ЗА НЕЯ

За нея - жената родена от огън!

За нея - красивата дива сърна!

Аз пиша и вярвам, мечтая и мога

да бъда в сърцето й лъч светлина.

Тя бяга със устрем нагоре в скалите.

Невинна се къпе с планински води.

Разплита коси и присяда с орлите,

а нощем в очите й греят звезди.

Тя буря е страшна и полъх от нежност.

Светкавица, скрита във стрък от трева.

Ту близост желана, ту смътна безбрежност.

Ту чаша с вода или кръст в синева.

Тя древна е притча, и приказка жива.

От мрамора диша, в дървото гори.

В очите, подобно сълза се излива.

В сърцето, подобно на рана боли.

Пресъхва перото. Да пиша не мога.

Мастилото моля: Бъди светлина!

За нея - жената родена от огън!

За нея - красивата дива сърна!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

РИСУНКА ВЪРХУ ВЯТЪРА

Искам да рисувам върху вятъра

с плитките на твоята коса.

В него да разкрия красотата ти

с всичките й светли чудеса.

Погледът ти - нежност теменужена,

галеща ме от зори до мрак.

Устните ти - цъфнали във ружено.

Зъбите ти - бели като сняг.

Ноздрите ти - плахи и кошутени,

трепващи от шепот и от стон.

Дланите ти, сгушени във скута ми.

Шията ти - топъл палмов клон.

Искам да рисувам върху вятъра,

но душата осъзна едно -

за да се разкрие красотата ти,

не достига никое платно.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

ШАРЕНА ПАЛИТРА

Привикнах да те гледам през очите -

дълбоко, до самото ти сърце.

Улавях всички изгреви на дните

и залезите галех със ръце.

Усещах те - и жарка, и дъждовна.

Докосвах атмосфери от мечти.

Приемах те - невинна и виновна.

Съзирах те - с черти, и без черти.

Обичах те - прозрачна и мъглива.

Затоплях те сред сняг и ветрове.

Сънувах те - нещастна и щастлива.

Със радости и тъжни страхове.

Жадувах те - разлистена и бяла.

Обричах те на моя мъжки блян.

Закрилях те, от есен пожълтяла.

Отпивах те - разумен и пиян.

Ти стана моя шарена палитра.

В нюансите напълно те открих.

Привикнах да те гледам през очите

и мислите си да превръщам в стих.

Политам с тебе в изгрева на дните,

а в залеза заспивам упоен.

Наситен от любов. И ненаситен

събуждам се във теб. И ти във мен.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)

РАЗГЪНАТА ПОСТЕЛЯ

Пръстите, с които ме погали...

Думите, които ми шептя...

Пламъкът, дошъл да ме разпали

с вятъра - копнеж да полетя...

Тръпката, с която ме извая...

Погледът, решил да ме плени...

Сбъднато начало - от безкрая

с песните на нощните вълни...

Виното, с което упои ме...

Глътката, с която ме изпи...

Всичките мечти неутолими

в спомена, не искащ да заспи...

Радостта, дошла да ни споделя...

Нощите от пясъчни следи...

В лятото - с разгъната постеля

юли ни превърна на звезди.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ЗОВ

Ще те видя ли? Някога, някъде...,

като спомен в безбрежната степ.

С цветовете на алени макове

да възкръсвам мечтите у теб.

И едва покорени от допира -

в бели пръсти копнеж да гори,

сякаш слънцето в пламнали снопове

чудесата лъчисто твори.

Ще те имам ли? Всякога, всякъде...,

като блясък в зелена трева.

Остудял от безмълвното чакане -

да се стопля в две кратки слова.

И едва, от шептене привличана,

да си сбъднатост - цвете в ръжта.

Нежно взирана. Светло заричана.

Като зов - от деня до нощта.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ВСИЧКИ ТВОИ КОПНЕНИЯ

За съдбата - на теб, подареният,

като прилив от щедра луна,

сбъдвах всичките твои копнения,

заплатил всяка нужна цена.

Не пестих страхове и безсъния.

И молитви за теб не мълчах.

От замръкване чак до разсъмване

твоят ангел-пазител ти бях.

Светлината в очите ти, милите,

стана моят съдбовен завет -

да ми спомня, дори и в безсилие,

че съм пламък, по-силен от лед.

Че дори в невъзможни лишения

щедростта ми разпръсква искри.

И за тебе съм пак опростеният,

който в прошките чудо твори.

Преоткрила у мен чудотвореца -

усмихни се в лъчи от покой...

И отворила в утро прозореца

с тих възторг промълви:

Боже мой!

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ВЯТЪР ОТ НЕЗАБРАВА

Аз съм вятърът, който те връща

в незабравени стари лета.

Там, където кирпичена къща

се е сгушила в пъстри цветя.

И лозницата с крехки ластуни

тихи тайни свенливо шепти,

а под нощния покрив на юни

моя нежна звездица си ти.

Ще танцуват навярно листата.

И щурците ще свирят възбог.

Подранило светулково ято

ще се шмугне в сънливия глог.

И ръка, като топла жарава,

ще разроши косите ти пак.

Преживяното - в зов незабрава,

ще е изгрев в уханен листак.

Като дъх от надежда, присъща,

на скорец, възродил песента,

аз съм вятърът, който те връща

в незабравени стари лета.

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ТРОИЧНО УВЕЩАНИЕ

Вещай ми, Прорицателко Съдба,

щастлива участ, с нежност напоена...

Очите ми усмихвай с веселба,

сърцето - с нощен шепот на сирена.

Без думите ти страдах всеки път,

когато губех ключ или посока.

Бездомен ме отхвърляше домът.

Без път пълзеше вяра слепоока.

Но с тебе, щом сърцето увещая,

любовен плам разпалвал бих до края...

Вещай ми, Повелителко Любов,

кристални чаши със горчива пяна.

И нека под небесния покров

завинаги със тебе да остана.

Без думите ти бях душа от стон.

Без виното ти - сух, като коричка.

Без сватбения марш на Менделсон

умирах в самотата си едничка.

Но с тебе, щом сърцето увещая,

в живота смисъл бих открил до края...

Вещай ми, Господарю мой, Живот,

ръце горещи, милост във сърцето!

Докосна ли житейския хомот -

да го направя с пламък от Небето!

Без думите Ти има ли Съдба?

Без Твоя дъх - дали Любов достига?

Не бих делил Те в никаква делба!

Възпял Те бих - наяве и на книга!

Че с Тебе, щом сърцето увещая,

намерил съм искриците на Рая...

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

ДА ВЛЯЗА В ТВОЯ СЪН

Във дрезгавата кротост на нощта

загръщам твоя лик като молитва.

И всичките несбъднати неща

сърцето ми в очите ти изпитва.

Как искам в твоя сън да вляза аз!

Под клепките, грижовно уморени.

И там да видя има ли ни нас

във залеза на бягащото време.

Как исках нежна обич да ти дам

във бяла къща с двор от маргарити...

И болката да бих прогонил сам

от всичката несбъднатост в мечтите.

Да шепнем под разцъфнали липи,

ръка в ръка, глава в глава допрели...

Спи моя обич! Моля ти се, спи!

Сънувай сладко радостите бели!

Поне във тях любовно ще творя,

това, което времето задраска.

Поне насън мечти ще ти даря

и ще те топля с нежната си ласка.

Не се събуждай, че светът боли!

А би могъл да бъде по-различен...

Съня си, обич, с мене сподели,

за да ти кажа колко те обичам!

Ясен Ведрин

(Неиздъхнали спомени)

СБЪДНАТИ ПРЕДЕЛИ

Понякога си гълъбов копнеж

от струни на събудена китара.

Летя до теб. И в нашия летеж

любов докосва облаци от вяра.

И няма как това да изрека,

защото безсловесно те лелея.

Мечтите ми са слънчева река,

която в стих жадувам да прелея.

До капки дъжд от чиста синева,

които в роза огнен цвят рисуват.

До зов от невъзможни сетива,

готови вечността да пропътуват.

До струните на трепет неживян.

До плясък на пера, лъчисто бели.

Бъди ми птица, светлина и блян

над нежен храм от сбъднати предели...

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

МИГ ОТ СЪКРОВЕНОСТ

Имай ме, подобно връхна дреха -

да те пазя в рукналия дъжд.

Приютила капчици утеха 

в думи от един обичан мъж.

Имай ме, подобно огърлица -

да усещам как трептиш за мен.

С дъх на лято и крила на птица

в ласките на залеза червен.

Имай ме, подобен на въздишка.

С обич, неизречена до край.

На зова в разплетената нишка -

миг от съкровеност ми отдай.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ПОГЛЕДЪТ ТИ

Погледът ти - бягаща сърна,

мога ли да уловя в безкрая?

Тази невъзможна топлина,

за която тръпна и мечтая...

Крият те високите бърда,

като лъч, от сенките понесен.

Искам те за пролетна следа

в дебрите на хладната ми есен.

Мисълта ми все към теб лети.

Като глътка, в шепи неизпита.

А сърцето влюбено тупти

в стъпки от еленови копита.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ТАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ...

Какъв е смисълът, когато 

поетът сее семена,

но среща Словото посято

човешка ледена стена?

Какво от нея ще поникне

та с Огън да я претвори?

Дали в сърцата Дух ще бликне

и Господ ще ги покори?

Каква е болката незрима

да чезне Дарът неприет,

а който бърза да го взима

сърцето си да крие в лед?

Едва ли всеки се тревожи

с въпроси в авторска печал.

По-скоро бързо, ако може,

удобно би ги премълчал.

Приятелите - неколцина.

Читателите - брой голям.

А моята душа изстина

в очакване на искрен плам.

Не ти ли стига, о поете,

че тоз и онзи те чете?

За тебе Словото Завет е,

но колко са Заветни те?

Спомни си притчата, Сеяча...

Погубените семена...

И тази твоя неудача

пред всяка ледена стена...

Напълно сбъдват се словата

в живота на един поет -

да чака жетвата си Свята

след всеки донаписан ред.

Смири надеждата си тиха

и загубите пропусни.

Защото и с хиляда стиха

светът не ще се промени.

Такъв е смисълът, когато

поетът сее семена - 

за всичко Истинско и Свято

се плаща Божия цена.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЛОВУВА ЛОВЕЦЪТ, ЛОВУВА...

Когато проклетият дявол

сред грешните тръгне на лов,

преследва сърцата корави,

лишени от Свята Любов.

Привлича със стръв егоисти.

Капани залага от страст.

И в помисли зли и нечисти

ги мами със плътското "аз".

Какви ли трофеи зловещи

във ада до днес е събрал -

сред страшните огнени пещи

души, като черен метал...

В делата си твърде оловни.

В лика си със образ на звяр.

В духа си докрай безлюбовни -

без Вяра, без Бог, без Олтар.

Каиновци, Ироди, Юди

с безчестие, срам и вина,

и всякакви смахнати люде,

готови за грях и злина...

Ловува ловецът, ловува...

Изкусен със примка и ров.

И тъмна измама върлува

в сърцата без Кръста Христов.

Не ще ги в горкото оплача.

Те искат си своя ловец.

И там, в дълбините на здрача,

не би ги измолил светец.

Изсъхват, подобни на плява.

Пленени - во веки веков,

защото проклетият дявол

за тях е отишъл на лов...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ДАР В ДАРЯВАЩИ ВЕКУВА!

Талантът Дар е необятен

и мярка в стари времена.

Възвишен, чист и благодатен,

от Бог получен без цена.

Светило от духа, красиво,

щом радва хиляди навред,

та от сърцата чувство живо

да би родило се в ответ.

Дали на този свят обаче

се пази Истинския Дар?

Духът не ще ли да заплаче

талант да срещне на пазар?

Клеймо да види над твореца,

превърнал в стока своя лъч,

и хвърлил хула към Отеца

в една панаирджийска глъч…

Кога, безумецо трагичен,

на Бог за Дара си плати,

и счете, че е строго личен

таланта, що у теб блести?

Когато ражда плодовете

дървото иска ли пари,

или на Онзи, Който свети,

смирено то благодари?

Дали ще бъде стих и песен,

картина, скулптура, портрет –

те раждат се от Дар Небесен,

та Дар да бъдат занапред.

А който алчен ги продава

е сива пепел, жалък сноб,

и бързо се превръща в плява,

щом пълни с корист своя джоб.

Такъв не ще се споменува

във всички бъдни векове,

че Дар в даряващи векува

и в Свята Слава ги зове.

Онази Слава, при която,

превил творецът колене,

сърцето му е с Бог богато,

а не с хартии в портмоне…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАГРАДАТА ХРИСТОС!

(слово за колебаещите се)

Човекът, който не прежали,

каквото земно улови,

върви след Господ, но едва ли

до края с Него ще върви.

Ще ходи някак издалече

в почти изгубен силует.

Христов да се нарича вече,

поглеждайки назад-напред.

Със този свят ще си угажда,

но без да бие на очи.

Със Слово ще се новоражда,

а след съблазън ще търчи.

И вярата му ще се клати

от вятъра насам-натам.

В устата – пълен със цитати,

в душата – с неизчистен срам.

Сърцето половинка няма,

която Богу да даде,

че другата стои в измама

и мракът властен я краде.

А за Спасение едничко,

което в дух е преживял,

Христос ще му поиска всичко –

в Завета да пребъдва цял…

И може би това е Вяра –

отрекъл себе си до Кръст,

да хвърли в гроба тази стара

и всякога себична пръст.

За своя Господ да пострада

прежалил земните мечти,

и Него сам като Награда

в сърцето си да приюти.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЪДРОСТ ОТГОРЕ

Не изпадай в излишна тревога,

но за мъдрост отгоре поспри.

На света в безпощадния огън

всичко сухо до пепел гори.

Щом лиши се от чудната влага

бързо съхне, остава без дух.

Огнен пръстен тогава го стяга

във затвора мъчително сух.

Кой в сърцето си разум ще вложи

и във Святата Правда ще бди,

че животът изобщо не може

да се сбъдне без живи води?

Че земята изпръхнала пари,

щом Творецът от дъжд я лиши.

И тогава припламват пожари

върху сухи треви и души.

Гордостта пред Небето не пада.

Бунт от нея лютиво дими.

Лумва огън и няма пощада,

а при изгрев роса не ръми.

Не изпадай в излишна тревога.

Протегни към Отеца ръце!

Колената, превити пред Бога,

дават Сила на всяко сърце.

Нека Вярата всякога дири

на Голгота Заветния Мъж,

и ще рукне над всички баири

Благодат и Спасителен Дъжд.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕЧНИТЕ КОНТУРИ

В живот от ветрове и бури,

не съм във вярата титан,

но следвам Вечните контури

на Пример Свят и очертан.

От тях блестят лъчи, които

човекът следвал би едвам,

защото в дребното им сито

умира старият Адам.

И ставам в пътя си белязан,

в ръка Небесна уловен.

От тъмни духове наказан,

от Светъл Дух благословен.

Пръстта от мене си отива.

Раздялата ми става меч.

Нищожен – този свят се свива

все по-далеч, и по-далеч.

И в стръмнината несъзрима,

от всяка крачка изцеден,

все още като зов ме има,

отричан и непобеден.

Дано Отец да ми притури

в скръбта утехата една,

дарил ми Вечните контури

на Примера от Светлина.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

БЛАЖЕНА ДУШАТА…

Блажена душата, която пои

дървото, за Бог плодовито.

Тя никога капки любов не брои,

но винаги дава ги скрито.

Блажена душата, която гори

от Огъня, който не гасне,

че щом на Небето докрай се дари

до принос велик ще порасне.

Блажена душата, която търпи

и отговор Богу възлага.

В постелката нощем с утеха ще спи

без никакво зло да я стяга.

Блажена душата, която прости

и няма въже към длъжника.

Сияйна за своя Отец ще блести

и извор от нея ще блика.

Блажена душата, която с блага

в души си остави следите…

Във скръбното сиво ще бъде дъга

и в мрака – звезда сред звездите.

Блажена душата, която в Завет

нагоре спасена отлита.

Ще има награда, по-сладка от мед,

и Вечност безкрайно честита.

Блажена душата… О, истински зов!

Дано в този свят те открия!

Че който те има е вече готов

на Господ да бъде Светия!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ КЪМ СЕБЕ СИ!

(по случай утрешните 

ми навършени 61 години)

Нека да отвее Вятърът Небесен

всяка паяжина, лепнала  по мен.

Хлябът ми да бъде в искреност омесен

и духът ми с още Вяра зареден.

Нека ме напуснат всичките актьори

с евтините маски, роли и слова.

Само Бог един е Верният отгоре,

Който от измами Свят ме отърва.

Него в неколцина нека да открия.

В тях да се усмихва, в тях да се роди.

Виното Заветно с Верни да изпия.

Те да бъдат Огън в моите гърди.

Нека ме пропусне съхнещата слама.

Шумният ласкател страх да го смути.

А блага в живота, има или няма,

Господ да решава, щом ме навести.

За църковна слава нека съм излишен.

Дъно да ме радва, сякаш, че е връх.

А перото в мене Истина да пише

чак до Миг жадуван и последен дъх.

Нека, нека, нека сбъднат се словата,

в този стих които сам си пожелах.

Бог остава Вечен. Правдата Му - Свята,

а на мен ми стига път на сиромах...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

С ЕДИН ПОСЛЕДЕН ПЛАЧ НА ЕРЕМИЯ!

С един последен плач на Еремия

и аз ще си завърша моя път.

Каквото пиех - трябваше да пия,

защото бях на Господ Верен съд.

Каквото писах - трябваше да пиша,

понеже пламнал огън в мен гори.

И даже в скръб душата да въздиша,

духът остава силен да твори.

Очите ми от взиране сълзяха

по древните желателни неща -

една пречудна и Небесна стряха

с Лозницата на моя Свят Баща.

Една Любов, като река разлята,

готова щедро клонки да пои.

Една Ръка, прободена и Свята,

която от света не се бои.

Прости ми, Боже! Мъка ме обрече

в горнилото на Твоя Свят Пророк!

Невястата Сионова е вече

под облака на дявола жесток!

По шията хомотът й се стяга

и примка във нозете я държи.

А тя не може никак да избяга

и сляпо доверява на лъжи...

Езичникът Светилището гази.

Търговец Благодатното мърси.

А кой душите Твои ще опази?

И кой сърцата Твои ще спаси?

Да можех - щях в сълзи да я измия,

дори на Кръст да я изкупя с кръв.

С един последен зов от Еремия

оставам плач... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КЪМ МОИТЕ ПОРУГАТЕЛИ!

"Защото заради Тебе 

претърпях поругание..."

(Псалом 69:7)

Живейте си, тъй както сте научени.

Не ще ви бъда камъче в петата.

Да хлопам по вратите ви заключени

пленила би ме властно нищетата.

Да искам безсърдечни подаяния

не ми е в Бога кръстната дилема.

И по-добре на мъки в Гетсимания,

отколкото трохите ви да взема.

За скота всяка локва е причастие,

щом ден за ден слухти да оцелява.

Но не това е сбъднатото щастие

по пътя към несбъднатата слава.

Бях пратен със заръка от Всевишния

да бих събрал в Духа Му плодовете.

Но в тази жетва станах аз излишният,

понеже я прибраха зверовете...

От тях търсете светлите видения,

и на Христос правдивите жалони.

От който дух родил се е роденият -

към него прави своите поклони.

Оставам в Бог, със тръните набучени,

за вас нищожно някакво човече...

Да хлопам по вратите ви заключени

не искам... А и няма смисъл вече!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ОСТАВА ХЪЛМЪТ НЕПРЕВЗЕТ!

Дори скръбта да ме удари

и дните ми изпълни с гнет,

от дребните и ниски твари

остава Хълмът непревзет.

Заветен Кръст ги ужасява

и светъл Пример ги мори,

а долу - в евтината плява

светът поклон е пред пари.

Духът не ще да носи тежко.

Товар от Бога е проблем.

Не е за битие човешко

Върхът към Вечния Едем.

Високо горе, в планината,

на Господ Славата блести.

Но кой ще заплати цената

Христос с дела да възвести?

Не тръгва земната къртица

след Яков, Петър и Йоан,

а верният божествен прицел

е безнадеждно изтърван.

Горчи от болки и несгоди.

Пелинът - още неизпит.

Къде ли моят Бог ме води

със Своя изпит страховит?

Какво ли още да напиша

и как докрай да се раздам,

та вътре в мен простор да диша

един последен Авраам?

Ще бъде стъпкан от невяра

и купно мразен от пръстта,

дори да е принесъл Дара

в ръцете Святи на Христа.

И даже гръм да се стовари

за знак от Вечния Завет,

от дребните и ниски твари

остава Хълмът непревзет.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ИСТОРИЯТА ПАК ЩЕ СЕ ПОВТОРИ!

Илия към пустинята поел

и седнал под дърво, от зло заплашен.

Прицелила се в него Езавел

със крясък див и поглед твърде страшен.

Тя, жрицата на дявола жесток,

царувала със низост и поквара,

но мечът на великия пророк

с позор опръскал царската тиара.

Пред погледа й паднали глави

на нейните изчадия от мрака.

А дяволът започнал да кърви

и креснал бесен: Езавел, в атака!

Финалът се оказал някак друг,

по-силен от посмъртните финали.

Атаката не случила. Напук.

И вещицата кучета я яли.

А някъде, след тихия Йордан,

Илия се въздигнал с колесница.

Проскърцал зъби тъмният титан,

изгубил най-върховната си жрица.

А днес отново той крещи: Война!!!

И иска в смут пророка да събори.

Но в този спор на Бог и сатана

историята пак ще се повтори.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОТЧЕ АВРААМЕ!

Отче Аврааме! Праведнико Божий!

Стръмен се оказа Примерът ти Свят!

Кой ще има сила Жертва да положи,

без да се извърне нито миг назад?

Всичко е по сметка. Пито и платено.

Хълмът се заменя с личен интерес.

А слуга, заложил в поприще свещено,

скита се похулен, мразен и злочест.

Отче Аврааме! Мъжо с Вяра жива!

Кой в Олтар Небесен ще се принесе?

Светлото е мрачно. Правдата е крива.

А светът от злото бесен се тресе.

Лазар се презира. Милост се отрича.

Алчност не насища светски първенец.

А духът ми търси някой да обича

с цялата си вяра Вечния Отец.

Може би тогава, с тази изненада,

стрък трева ще бъда, живнал от вода.

Лоното ти нека да му е награда,

щом в света оставя твоята следа.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗАВЕТЪТ В ТОРБИЧКА

Когато светът е плячкосан от твари,

и трусове тряскат, и слънцето жари,

вдигни си едната торбичка през рамо

и в нея задържай Заветното само.

Че никой Твореца не ще да измами -

ни принцове разни, ни дворцови дами,

ни тлъсти контета със чекови книжки,

ни злите бандити със поглед кръвнишки.

Смъртта е безстрастна и всички поглъща.

Не пуска оттатък ни сметки, ни къща.

И винаги в края съдбата е жалка -

последната спирка с една катафалка...

Но носиш ли с Вярата тази торбичка

ти вече на Господ си бялата птичка,

че в нея си имаш зрънца благодатни

от огън по-жарки, от злато по-златни.

Каквото и колкото днес да ти струва,

пази я, и нека духът ти ликува.

Че име, записано горе, е Свято,

със Вечната Правда довека богато.

Вратата на Хълма е твърде стеснена

и тя се отваря с душа опростена,

а там, във торбичката, имаш залога,

че станал си светлият принос за Бога.

Живяната Библия, кръстните рани,

и всичките скърби са в нея събрани.

Христос я приема и Вечност ти дава -

да вкусиш блаженство и Божия Слава.

Това е утеха и лъч преди края

да кажеш: "О, Господи! Аз ще изтрая!

Защото Ти нося Завета в торбичка

и тя ми е в Тебе душата едничка!"

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

От хляб и зрелища едва ли
светът пред Бог ще се сниши.
Върлуват демонични хали
сред помрачените души.

Мечтаят за едната купа.
Крещят за славния отбор.
Отгоре Гняв свещен се трупа.
Отдолу - плътският позор.

Шумят гърла по стадиони.
Вилнеят страстните тълпи.
Сълза светецът да отрони 
не ще ги в мъка потопи.

Фалшив Олимп със гръм и трясък
разхвърля мълнии в ефир,
и славата му има блясък
на евтин долнопробен пир.

А купата, уви, е куха
и няма Вино от Завет.
От хляб и зрелища - в разруха
отива този свят проклет.

И нека утре не роптае
когато Меч го прободе,
че футбол днес му се играе
и тънък чипс му се яде.

Не ще приеме Съдията
от ада скръбния му стон,
защото със Десница Свята
показа му червен картон...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ОТИВА…

Всички тайни Създателят скрива

със завеса от грешния свят.

Там, където човекът отива,

няма как да се върне назад.

Той следата си тук ще остави

в битието със земния ход,

сред различните хора и нрави

имал своя реален живот.

От отвъдното никой не праща

нито вест, нито някакъв знак,

както нощ се покрива със плаща

на дълбоко космичния мрак.

Все натам се отправят душите –

морни сенки след дългия път.

Но мълчат над простора звездите

и не казват какво е отвъд.

Старец тръгва, а рожба пристига.

След вълната се ражда вълна.

И живот с трийсет хиляди мига

е навярно платена цена…

Всички тайни Създателят скрива,

но една е дарил Милостив –

че Синът Му Кръвта Си пролива,

а човекът със Вяра е жив…

И дори от надгробните плочи

свети Смисълът, явно открит –

Кръстът винаги Вечното сочи,

а със него духът е честит.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОСПОДНИЯТ УРОК

Погледай, братко, разумът къде е

и с вяра във сърцето го вложи.

Земята без дърво ще оцелее,

понеже тя дърветата държи.

Дървото без земя не оцелява,

защото ще остане с корен сух,

но винаги напълно се предава

в ръката на невидимия Дух.

Усещай, братко, мъдростта незрима,

която слага своя Свят печат.

Водата и без риба ще я има,

защото тя на рибите е свят.

Но рибата излезе ли на суша,

умира там без своята среда,

и мъдро е Създателя да слуша,

та дълго да пребъде сред вода.

Смири се братко в Истината жива

и вътре в нея остани правдив.

Без Бог човекът към смъртта отива

и само с Него би останал жив.

Водата дом за риби е довека.

Земята – за треви и дървеса.

Но в Своя Образ сътворил Човека,

Творецът подари му небеса.

И тази днес е вярата дължима

на Господ за премъдрия урок,

че Бог и без човека ще Го има,

но накъде човечество без Бог?

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЯРА ЗА СЛУГА

Недей да се стремиш към слава,

дори да дойде изведнъж,

че нея Сам я заслужава

един единствен Разпнат Мъж.

Че тя е огън, който свети,

но може да опожари,

и в сива пепел под нозете

превърнала се би дори.

Върха докоснеш ли за кратко,

падни на дъното, смирен,

че там горчивото е сладко

и с Божий лъч си озарен.

Помни, че горе на Небето

Исус е на мнозина брат,

и с тях се слива неусетно

в една пречудна Благодат.

Не ще Го видиш със корона,

да търси почит като Цар.

В сърца човешки му е Тронът,

и там е властен Господар.

Възнесен Свят над Галилея,

въздигна се със бял висон.

За Цар такъв – докрай копнея,

и Той в душата ми е стон.

На Него подобава Слава,

но Той обръща я в Любов,

готов до днес да се снишава

до най-страдалческия ров.

И в Него Сам Отец събира

високото с дълбочина,

та грешните да изнамира,

платил най-святата цена.

Недей да се стремиш към слава,

но паднал тих на колене,

моли Исус да те дарява

със вяра за слуга поне.

И вътре в тебе ще нахлува

безкраен Мир като река,

че там смиреният векува

на Бога в Святата ръка.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СМИСЪЛЪТ ДА ПИША

Безкраен Дух трепти върху ми.

Лъчи от Светлина шепти.

Пораждат те у мене думи

и в миг отварят ми врати.

С крила могъщи да премина

във свят, от Истина роден,

и там за птиците малцина

да бъда в Слово обдарен.

Любов в мелодия и рима

сърцето да пресътвори,

и Вечност чиста и незрима

на верните да подари.

Мечтите са въздишки бели

на уморените от скръб.

Те търсят чудните предели

на своя Утешител скъп.

Мирът Му светъл да ги гали,

а Изворът да ги пои.

И Огън жив да ги разпали,

та всеки Свят да устои.

Дали от стихове прозира

как много ги обича Той?

В сърцата им с Любов се взира

и мигом дава им покой.

С безкрайна нежност ги зарежда

и храни с ангелския хляб.

Да имат вяра и надежда

и никой да не бъде слаб.

Това е Смисълът да пиша,

когато Дух ме озари.

У мене Той Си има ниша

и в нея всякога гори.

Да бъде бляскава Менора,

която в тъмното блести

и всичките летящи хора

у Себе Си да приюти…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОРТАТА КЪМ РАЯ

Живял в Завета Свят на Бог,

ще дам отчет за всички мнаси.

И там, пред погледа Му строг,

дано докажа вярността си.

Дано торбата ми тежи

от Благодат преумножена,

че верният слуга дължи

на Царя мисия свещена.

Понесох гвоздеи, стрели.

Голгота вярата понесе.

И въпреки, че ме боли,

духът ми плодовит до днес е.

За всяка дума или ред

си имах враг да ми враждува.

Но следвам ли велик Завет,

до края болката си струва.

Малцина с Примера Христов

да станат камъни от Храма,

ще бъдат моят благослов

след битка тежка и голяма.

Че всяка мнаса ражда плод

и Слава на Исус отдава,

дори с най-скръбния живот

в земя, от ледове корава.

И все едно ми е дали

живях отричан или мразен…

Все още късен дъжд вали,

а аз не съм останал празен.

Когато Слънцето с лъчи,

сърцето провери накрая,

в един живот ще проличи

каква е Портата към Рая.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СТИХ ЗА ПРОБУЖДАНЕ

Спомни си Петър – там, на двора,

край огъня глава привел,

и сред гъмжилото от хора

внезапно как пропя петел.

Той три пъти изкукурига,

преди във тъмното да спре.

А пък рибарят запремига

и сам поиска да умре.

Христос към него се обърна –

смирен, охулен, поруган.

И щом за кратък миг го зърна,

през Петър мина ураган.

Че думите Му той си спомни

и срам душата му вгорчи,

когато Святи, чисти, скромни

погледнаха го две очи.

Дали светът, от мрак отровен,

днес има нужда от петел,

да би усетил се виновен

в греховния си безпредел?

Да би съдбата си изплакал

и взор обърнал към Исус…

Едно прощение дочакал

в затвора си, без Бога пуст.

На пръсти се броят петлите

и ярост земна ги гнети.

О, грешни! Докога ще спите

и дух лукав ще ви върти?

Един рибар с любов понесе

в духа си цяла Канара,

а примерът му жив до днес е

в петли с проскубани пера.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ИЗПОВЕД ПРЕДИ СВЪРШЕКА

Насъбра се огромна умора

и в духа ми товарът тежи.

Зов изричах към хиляди хора.

Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,

че от птици се раждат ята.

Но със моята искрена птичка

не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,

от омрази и ярост скован.

А пък Смисълът? Още го има,

но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –

кой ще зърне самотния ход?

Плът стреми се към яма проклета,

и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха

за юнец или Вечни следи.

Колко хора мечтите ми чуха

и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.

Не за тях този стих се твори.

Моят път е приключен. Премина.

И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.

И все още протягам ръце.

И издирва ми погледът вперен

топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.

Който трябваше – вече дойде.

Нямам жетва чрезмерно голяма.

Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига

този Верен остатък по Дух.

Имената им в Святата Книга

аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,

но родени от Божия Зов!

Миг, преди като лъч да премина

в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

В ОТСЕЧКА КРИВА ИЛИ ПРАВА

В отсечка, крива или права,

животът следва своя ход,

прегърнал мимолетна слава

или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,

една пътека дух зове,

на нея някой да опита

от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица

съдбите прави по калъп,

а верният и точен прицел

е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,

не свиква преходната плът,

дори безумна да пропада

на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,

и Правда като Кръст тежи.

Човек е винаги виновен

и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,

или на падналия княз…

С бодили остри във венеца

или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,

за онзи, който е живял.

В отсечка, крива или права,

приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,

на който следва моя стих.

Живей, приятелю, правдиво,

защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,

Той чака те, за да вървиш,

и вътре в себе си Човека

с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БИТКА НА ПОКЛОНИ

Светът е битка на поклони

и всеки носи свой престиж.

Но кой въпроса ще отрони:

Къде и пред кого блестиш?

До днес пустинния си пясък

събират светските звезди,

защото те си имат блясък,

а той усърдно се следи.

Души съглеждат отвисоко

пред някой фотоапарат.

И техните лъчи са стока

с цена, реклама и плакат.

Едвам удържат на тълпата,

жадуваща за автограф,

и с частен „Боинг“ в небесата

лика си правят величав.

Такъв навярно е престижът

на вече звездния елит.

И всички медии се грижат

животът им да е честит.

Но нека в правотата ясен

опиша други светила.

Поклонът им, така опасен,

да зърне плът не би могла.

Отритнати или презрени,

но верни в Правдата поне,

пред своя Бог стоят смирени

и винаги на колене.

Да бъдат гонени им стига,

щом носят Образа Му Свят,

и Той в Духа Си ги въздига

да светят с блясък непознат.

Не може мракът да ги схване

или светът да ги прозре,

и някой, ако с тях остане,

за всичко пръстно ще умре.

Светът е битка на поклони.

Животът – избор на звезди.

Едните следват милиони,

с вериги в празните гърди,

а другите – едва малцина

удържат в своите лъчи,

понеже в свят като пустиня,

мнозината са без очи.

И нека верният не страда,

че скръб Небесните мори,

но гледащ бъдната награда –

на Господ да благодари.

Защото в адовите бездни

със гъстия и лепкав мрак,

ще паднат всички люде звездни

с поклон пред злия Божий враг.

А горе – с празнична позлата,

успяла в миг да полети,

на Господ Бог сред светилата,

една Невяста ще блести.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЗАВЕТЪТ МУ ИЗРЕЧЕН!

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Сърца, на Бог живота си отдали,

са Негово прибежище и трон.

Допри с ръка гърдите си, човеко,

и само тези думи Му кажи:

"О, Господи! Не ща да ми е леко,

но нека чужда болка ми тежи!

Един в скръбта духът ми да пригледа

с безкористна Любов да го дари,

и Ти ще имаш Своята победа,

и блясъка, и Славата дори…"

Това е той – Заветът Му изречен.

Той думите обръща във дела.

А Огънят Му Свят и вековечен

утеха е сред всички теглила.

И с Него, саможертвата познали,

сърцата са преселени в Сион…

Христос не обитава в катедрали.

Покой не търси в тухли и бетон.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КЪДЕ СЪМ ТРЪГНАЛ?

Къде съм тръгнал с Вярата си чиста

да искам този свят да променя?

Под маската смирена на артиста

се крие угоената свиня...

Под овчия кожух на лицемера

привлича вълк наивните стада.

И братството отдавна е химера

за искрените Божии чеда...

Къде съм тръгнал с Ревността Христова

да пръскам с огън Правда от Сион?

Кесията на Юда е окова

и пълен с примки светският амвон.

Търговците с безупречни костюми

продават доктриналната си смрад.

А укорите, идещи върху ми,

са тръните на всичкия ми ад.

Къде съм тръгнал с жертви в изнемога

да стана смут за плътския ламтеж?

Не съм ли пред Пилатовата тога

престъпникът, осъден за метеж?

