петък, 28 април 2017 г.

ВЯРАТА НА ЙОВ

Годините ми неосъществени
вещая си с последен благослов -
в реките на кръвта - горещи вени,
да тръпне нека вярата на Йов.

Да грее тази сила несломима
в туптежа на сърцето - нощ и ден.
И страдайки, все още да ме има -
обветрен, но в духа неповален.

Перото да потърси полет древен.
Тефтерът с бели листи - дървеса.
През лирата - от ангелски напеви -
да лазят мравки в моята коса.

И още стих! И още два-три реда...
В мастилото дъхът ми да бразди.
Все още ясен... И все още ведър
вестител на далечните звезди.

А щом светът низвергне в мен поета,
и пътят ми привърши в нощен зов -
подобно скитник, случил на несрета,
да бих си тръгнал с вярата на Йов.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

понеделник, 24 април 2017 г.

1 КОРИНТЯНИ 9:24

Игрище е светът. И спор да няма -
на него всеки смъртен е бегач.
И тича за наградата голяма -
от ранното си утро чак до здрач.

Едни се взират в евтини медали
и блазни ги успеха величав.
Дори сърцата биха си продали
на дявола за личен автограф.

От жестовете щедри на Мамона
и блясъка на земния елит,
не виждат съблазнените наклона,
ни как достигат ада си прикрит.

И само двама-трима в стръмнината,
нагоре кретат с дух, едвам-едвам.
Тъй скъпа и висока е цената
пред тленните потомци на Адам.

А изпитът - свещен и неизменен -
от времето на Павел в зов гласи:
Света протичай за венец нетленен
и Господ Бог духа ти ще спаси!

Игрище е светът. И спор да няма -
бегачите намират своя край.
Дали ще е Небе или пък яма -
оттатък всеки смъртен ще узнай!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

вторник, 18 април 2017 г.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Светът под черен мрак се е покрил
в последната си бесовска арена.
Да идва с Меч Архангел Михаил
за битка най-велика и свещена.

В крилата му да вее ураган
и с него Господ Злото да прекърши,
а дяволът да вие поруган
сред ужаса на всичките си мърши.

Да рухнат всички кули в дим и прах -
свърталища на бухали и врани.
И Името на Бог да всее страх
в сърцата на безбожните тирани.

Гневът на Бога Свято да кипи
над люспите проклети на змията.
И възмездена - кротко да заспи
спасително пречистена земята.

Светът, какъвто някога е бил,
да бъде като Рая за мнозина.
И там сред тях - Архангел Михаил -
да свети с наметало от коприна.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

сряда, 12 април 2017 г.

КОСМОПОЛИТНО

Приятели! Не ме вълнуват дати
и празници отдавна не живея!
Мечтите ми са толкова крилати,
че в този свят не искам да ги грея.

Денят е твърде кратък. Завъртулка
на мъничка сред космоса планета.
А аз самият сякаш съм на люлка,
опъната със слънчеви въжета.

От изгрева до залеза люлея
копнежа си, че следвам път всевечен.
И в тази моя светла одисея
годината е звук, едва изречен.

А вярата ме води в зов оттатък,
където векове запълват ера.
Какъв ти ден, от мълния по-кратък
или пък утре, стигнало до вчера...

Фотонът, който в точица блещука,
пронизал е вселенските пробойни.
Достигнал чак до мен в една пролука
на ирисите, нощно неспокойни.

И иска ми се в мен космополитът
във ден от век поне да се събуди.
А сутрин към Безкрая да политат
мечтите ми - космични пеперуди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

събота, 1 април 2017 г.

ЗАВЕТНА УТЕХА

Къде скръбта си днес да утеша?
Светът се гърчи в мрачна анатема.
Не го приема моята душа
и как да би могла да го приема?

С любов се ражда всичкият живот,
а после се преследва от омраза.
Доброто среща своя антипод
и борят се във битката за аз-а.

От истина блести небесна твърд,
а долу от лъжи тъмнее векът.
Над земните съдби царува кърт
и в суха пръст превръща се човекът.

Духът е непрежалено горчив.
Сълзата от окото - дъх насища.
А правдата напомня огнен взрив,
след който тлее дим от пепелища.

Във вретище ще скрия моя плач.
Не искам изповедник на сергия.
Светът напомня самота и здрач
през тленните решетки на килия.

Но даже там, от звездните лъчи,
с един ще спя в утехата заветна:
Пръстта ми, Боже, с милост премълчи!
И виж духа ми, в който Ти просветна!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)