеже ни има -

дъх до дъх, и сърце до сърце!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ЕЛИКСИР

Неусетно времето изтича

от мига, във който те видях

и задвижва камък воденичен,

който ражда радости и смях.

Аз подлагам шепи и събирам

този чудодеен еликсир.

С него всяка болка в мен отмира

и я сменя порив най-подир.

И когато трепетно погаля

клепките на твоите очи,

някаква невидима премала

ми нашепва: “Просто замълчи!

Думите са преходни и слаби.

Трудно изразимо е това,

за което казват, че ограбва,

а в замяна дава синева...”

Неусетно времето изтича...

Неусетно аз съм помъдрял...

Може би защото те обичам

и на тебе се обричам цял.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ИЗПЛЕТЕН ВЕНЕЦ

Даряваш ме с парченца красота,

различна от овала на лицето.

В душата ти усмихват се цветя.

Красиви, диворасли на полето.

Понякога си нежният синчец,

готов да се полюшне с радост синя.

С надеждите на светлия живец,

че щом сме двама - смисълът го има.

Глухарче ставаш, щом във теб мечти

от вятъра подухнати се реят.

Гласът ти в необятното лети

и стига до звезди, които греят.

Прегърна ли те - като мак червен

ме покоряваш с твоята омая.

Представа губя с теб. Дали е ден

или е нощ във тихата ни стая.

Даряваш ме с парченца красота.

Венец, изплетен от душа красива.

И всеки стрък от полските цветя

отива ти... Ах, колко ти отива!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ЗАВРЪЩАМ СЕ ПРИ ТЕБ

Завръщам се и знам, че ще си моя.

Все още моя - с мъничко тъга.

Донасям ти прегръдката на зноя

и светлите въздишки на снега.

Солта ти нося от море безбрежно.

Глухарче - от разцъфналата степ.

Дори калинка, кацала ме нежно

при всичкото ми връщане към теб.

Потърсих хоризонти в свойта вяра.

Поисках да открия чудеса.

Вълшебен камък. Приказна отвара.

И цвете в диамантена роса.

Поисках... Но светът ми в миг посърна.

Разбрах, че чудна беше само ти.

Затичах се. При тебе да се върна.

При нашите несбъднати мечти.

Прегърна зноят прашните ми рани.

Снегът въздъхна в голия си връх.

Остави сол морето в мойте длани.

Степта дари ме със глухарчев мъх.

Една калинка долетя в косите.

Усетих с нея, че ме викаш ти.

Завръщам се. А нежна под звездите

блести любов... Как приказно блести!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

СВЕТЪЛ СТИХ

Понякога те виждам вдъхновена

от дребен щрих, от падащо листо.

Душата ти е сякаш запленена.

Усмихваш се, а аз не знам защо.

Какъв е този поглед на мечтател,

извиращ от притворени очи?

Невидимо се любиш с красотата

на хилядите слънчеви лъчи.

Ръце протягаш и във твойте длани

рисува багри шареният свод.

Уж - дребни щрихи, някак си събрани,

а всъщност - красота за цял живот.

Понякога те виждам вдъхновена

и искам да съм свод, листо и щрих.

В душата ти, от младост упоена,

да легна тихо като светъл стих.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

БЪДИ, ЛЮБОВ!

Любов, дали напълно те открих?

Дали изцяло вникнах в твойте тайни?

Описах те със думи в нежен стих.

Събрах в искри лъчите ти безкрайни.

Ти светеше в очите на жена

и в дланите напукани гореше.

Ти беше блян и бяла пелена.

И всичко чисто в мен, Любов, ти беше!

Но днес, когато веят ветрове,

в които мъчно би летяла птица,

копнежът ми отново те зове

и иска те, Любов, като светица.

За да гориш в измръзнало сърце,

което иска злото да прощава,

и да докосваш с милващи ръце, 

събрали зов от огнена жарава.

И даже в моя сетен полет с теб

душата ми умора да прекърши,

утеха дай на клетия поет, 

че твоят огън няма да се свърши.

Ще грейнеш от небето! Ще пламтиш!

И мигом ще те видят всички хора.

С най-чудните лъчи ще ги дариш -

за истинската Вечност над простора!

И друг чудак по твоите следи

щастлив ще тръгне да те преоткрива!

Бъди, Любов! Пребъдвай и бъди!

Усмихната и слънчево красива!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ЛЕГЕНДА ЗА ЛУННАТА ПЪТЕКА

Легенда ми прошепна раковина

за лунните лъчи на любовта.

История тъй чиста и невинна,

че в рими съм готов да я шептя.

Във стари времена било морето

със бурни и убийствени вълни.

Не можели водите му да светят

и мрак поглъщал всичките му дни.

А слух тогава тръгнал за магия.

Проклятие, дошло от алчността.

Морето да утихне, щом открие

едничък белег чист за любовта.

Не вярвали пирати и моряци

на туй, що даже вятърът шептял,

но все така във бурета и каци

натрупвали от жълтия метал.

Не щеш ли - там на кораба случаен

качил се пътник кротък и смирен.

От тежкото си битие отчаян

решил да търси бряг непокорен.

Не бил богат човекът. Имал само

червен тефтер със стихове добри.

Една торбичка, носена през рамо

и за билета - всичките пари.

Тъй корабът заплувал сред вълните

и вятър духнал белите платна.

Покрили тежки облаци звездите

и сграбчила го морска тъмнина.

И ето, че морето забучало.

Проклятието дебнело отвред.

С вълните си каютите заляло

и стреснало нещастния поет.

“Животът свърши!” - казал си човекът -

Любов не срещнах! Нямам и късмет!

Щом писано е да се давя - нека!

Водите ме заливат и съм клет!”

Моряците потънали безследно,

пияни от погълнатия грог.

Въздъхнал с плач поетът за последно

и в тъмните води направил скок.

Магия ли било или пък песен,

но той видял на дъното жена.

С лице на ангел, пратеник чудесен

в студената и страшна дълбина.

С ръцете си го вдигнала нагоре

и гледала го с приказни очи.

Не можел нищо да й проговори,

освен да съзерцава и мълчи.

Животът му се връщал, неизгубен.

Отново дишал на самотен бряг.

Русалката погледнал, лудо влюбен.

Лицето й - луна сред пълен мрак.

Тефтера й подал и казал тихо:

“Спасителко, едничка си ми ти!

Водите всички други потопиха.

Вземи в замяна моите мечти!

Сърцето ми е там, в словата нежни!

И всяка радост, що не съм живял!

Последвал бих те във води безбрежни

и в тоя миг ти се обричам цял!”

Утихнало морето със вълните.

Всред облаците грейнала луна.

Вълшебен лъч се стрелнал във очите

на странника и чудната жена.

Докоснали ръцете си, полека,

те тръгнали по морските води...

За тях напомня лунната пътека -

любов красива, чудо отпреди.

Ела и ти във приказката синя.

Един поет те чака и скърби.

Прошепната от стара раковина

легендата е жива... Може би!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ХЕРБАРИЙ

В душата ми хербарий от листа

за теб напомня с шарки разноцветни.

Усмихваш се с дъха на пролетта

и ме прегръщаш с ласките си летни.

Със снопчета от меки светлини

в сърцето ми рисуват се загадки.

Листа се раждат. Спомени от дни -

безкрайно нежни и безумно кратки.

Хербарият - любовно натежал,

един след друг листата си разтваря.

И всеки спомен - като чист скрижал

в очите ми до огън се разгаря.

И как да кажа, че не си до мен,

щом всяка шарка просто те допълва?

Земя да бях - в листата ти пленен,

аз пролет бих направил да покълва...

Небе да бях - бих слязъл със южняк

да бъда лято в тънките ти длани.

И хиляди листа да тръпнат пак

в хербария красив на любовта ми.

Душата ми е пълна със листа.

Сълза блести. Не, няма да заплача...

Щастлив съм, че дори във вечността

ще те намеря, ако се вторача...

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ЗА НЕЯ

За нея - жената родена от огън!

За нея - красивата дива сърна!

Аз пиша и вярвам, мечтая и мога

да бъда в сърцето й лъч светлина.

Тя бяга със устрем нагоре в скалите.

Невинна се къпе с планински води.

Разплита коси и присяда с орлите,

а нощем в очите й греят звезди.

Тя буря е страшна и полъх от нежност.

Светкавица, скрита във стрък от трева.

Ту близост желана, ту смътна безбрежност.

Ту чаша с вода или кръст в синева.

Тя древна е притча, и приказка жива.

От мрамора диша, в дървото гори.

В очите, подобно сълза се излива.

В сърцето, подобно на рана боли.

Пресъхва перото. Да пиша не мога.

Мастилото моля: Бъди светлина!

За нея - жената родена от огън!

За нея - красивата дива сърна!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

РИСУНКА ВЪРХУ ВЯТЪРА

Искам да рисувам върху вятъра

с плитките на твоята коса.

В него да разкрия красотата ти

с всичките й светли чудеса.

Погледът ти - нежност теменужена,

галеща ме от зори до мрак.

Устните ти - цъфнали във ружено.

Зъбите ти - бели като сняг.

Ноздрите ти - плахи и кошутени,

трепващи от шепот и от стон.

Дланите ти, сгушени във скута ми.

Шията ти - топъл палмов клон.

Искам да рисувам върху вятъра,

но душата осъзна едно -

за да се разкрие красотата ти,

не достига никое платно.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ШАРЕНА ПАЛИТРА

Привикнах да те гледам през очите -

дълбоко, до самото ти сърце.

Улавях всички изгреви на дните

и залезите галех със ръце.

Усещах те - и жарка, и дъждовна.

Докосвах атмосфери от мечти.

Приемах те - невинна и виновна.

Съзирах те - с черти, и без черти.

Обичах те - прозрачна и мъглива.

Затоплях те сред сняг и ветрове.

Сънувах те - нещастна и щастлива.

Със радости и тъжни страхове.

Жадувах те - разлистена и бяла.

Обричах те на моя мъжки блян.

Закрилях те, от есен пожълтяла.

Отпивах те - разумен и пиян.

Ти стана моя шарена палитра.

В нюансите напълно те открих.

Привикнах да те гледам през очите

и мислите си да превръщам в стих.

Политам с тебе в изгрева на дните,

а в залеза заспивам упоен.

Наситен от любов. И ненаситен

събуждам се във теб. И ти във мен.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ДА ТЕ ВДИШВАМ

Позволи ми сега да те вдишвам -
като пролетно цвете в пръстта.
Да забравя за болки предишни.
За раздели и тъжни неща.

За обиди и думи излишни.
За преглътнати стари мечти.
Позволи ми сега да те вдишвам -
като роза, която цъфти.

Аз те търсих. Изплаках те скришом.
Много дълго самотен живях.
Позволи ми сега да те вдишвам -
с твоя ведър и радостен смях.

С твоя поглед - по детски възвишен.
С разпилените твои коси.
Позволи ми сега да те вдишвам!
И дъждът нека още роси!

Нека чувство в душата ми пише
всеки ред от любовния блян.
Позволи ми сега да те вдишвам!
Ти си мирисът - дълго желан!

Ти си цветето в моята ниша -
нежен смисъл, че още съм жив!
Позволи ми сега да те вдишвам!
Позволи ми да бъда щастлив!

(Шарена палитра)

НИМФА

Като нимфа Любовта пристъпва.
Любопитна, искрена, пречиста.
И отново в топъл дъжд се къпя,
и редя куплетите-мъниста.

Зимата превръща се във есен.
Есента - във лято от жарави.
После нежна пролетна импресия
се разлистя в горските дъбрави.

Спомените - отлетели птици,
връщат се от юга на съдбата.
Чуруликат в моите зеници
и обратно се върти земята.

Като нимфа Любовта пристъпва -
всички чудеса събрала в длани.
И цъфти душата ми, напъпва
в цветове, отдавна невидяни!

