Аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.
И лозницата с крехки ластуни
тихи тайни свенливо шепти,
а под нощния покрив на юни
моя нежна звездица си ти.
Ще танцуват навярно листата.
И щурците ще свирят възбог.
Подранило светулково ято
ще се шмугне в сънливия глог.
И ръка, като топла жарава,
ще разроши косите ти пак.
Преживяното - в зов незабрава,
ще е изгрев в уханен листак.
Като дъх от надежда, присъща,
на скорец, възродил песента,
аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар