ТИТАНИЧНО – ЗА СВЕТА!

Светът върви към своя заник

по път бунтовен и проклет.

И като гордия Титаник

се блъска във скала от лед.

Безумна – сляпата омраза

сърца човешки вкамени

да падат с егото и аз-а

във черните си дълбини.

Земята – в схватка на титани

готова е да се взриви.

И ни един да не остане,

когато в злоба прокърви.

Да тъпчат бомби и ракети

с уран, пределно страховит.

И в сблъсъка на враговете

да бъде Смисълът убит.

О, жалка глино, кой те мами,

че имаш титаничен ген?

Не стигат ли жестоки драми

до гроб печален и студен?

Не си ли крехка и чуплива

за Меч от Святи висини?

Защо в Ръката милостива

изсипваш своите злини?

Не знаеш ли, че на земята,

Титан отдавна е живял,

и Свойта Кръв – невинно Свята

за греховете е пролял?

Понесъл тежест немислима,

със Бога да ни примири,

та всякога Живот да има,

когато в нас се възцари…

Не искаш Неговото Слово,

не търсиш Неговия Кръст.

И в грях – отново и отново,

ще стигаш до едната пръст.

Да проумееш в тъмнината,

сред огнен кратер на вулкан,

че твърде страшна е цената

на бунта против Свят Титан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПРАВДИВА МИСЪЛ

Правдива мисъл ми навява

най-искрена в сърцето жал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда

за хората околни жив,

но дух от мрака го отвежда

на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,

в душата – с алчна празнота,

ще срещне тъмната си орис

сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука

сърцето му е в мрачен плен,

да чуе как отвън почуква

Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,

очи да бликнат от сълзи,

че Помощ е дошла отгоре

врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –

ръце протегнал в Светлина,

ще почне той да се раздава,

изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича

и в саможертва ще гори…

Готов да вярва и обича

и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи

и глухи чуят този зов.

Христос протяга пълни шепи

със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.

Отдолу гълта страшен ад.

И има смисъл битието,

изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява

и мрак душата е сковал.

В живота спре ли да раздава,

човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Поклонът е печатът на съдбата,

създаден да диктува и тежи.

Навел пред господаря си главата,

поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,

когато той е избор осъзнат.

Дългът по право примката затяга

и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони

и сблъсъкът невидим между тях.

От златен трон сред мраморни колони

до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява

платената с поклона му цена.

А после, в края, Вечност наследява –

било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.

За избора – невидима юзда.

Пред него се превиват колената

и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,

човекът Верен Дух да избере,

защото цял живот ще Го обича

и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма

за хората с погрешния поклон –

да търсят мир, какъвто вече няма

след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЯКОЙ С НЕГОВИТЕ РАНИ

Не се страхувай, ако в рани

духът ти страда и кърви.

Че днес е време на тирани

и този свят към ад върви.

Тълпите в участта си клета

се връзват в примки от лъжи.

А в дребните царе-ментета

олово с бесове тежи.

Отново Ирод поругава

със бич смирения Агнец.

Пилат присъдите издава,

с лукава маска на светец.

И Кръстът, верният, що пази,

печат му става, и Завет,

че Свят над всичките омрази,

в Христос надмогва всеки гнет.

Кръвта на Господ се пролива

от ден на ден, от век на век.

И всяка капчица е жива

от звяра да роди Човек.

Но трябва Виа Долороса

да бъде твоят скръбен път,

че всичките ти дни защо са,

без Бог да призове светът?

Какво оттатък ще те сгрява,

сред древните на Бог души,

щом днес не трупаш ти жарава,

над злия, свикнал да греши?

Победата е там, на Кръста!

И всяка рана – лъч и зов

да дръпнеш от съдбата пръстна

човеци в Божия Покров.

И те, пред Господа събрани,

да славят Милост без предел,

че някой с Неговите рани

от този свят ги е отнел…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЖИВЕЙ ДА БЪДЕШ СКЪПОЦЕНЕН!

"Отдавайте Кесаревото на

Кесаря, и Божието на Бога…"

(Марк 12:17)

Животът е като монета.

Тура си има, и ези…

От Бог назаем тя е взета,

та Него в дух да отрази.

Човек разбира колко струва

по своя образ и цена.

Един продава, друг купува,

а трети в дълг е от вина.

Избрах си Бог да ме изкупи

с Кръвта невинна на Христа,

та злото да не ме пречупи

във страсти, грях и суета.

Ези-то в мене да е Вяра.

Турата – Образът Христов.

Цената – да раздавам Дара

на Пламенната Му Любов.

"Отдайте Божието Богу" –

така заричат ме слова,

и аз разбирам колко много

Живот събира се в това –

със всеки удар на сърцето,

и всяко вдишване в гърди,

Христос да имаш в битието

и Той в монетата да бди.

Че чак тогава са делата

правдиви в Святите очи,

защото чиста е душата

и във кесия не дрънчи.

И Кесарят не вдига врява,

че губи праведно сърце,

защото Бог му повелява:

"Въздържай своите ръце!

Не пипай Моята монета

и този Принос, твърде Свят,

че тя от тебе е отнета

чрез Вечната Ми Благодат!"

Така е светъл и нетленен

животът, Богу посветен.

Живей да бъдеш скъпоценен

и в дълговете опростен…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)