(Шарена палитра)

ОБИЧ

Думите ни - съчки съкровени,
бурно лумват в топлото огнище.
Колко радост! Ти стоиш до мене,
а душата миговете нищи.

Виждам те - желана и красива.
В спомени те имам. И наяве.
Сладка обич - весело-игрива,
вика ни от нашето възглаве.

Силна обич - пламенно гореща,
в дланите ни пише със искрици.
И отново твоя дъх усещам
изпод разпилените къдрици.

Духаме свещта. И в тъмнината
въглените жадно се целуват.
Струва си, че ни събра съдбата!
Всичките ни мигове си струват!

(Шарена палитра)

СКРИТА ВЕЧНОСТ

Може би си дивна синева,
никога от птица нелетяна.
Може би си стръкче от трева,
от което гали ме покана.

Може би си пламналата ръж,
задържала слънцето в зрънцата.
Може би си утринният дъжд
с любовта неземна на росата.

Може би това си ти за мен –
всяко чудо с форма причудлива.
Чудодейна в свят несъвършен.
Скрита вечност - за да те откривам.

(Шарена палитра)

МУЗИКА ЗА ДВАМА

Когато ми прошепнеш: Остани! -
тогава всичко в нас ще е различно.
От музика просторът ще звъни
с предкласика и нещо романтично.

Ще литне партитурата с крила
и в облаците горе ще ни вика.
Лъкът ще се превърне на стрела.
Цигулката - в сърце, което блика.

На флейтата омайващият звук
ще бъде от чучура водна струя.
Пианото ще стане на капчук -
тъй тих, че твойто шепнене да чуя.

Китарата със нежния си звън
ще се превърне в къщичка за птици.
За да ни буди в утрото от сън
и лъч да рони в нашите къдрици.

Ще бъде чуден, приказен момент,
когато ми прошепнеш да остана...
Защото любовта е диригент,
а музиката - винаги за двама...

(Шарена палитра)

ТВОИТЕ СТИХИИ

Огън по ръцете ти видях.
Нежен пламък, който ги изгаря.
Сам да ги докосна пожелах.
Пръстите си даже да опаря...

Водопад в очите ти открих.
Пръски от желания нескрити.
В струите му скоро влязъл бих –
даже покорен от дълбините.

Вятър във гласа ти зашумя.
Ураган, събран във тихи думи.
Бих го гонил по небе, земя –
за да бъде шепот помежду ни.

Блясък от сърцето ти плени
всичките ми мисли неродени.
Моля ти се, обич, остани!
Твоите стихии са във мене...

(Шарена палитра)

САМО ТИ

Бях скиталец, замръкнал навън.
Само ти ми отвори вратата.
Одеало ми даде - за сън,
и легло - за покой на душата.

Само ти нагости ме със мед
и масло върху дъхава пита.
Та в глада си, от немощ обзет,
ядох сладко, до пълна насита.

Само ти ми притопли вода
и със нежност изми ми нозете.
А в сърцето ми нова звезда
ярко лумна и почна да свети.

Само ти ме целуна със жар
и в съня ми ме гледаше будна.
Моя обич - от Господа дар,
звездолика, вълшебна, пречудна.

На живота в студения ров,
в който хиляди тласка съдбата,
само ти ми остана, Любов -
утешителка чиста и свята!

(Шарена палитра)

ОБРИЧАНЕ

Аз искам с поглед да те облека,
когато други с поглед те събличат.
Аз искам Вярност да те нарека
пред тия, що в невярност се отричат.

Аз моля се да бъдеш моят връх,
когото да изкачвам дълголетно
и там да стана цветето от мъх,
което ти обикваш неусетно.

Аз моля се да станеш мой поток,
във който жадни устни да наквася!
Бъди ми дар от Истинския Бог,
какъвто Той на влюбени поднася!

Бъди ми в мрака огнената жар,
с която всички чувства да разпаля!
Бъди ми обич - песенен олтар,
достъпен, та с ръце да го погаля!

Аз днес ти се обричам в благослов!
Подобно лист душата ми полита!
Вземи ме! Нарисувай ме с любов!
Мечтите ми са твоята палитра!

(Шарена палитра)