ОСТАВА ХЪЛМЪТ НЕПРЕВЗЕТ!

Дори скръбта да ме удари

и дните ми изпълни с гнет,

от дребните и ниски твари

остава Хълмът непревзет.

Заветен Кръст ги ужасява

и светъл Пример ги мори,

а долу - в евтината плява

светът поклон е пред пари.

Духът не ще да носи тежко.

Товар от Бога е проблем.

Не е за битие човешко

Върхът към Вечния Едем.

Високо горе, в планината,

на Господ Славата блести.

Но кой ще заплати цената

Христос с дела да възвести?

Не тръгва земната къртица

след Яков, Петър и Йоан,

а верният божествен прицел

е безнадеждно изтърван.

Горчи от болки и несгоди.

Пелинът - още неизпит.

Къде ли моят Бог ме води

със Своя изпит страховит?

Какво ли още да напиша

и как докрай да се раздам,

та вътре в мен простор да диша

един последен Авраам?

Ще бъде стъпкан от невяра

и купно мразен от пръстта,

дори да е принесъл Дара

в ръцете Святи на Христа.

И даже гръм да се стовари

за знак от Вечния Завет,

от дребните и ниски твари

остава Хълмът непревзет.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)