БЪЛГАРИЙО МНОГОСТРАДАЛНА!

(Със съболезнование към роднините

и близките на нелепо загиналите 

българи в страшната катастрофа 

на магистрала Тракия! 

Бог да ви утеши, мили хора!)

Българийо многострадална,

земя на нашите деди!

Кой теб, горката, е предал на

ужасни случки и беди?

Кой вкупом цяла те разкости

и глозга алчно като вълк,

но зъл сред хорицата прости

забрави чест, морал и дълг?

Сълзите, гдето се проляха,

не станаха ли те река?

И колко твойте мъки бяха

ще мога ли да изрека?

От празници ли стана празна

или от диви зверове?

Една върхушка най-омразна

не спря до кръв да те кълве.

Огради с бели некролози.

Души, в които скръб кърви.

И куп излишни диалози

по БНТ и БТВ.

Българийо многострадална!

Търпя и още ще търпиш!

Пътеката пред теб е кална,

но трябва да я извървиш.

Дано обгърне те утеха

във бъдните напред лета,

защото всичко ти отнеха,

но не и Вярата в Христа!

10 Ноември, 2026 г.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

НАПОМНЯНЕ ЗА СМИРНЕНСКИ

Усещаш ли? Светът е нощ,

в която зъл царува мракът.

А братчетата на Гаврош

все още изгрева си чакат.

Студеният и пуст неон

сърцата им с любов не сгрява.

А от витрините Мамон

блести с отровната си слава.

Иди при скръбните деца.

Вестител им бъди с утеха.

И бледите им сърчица

загръщай със небесна дреха.

Напук на студ и тъмнина -

стопли Гаврош или Козета...

И сам ще смажеш Сатана,

тъй както смачка го Поета...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ЧЕТИВО ЗА МИНИСТЪР

“Горко и на вас, законниците, защото товарите 

човеците с бремена, които тежко се носят; 

а сами вие нито  с един пръст не се допирате 

до бремената...” (Лука 11:46)

Навярно ви е трудно, невъзможно,

да скърпите държавния бюджет.

Но аз ви казвам: Няма нищо сложно!

Глада си пожелайте за съвет.

Не онзи глад за вкусните пържоли,

изпечени по френски, алангле...

Но ужасът, когато скитник моли

за къшей хляб, че много му е зле.

Не онзи глад за торти и сладкиши

и скъпа суета от лъскав мол,

но болката до гроб да си излишен,

предаден на кошмарен произвол.

С какви очи прочитате, не зная,

числата на безличните съдби.

Навярно вий сте пратеник от Рая,

където никой в нищо не скърби.

Където мародерът не разбива

на селска къща входната врата,

и грабейки готов е да изпива

на стари хора даже и кръвта.

Гладът, министре... Толкова далечен,

щом вие сте оттатък пропастта...

Животът ли намирате за вечен,

че гледате с ухилена уста?

Че има кой съдбата ви да пази

от всичките превратности и смут...

Мизерност няма как да ви прегази.

Добре сте и облечен, и обут...

Дори и цар, човекът пак умира.

Дори и сит - ще слезе във пръстта.

И вътре в мен сълза за вас напира,

за тъжния ви дял от вечността.

Където милиони ще ридаят

в ушите ви, отпушени за стон...

И твърде тъжен ще се види краят

на властник, имал златния си трон.

С това приключва знакът от Небето.

Дали ще го повярвате, не знам.

Животът е училище, в което

най-лесно скъсват хората без срам.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

АРИЯ ОТ ЛУЧАНО

Животът е възторжен. Като ария,

изпята от Лучано може би.

Отварят днес безплатна трапезария

за хората със смачкани съдби.

Ликуй народе! Жив по подразбиране.

С чорбичка топла струните смажи.

Та бедният, достигнал до умиране,

със още ден живот да продължи.

Да плувнат по зениците проблясъци

от мръвката с бульон и шепа грах.

Велика милост - все за сиромасите!

И щедрост - все за техния ищах! 

Да спре за миг мъчителното куркане

с един обяд, навярно от Христос.

И в мътното безрадостно живуркане

гладът да не е тягостен въпрос.

Какво от туй, че имало при сития

излишъци от цяла планина?

На дневен ред е чудното събитие -

държавата, отпуснала храна.

Утеха за съсипаните хорица.

Безплатна кухня. Вкусен порцион.

Изглежда е пристигнал Чудотворецът

от облаците бели на Сион.

И Раят се изсипва над България.

За бедните вестителят тръби...

Животът е възторжен. Като ария,

изпята от Лучано може би.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ГЛАСУВАЙТЕ В СЪРЦАТА СИ ЗА ЦАРЯ!

С една Любов, която ме изгаря

и с Вярата, която ме държи,

гласувах във сърцето си за Царя,

а не за простосмъртните лъжи.

Изменчивата власт ме отвращава

и земни битки нямат белег в мен.

А в пламналата от омрази плява

не ще открия даже стрък зелен.

От всичките месии ми се гади

със гнусни пазарлъци и игри,

защото горе в мраморните сгради

диктуват само мръсните пари.

И не е нужно още сто години

да гледам все човешкия провал.

Един ще дойде, друг ще си замине,

доволен, че със шепите е крал...

От къса памет стадото ще страда,

когато власт го стриже до откат,

и сляпата надежда ще пропада,

но без да върне времето назад.

Подлецът ще остане в мрака скришен

и хората наивни ще лъсти,

но моят Цар, Небесен и Всевишен,

довека неизменен ще блести.

Такава е печалната картина.

Такъв е заповяданият ход.

Една нищожна бяла бюлетина

властта да я превръща във хомот.

И всеки път това да се повтаря

в измамите за властнически пост.

Гласувайте в сърцата си за Царя!

Гласувайте за Божия Христос!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

В РАЗГАРА НА ТЪМНАТА ЖЕТВА

Уж толкова свежи, красиви, модерни,

вървежни сред грешния свят,

потъват във мрака младежи безверни

и нямат посока назад...

Уж толкова крехки и още невинни,

а пускат в сърцата си звяр.

На някакви само петнайсет години

се кланят пред тъмен олтар.

Пребият нещастник - до смърт, без умора,

и после го снимат със смях.

А гледката, ужас за всичките хора,

дори не приемат за грях.

Пребъркват мъртвеца за дребни банкноти

и дюнери хапват без срам,

подобни на глутница диви койоти,

наръфали плът на Адам.

Вършее лукавият с воля зловеща.

Прекършва съдби и сърца.

И никой не иска това да усеща,

че падат под сърпа деца...

Смили се, о Боже, над глината грешна,

и дявола с Меч накажи,

а мойта родина, от скръб безутешна,

с Небесна Любов окръжи!

Че трябва на тъмната жетва в разгара

народът да стане юмрук,

а Ти от Престола да кажеш на звяра:

Злините ти бяха дотук!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

СВЯТАТА ПРАВДА Е ТАЗИ!

Защо ли Мечът днес е потъмнял

и няма кой със Дух да го излъска?

Езикът ни погубва се без жал

и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,

нападат памет, клетви и светини.

А хлябът е изронен до трохи

и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини

отдавна от безродие тъмнеят.

В подмолното на своите злини

царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече

и жъне най-последната си жетва.

А няма кой в Завет да изтъче

копнеж и зов, разпятие и жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял? 

В дъха от Бога, българи, се взрете!

Че Господ Святи думи ни е дал

за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,

навеки род със Вяра да я пази!

Не ще я нивга гарван изкълве

защото, Свята, Правдата е тази...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ГОЗБАТА С ДЯВОЛСКИ КВАС!

Не избирам в предизборна кръчма

нито гозба със дяволски квас.

По-добре да ме смятат отлъчен

и лишен откъм право на глас.

Съвестта си на две не разсичам.

Не отстъпвам от Верния Път.

Аз избирам Исус да обичам

даже зъл да ме мрази светът.

Власт на Святия Бог подобава.

На земята тя тъмен е ров.

За какво ми е светска държава,

щом презира Завета Христов?

И защо са ми куп депутати?

Зли пиявици, смучещи кръв...

Колко изборни минаха дати,

а след тях - само бесовска стръв?

На високата стълба в размяна

осребряват сърца и очи...

А пък клетникът бърка в казана

и в душата му мъка горчи.

Моят Цар ще разтвори Небето

и ще съди, от Святост правдив,

цяло змийско потомство проклето,

що приело е образ ръждив.

Малко в Бога доволно ми стига!

Много дава проклетият княз!

В този свят всяка власт е верига,

скрита в гозба със дяволски квас!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ДРАМАТА, ЕДНА И СЪЩА…

Народът тъне във несгоди

и оскотява – гол и бос,

когато зъл лъжец го води,

а не Спасителят Христос.

И драмата, една и съща,

ще се повтаря всеки път,

защото поглед не обръща

към Святото Небе светът.

