Не казвай, че си мое привидение
от сенчестия бряг на възрастта.
Не те измислих в болка и съмнение.
Видях те сред разцъфнали листа.
И скитникът у мен, копнял за спиране,
накрая се усмихна замечтан.
Ти бе живот след мисли за умиране.
Далечен свят. Красив. Неизживян.
Протегнах ти ръка през разстояния -
години от самотния ми бяг.
Не те излъгах с мили обещания.
Звезди не нарисувах в нощен мрак.
Но някак, уморен от недоказване,
сърцето си разголих, за да спреш.
Притиснах в шепи думите на разума,
уплашен, че не виждаш в тях копнеж.
Сезонно неуспешен, по рождение,
през вятъра си тръгвам беловлас.
Не казвай, че си мое привидение,
защото знам, че призракът съм аз...
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар