ЛОВУВА ЛОВЕЦЪТ, ЛОВУВА...

Когато проклетият дявол

сред грешните тръгне на лов,

преследва сърцата корави,

лишени от Свята Любов.

Привлича със стръв егоисти.

Капани залага от страст.

И в помисли зли и нечисти

ги мами със плътското "аз".

Какви ли трофеи зловещи

във ада до днес е събрал -

сред страшните огнени пещи

души, като черен метал...

В делата си твърде оловни.

В лика си със образ на звяр.

В духа си докрай безлюбовни -

без Вяра, без Бог, без Олтар.

Каиновци, Ироди, Юди

с безчестие, срам и вина,

и всякакви смахнати люде,

готови за грях и злина...

Ловува ловецът, ловува...

Изкусен със примка и ров.

И тъмна измама върлува

в сърцата без Кръста Христов.

Не ще ги в горкото оплача.

Те искат си своя ловец.

И там, в дълбините на здрача,

не би ги измолил светец.

Изсъхват, подобни на плява.

Пленени - во веки веков,

защото проклетият дявол

за тях е отишъл на лов...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)