Понякога си гълъбов копнеж
от струни на събудена китара.
Летя до теб. И в нашия летеж
любов докосва облаци от вяра.
И няма как това да изрека,
защото безсловесно те лелея.
Мечтите ми са слънчева река,
която в стих жадувам да прелея.
До капки дъжд от чиста синева,
които в роза огнен цвят рисуват.
До зов от невъзможни сетива,
готови вечността да пропътуват.
До струните на трепет неживян.
До плясък на пера, лъчисто бели.
Бъди ми птица, светлина и блян
над нежен храм от сбъднати предели...
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар