ЗАВЕТЪТ В ТОРБИЧКА

Когато светът е плячкосан от твари,

и трусове тряскат, и слънцето жари,

вдигни си едната торбичка през рамо

и в нея задържай Заветното само.

Че никой Твореца не ще да измами -

ни принцове разни, ни дворцови дами,

ни тлъсти контета със чекови книжки,

ни злите бандити със поглед кръвнишки.

Смъртта е безстрастна и всички поглъща.

Не пуска оттатък ни сметки, ни къща.

И винаги в края съдбата е жалка -

последната спирка с една катафалка...

Но носиш ли с Вярата тази торбичка

ти вече на Господ си бялата птичка,

че в нея си имаш зрънца благодатни

от огън по-жарки, от злато по-златни.

Каквото и колкото днес да ти струва,

пази я, и нека духът ти ликува.

Че име, записано горе, е Свято,

със Вечната Правда довека богато.

Вратата на Хълма е твърде стеснена

и тя се отваря с душа опростена,

а там, във торбичката, имаш залога,

че станал си светлият принос за Бога.

Живяната Библия, кръстните рани,

и всичките скърби са в нея събрани.

Христос я приема и Вечност ти дава -

да вкусиш блаженство и Божия Слава.

Това е утеха и лъч преди края

да кажеш: "О, Господи! Аз ще изтрая!

Защото Ти нося Завета в торбичка

и тя ми е в Тебе душата едничка!"

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)