Платформи, клетви и програми

изтичат в мръсния канал,

и никакви житейски драми

не се превръщат в идеал.

Престоли на земята дава

един отдавна паднал княз,

а той избира суха плява,

когато й предложи власт.

И всяка лъскава корона

или жадувано кресло

се дават само със поклона

пред тъмното върховно Зло.

Не ще го земна твар пречупи,

не ще го слама повали,

че то сърца ще си закупи

и вътре в тях ще се всели.

Че там, на стълбата висока,

управникът е вече звяр,

подобно лъв, захапал кокал,

или крадец, надушил кяр.

А тази истинска картина

правдиво се превръща в скръб,

когато, пуснал бюлетина,

народът прави избор скъп…

И теглил някога чертата,

разбира в клетия си ад,

че само Бог на небесата

е Верен, Истинен и Свят.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА

Простете, че след цял един мандат,
доведох ви до просешка тояга.
Аз мога да съм само депутат,
защото тази служба ми приляга!

Допадат ми луксозните коли
и в “Радисън” уискито да пия.
За бедните най-много ме боли,
но болката стоически я крия!

За мене парламентът е морал.
Закони да кова. Да побелея.
Живота си за благото отдал -
и аз от него някак да се сгрея.

Да ходя, тук и там. С имунитет.
В народни въжделения. Човечен.
От залата - в поредния банкет,
с “Армани” непринудено облечен.

На хиляди да бъда светъл глас.
Присъствие, доверие и воля.
Пристигне ли предизборният час -
избирайте ме! Много ви се моля!

За мене са държавните дела!
Един живот свещен - за политика!
Че болката от вашите тегла
най-искрено сърби ме по езика!

И щом завърша новия мандат
пред вас, народе, сит ще коленича.
Аз мога да съм само депутат!
Отива ми! И много ми прилича!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ТУМОРЪТ НА ВЛАСТТА

Той не дебне човешката плът,

нито в нея твори метастази,

но е мрачна присъда отвъд,

назначена да мачка и гази.

В него демон се крие лъстив

с остри челюсти, с мощна захапка.

Безпощаден и яростно див,

смучещ кръв до последната капка.

Лек не се е намерил до днес

поразени с успех да лекува.

Те са оня безумен регрес,

с който Злото всесилно върлува.

Паметта им е гнусен кошмар,

а очите им - с поглед кървясал.

В диагнозата всеки е “цар”,

и от власт безнадеждно е втасал.

А пък туморът грозно расте.

Пуска възли, ребрата притиска.

Днес поискал пари на тесте -

утре властникът куфарче иска.

Днес протегнал безчестни ръце

е готов до петаче да граби.

Утре - зъл, с животинско сърце,

ще разкъса човеците слаби.

Този рак няма кой да съзре.

Там, на скенера - липсва находка.

Но понасят го лъвски добре

със уиски, мартини и водка.

Страшен тумор на земната власт,

с който дяволът образ рисува,

и погубил едното си “аз”

гине робът, решил, че царува...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

***

Муха, комар и алчен кърлеж
с протест едва ли ще отхвърлиш!
Природата им е такава,
че тленна плът ги приютява!

А кръвосмучещите твари
единствен Господ ще удари,
когато с Йоновото слово
при Бога върнем се отново!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

НАПОМНЯНЕ ЗА СМИРНЕНСКИ

120 години от рождението на Поета!

Усещаш ли? Светът е нощ,
в която зъл царува мракът.
А братчетата на Гаврош
все още изгрева си чакат.

Студеният и пуст неон
сърцата им с любов не сгрява.
А от витрините Мамон
блести с отровната си слава.

Иди при скръбните деца.
Вестител им бъди с утеха.
И бледите им сърчица
загръщай със небесна дреха.

Напук на студ и тъмнина -
стопли Гаврош или Козета...
И сам ще смажеш Сатана,
тъй както смачка го Поета...

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ДИАГНОЗА НА ПРЕХОДА

Сърцата взират се в това,
което ги убива властно.
И няма лъч от синева
във битието им ужасно.

Глупците в ямата - безчет,
а вождът им - с осанка тлъста.
Но той за тях е прав и свет,
като Спасителя на Кръста.

Покланят му се - нощ и ден,
досущ светия на икона.
Че той телец е угоен
и самодържец на Мамона.

Жадуват само с капка лой
поне веднъж да ги помаже...
Да бъде техният герой,
и зов, и път, и господ даже...

Не питайте дали горчи
в душата ми от тази драма.
Човек с отворени очи
не може да попадне в яма.

Но червеят обича кал,
и пръст в безумните да рови.
За тях сълза не бих пролял,
щом винаги ще лея нови...

Без Вяра, Кръст и синева...
Без Слово, чисто и прекрасно...
Сърцата взират се в това,
което ги убива властно...

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ТРИСТИШИЕ ЗА ВАПЦАРОВ

(75 години от убийството на поета)

Когато стъкне пролетта огнище
във светли и обветрени души,
дори куршумът в черното стрелбище,
не може любовта да потуши...

Един разстрел... Безсилие от мрака.
Един поет, докоснал Вечността.
Там бяла пролетта ще го дочака,
на птиците в безсмъртните ята.

И огненометежна - ще допише
в крилата им последните слова.
Човекът с вяра най-свободно диша
и няма по-прекрасно от това...

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

КЪМ ПОТОМЦИТЕ НА ЛЕВСКИ

(В памет на 180 годишнината от рождението на Васил Левски)

Искрата се превръща във звезда.
Кога и как? В Апостола се взрете!
С един копнеж, наречен Свобода,
живейте... Но готови да умрете!

Олтар си осветете! За Завет!
В кандилото му нека лумне вяра!
И огън сейте сред народа клет,
та робски дух до пепел да догаря.

Смъмрете страх, апатия и срам,
и игото строшете на ярема!
На Господ Бог във праведния Храм
бъдете не въздишка, а поема!

И някъде, след прага на смъртта,
дошла с кама, куршум или бесило,
ще тресне гръм, и блесне в паметта
една искра, изгряла до светило...

(Хрониките български)

ДОДЕЯ МИ!

Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.

Алеко да е вечно актуален
с един роман, останал без покой,
а в тинята на прехода ни кален
да бъде Ганьо с образ на герой.

Когато пътят става орисия,
от трън - да би се случило на глог,
най-свестните достигат до просия,
а гнусният си мисли, че е бог.

Без срам. Без чест. Без лъч от съвест жива
сърцата сиромашки ще мори.
И блатото не ще превърне в нива,
и правдата не ще да възцари.

Стисни, си казвам, зъбите! Човеко!
Туй сетно зло без злоба претърпи.
Додея ти героят на Алеко,
че цял народ в разруха потопи.

Но там, отгоре, в сферите над мрака,
записва Съдник тежките вини.
И Ганьо участта си ще дочака
на пъкъла в горещите вълни.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ПОСЛЕПИС СЛЕД 13 НОЕМВРИ

Когато се срути престъпната сган
вилнял е, изглежда, жесток ураган.
И клети страдалци с прогизнал покров
си стъкват огнища с искрици любов.

Платили с години, с безчет теглила,
съдбите си кърпят с конец и игла.
А гербът плакатен, фалшив като сън,
започва да пълни казаните вън.

(Хрониките български)

КЪМ ИДОЛА НОВОБЪЛГАРСКИ!

Човеко пръстен! Ти не си ми бог!
И всичките ти дни са преброени.
За твоите злини е даден срок
и хора, от лика ти упоени.

Събирай ги в безчестния си храм.
Лъжи ги, че като звезда си вечен.
Дори у тебе бог да виждат там -
ти идол си, жесток и безчовечен.

Един шопар когато се гои
за ден на гняв си къта тлъстината.
И щом дори от Бог не се бои -
в отвъдното без прошка е вината.

Владей сега... Но със едно наум,
въздигнал в блясък своята фасада.
По-страшен от себичния ти шум
е грохотът от пещите на ада.

(Хрониките български)

АПОСТОЛЕ!

Апостоле! Къде е твоят гроб?
Къде народът твоят пример тачи?
И може ли едно сърце на роб
най-живите ти думи да изплаче?

Кой лобното ти място утаи
и скри от нас едната ти Голгота?
От смърт ли днес подлецът се бои
или от твоя Смисъл за Живота?

Венец ли искаш, сплетен от цветя,
или юнци, готови за олтара?
В най-смутно време - ти велик блестя,
но колко днес блестели биха с вяра?

Предателството твоят дух не спря!
Една присъда твоя зов не скърши!
Страхливият - в страха си жив умря!
А мършата те размени за мърши!

И там е днес, Василе, твоят гроб -
в бездушният, готов в поклон да лази.
В прегърбеният, свикнал да е роб,
едничката си кожа да опази.

Апостоле! Безсмъртен остани!
Едно бесило - в зов да ни люлее!
Че оня, който вкуси правдини,
не ще попита твоят гроб къде е...

(Хрониките български)