ТАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ...

Какъв е смисълът, когато 

поетът сее семена,

но среща Словото посято

човешка ледена стена?

Какво от нея ще поникне

та с Огън да я претвори?

Дали в сърцата Дух ще бликне

и Господ ще ги покори?

Каква е болката незрима

да чезне Дарът неприет,

а който бърза да го взима

сърцето си да крие в лед?

Едва ли всеки се тревожи

с въпроси в авторска печал.

По-скоро бързо, ако може,

удобно би ги премълчал.

Приятелите - неколцина.

Читателите - брой голям.

А моята душа изстина

в очакване на искрен плам.

Не ти ли стига, о поете,

че тоз и онзи те чете?

За тебе Словото Завет е,

но колко са Заветни те?

Спомни си притчата, Сеяча...

Погубените семена...

И тази твоя неудача

пред всяка ледена стена...

Напълно сбъдват се словата

в живота на един поет -

да чака жетвата си Свята

след всеки донаписан ред.

Смири надеждата си тиха

и загубите пропусни.

Защото и с хиляда стиха

светът не ще се промени.

Такъв е смисълът, когато

поетът сее семена - 

за всичко Истинско и Свято

се плаща Божия цена.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)