Учителят стои над ученика

и прилика едвам ще се роди.

А Той, ако в Небето ме повика,

дарил ми е Заветните следи.

Къде съм тръгнал - пръст не ще узнае.

За мене този свят е сляп и глух.

И може би съдбата ми това е,

че в тленния затвор останах дух...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТИТАНИЧНО – ЗА СВЕТА!

Светът върви към своя заник

по път бунтовен и проклет.

И като гордия Титаник

се блъска във скала от лед.

Безумна – сляпата омраза

сърца човешки вкамени

да падат с егото и аз-а

във черните си дълбини.

Земята – в схватка на титани

готова е да се взриви.

И ни един да не остане,

когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети

с уран, пределно страховит.

И в сблъсъка на враговете

да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,

че имаш титаничен ген?

Не стигат ли жестоки драми

до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива

за Меч от Святи висини?

Защо в Ръката милостива

изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,

Титан отдавна е живял,

и Свойта Кръв – невинно Свята

за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,

със Бога да ни примири,

та всякога Живот да има,

когато в нас се възцари…

Не искаш Неговото Слово,

не търсиш Неговия Кръст.

И в грях – отново и отново,

ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,

сред огнен кратер на вулкан,

че твърде страшна е цената

на бунта против Свят Титан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРАВДИВА МИСЪЛ

Правдива мисъл ми навява

най-искрена в сърцето жал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда

за хората околни жив,

но дух от мрака го отвежда

на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,

в душата – с алчна празнота,

ще срещне тъмната си орис

сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука

сърцето му е в мрачен плен,

да чуе как отвън почуква

Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,

очи да бликнат от сълзи,

че Помощ е дошла отгоре

врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –

ръце протегнал в Светлина,

ще почне той да се раздава,

изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича

и в саможертва ще гори…

Готов да вярва и обича

и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи

и глухи чуят този зов.

Христос протяга пълни шепи

със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.

Отдолу гълта страшен ад.

И има смисъл битието,

изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява

и мрак душата е сковал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Поклонът е печатът на съдбата,

създаден да диктува и тежи.

Навел пред господаря си главата,

поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,

когато той е избор осъзнат.

Дългът по право примката затяга

и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони

и сблъсъкът невидим между тях.

От златен трон сред мраморни колони

до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява

платената с поклона му цена.

А после, в края, Вечност наследява –

било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.

За избора – невидима юзда.

Пред него се превиват колената

и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,

човекът Верен Дух да избере,

защото цял живот ще Го обича

и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма

за хората с погрешния поклон –

да търсят мир, какъвто вече няма

след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЯКОЙ С НЕГОВИТЕ РАНИ

Не се страхувай, ако в рани

духът ти страда и кърви.

Че днес е време на тирани

и този свят към ад върви.

Тълпите в участта си клета

се връзват в примки от лъжи.

А в дребните царе-ментета

олово с бесове тежи.

Отново Ирод поругава

със бич смирения Агнец.

Пилат присъдите издава,

с лукава маска на светец.

И Кръстът, верният, що пази,

печат му става, и Завет,

че Свят над всичките омрази,

в Христос надмогва всеки гнет.

Кръвта на Господ се пролива

от ден на ден, от век на век.

И всяка капчица е жива

от звяра да роди Човек.

Но трябва Виа Долороса

да бъде твоят скръбен път,

че всичките ти дни защо са,

без Бог да призове светът?

Какво оттатък ще те сгрява,

сред древните на Бог души,

щом днес не трупаш ти жарава,

над злия, свикнал да греши?

Победата е там, на Кръста!

И всяка рана – лъч и зов

да дръпнеш от съдбата пръстна

човеци в Божия Покров.

И те, пред Господа събрани,

да славят Милост без предел,

че някой с Неговите рани

от този свят ги е отнел…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЕЙ ДА БЪДЕШ СКЪПОЦЕНЕН!

"Отдавайте Кесаревото на

Кесаря, и Божието на Бога…"

(Марк 12:17)

Животът е като монета.

Тура си има, и ези…

От Бог назаем тя е взета,

та Него в дух да отрази.

Човек разбира колко струва

по своя образ и цена.

Един продава, друг купува,

а трети в дълг е от вина.

Избрах си Бог да ме изкупи

с Кръвта невинна на Христа,

та злото да не ме пречупи

във страсти, грях и суета.

Ези-то в мене да е Вяра.

Турата – Образът Христов.

Цената – да раздавам Дара

на Пламенната Му Любов.

"Отдайте Божието Богу" –

така заричат ме слова,

и аз разбирам колко много

Живот събира се в това –

със всеки удар на сърцето,

и всяко вдишване в гърди,

Христос да имаш в битието

и Той в монетата да бди.

Че чак тогава са делата

правдиви в Святите очи,

защото чиста е душата

и във кесия не дрънчи.

И Кесарят не вдига врява,

че губи праведно сърце,

защото Бог му повелява:

"Въздържай своите ръце!

Не пипай Моята монета

и този Принос, твърде Свят,

че тя от тебе е отнета

чрез Вечната Ми Благодат!"

Така е светъл и нетленен

животът, Богу посветен.

Живей да бъдеш скъпоценен

и в дълговете опростен…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)