Бели гълъби кацат във твоята сянка.
Небосводът надвесен припява рефрен.
Неоткъсната ябълка. Нежна фиданка.
И едва удържаният порив във мен.
С незапомнени реплики - смутно треперя.
Начинаещ за първата роля актьор.
Духва вятър в косите ти. Сякаш бродерия
разпилява конците си в чист кръгозор.
Нервно копче се къса. Към теб се търкаля.
Зад прехапани устни любовта ми мълчи.
Ако вдигна ръка, бих могъл да погаля
тези твои горещи и черни очи...
Бели гълъби литват от твоята сянка.
Небосводът се вдига, засрамен от смут.
Недокосната ябълка. Крехка фиданка.
И актьор - пред провала на своя дебют...
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар