четвъртък, 19 ноември 2026 г.

ПРИЗРАК

Не казвай, че си мое привидение
от сенчестия бряг на възрастта.
Не те измислих в болка и съмнение.
Видях те сред разцъфнали листа.

И скитникът у мен, копнял за спиране,
накрая се усмихна замечтан.
Ти бе живот след мисли за умиране.
Далечен свят. Красив. Неизживян.

Протегнах ти ръка през разстояния -
години от самотния ми бяг.
Не те излъгах с мили обещания.
Звезди не нарисувах в нощен мрак.

Но някак, уморен от недоказване,
сърцето си разголих, за да спреш.
Притиснах в шепи думите на разума,
уплашен, че не виждаш в тях копнеж.

Сезонно неуспешен, по рождение,
през вятъра си тръгвам беловлас.
Не казвай, че си мое привидение,
защото знам, че призракът съм аз...

Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)

Няма коментари:

Публикуване на коментар