Привикнах да те гледам през очите -
дълбоко, до самото ти сърце.
Улавях всички изгреви на дните
и залезите галех със ръце.
Усещах те - и жарка, и дъждовна.
Докосвах атмосфери от мечти.
Приемах те - невинна и виновна.
Съзирах те - с черти, и без черти.
Обичах те - прозрачна и мъглива.
Затоплях те сред сняг и ветрове.
Сънувах те - нещастна и щастлива.
Със радости и тъжни страхове.
Жадувах те - разлистена и бяла.
Обричах те на моя мъжки блян.
Закрилях те, от есен пожълтяла.
Отпивах те - разумен и пиян.
Ти стана моя шарена палитра.
В нюансите напълно те открих.
Привикнах да те гледам през очите
и мислите си да превръщам в стих.
Политам с тебе в изгрева на дните,
а в залеза заспивам упоен.
Наситен от любов. И ненаситен
събуждам се във теб. И ти във мен.
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
Няма коментари:
Публикуване на коментар