СЛУЧВАШ СЕ ПОНЯКОГА

Случваш се понякога. Рисувана.

Щрихи, уловени за портрет.

Може би открадната от Лувъра.

Класика от рими на поет.

Случваш се понякога. Изваяна.

Мрамор от невинна белота.

В болката ми - светло неразкаяна.

В хлопане по чезнеща врата.

Случваш се понякога. Описана.

В стих, живял едва минута, две...

Нежен пламък, търсил своя истина.

После - угасен от дъждове...

Случваш се понякога. Намирана.

Залез, който в клепките трепти.

Раждана от обич. И умирана.

В мен оставаш изгрев от мечти.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

УКРАСИ МЕ С ЛЮБОВ!

Украси ме с любов разнолика.

Дъжд и огън в едно събери.

Нека росната пролет извика

жарко лято с огнищни искри.

Ранобудният звън на врабчето

докосни със свирня на щурче.

В мен събуждай зова на детето -

посребрялото твое момче.

В стара ракла ми дай да открия

бяла кърпа, оброк посветен.

И с филиз на лоза да обвия

твоя поглед, невинно смутен.

Да те имам - задъхано вярна,

като пламнал в сърцето пендар.

И от твоята нежност пожарна

сам да стана изгарящ пожар.

Да ме имаш - измокрен с водите

на разлята и буйна река.

Украси ме с любов. И не питай

как съдбата събра ни така.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

НАТЮРМОРТ

Чепка грозде със сочни зърна.

Кехлибарена нежност стаена.

Чакан поглед. Любов. Топлина.

И съзвездия в нощна вселена.

Зряла ябълка. Резени два.

Плахи семчици - бъдност мечтана.

Вкус на лято и сладки слова.

Дъх на есен, почти разгадана.

Жълта дюля със мъх на дете.

Непораснало. С взор под листата.

Слънчев лъч, който тайни чете

и тръпчив се разтваря в душата.

Едър орех, в черупка събрал

оня вкус на приятност горчива.

В неразчупена нежност изтлял.

В непристъпност - от тайни щастлива.

Четка. Подпис. И маслен копнеж.

Натюрморт - като смисъл на дните.

С него някой те чака да спреш

и останеш в света на мечтите...

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ПОСВЕТЕНО

Само ти танцуваш с грация на лебед.

Път са ти звездите, а небето - хребет.

Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.

Изгревно тревожиш, залезно утихваш.

Само ти умееш да плетеш с лъчите.

Кошнички от вечност - с шепот от тревите.

Люлякови клонки - с лист от трепетлика.

Лебедова песен - с дъх на перуника.

Само ти живееш, докато умираш.

В чувствата се лееш - в стихове извираш.

Скрита като притча - с мъдрост утаена.

Явна като пламък - в огъня родена.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ВЕНЧАХ ТЕ!

Венчах те за дъха на пролетта -

за да ми бъдеш винаги зелена.

Ръцете ти, подобни на листа,

да ме погалват в нежност споделена.

Венчах те и със юлски летен зной -

да си стихия, синя и гореща.

Лъчи от обич, блеснали в порой,

в очите ти любими да усещам.

Венчах те с мъдростта на есента

и в злато те покрих с копнежи стари -

утехата от твоите уста

да ми дарява шепнещи пендари.

Накрая и със зима те венчах -

да си годежна и покрита в бяло.

Сега пристъпвам в любовта си плах -

венчай за мен сърце, душа и тяло!

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

САМОДИВСКО УТРО

В съня ми още бродиш. Неизплакана.

И в нежност несподеляна дори.

Пристигаща. Но вечно недочакана.

И изгрев, който залезно гори.

Пристъпваш тихо в шарките на халища

и сресваш дълго буйните коси.

Поглеждаш ме, усмихната и палеща.

Гасиш ме с поглед, който не гаси.

Омесваш пита с мъжките ми спомени.

Раздухваш тъмни въглени в жарта.

И пориви - скали от връх отломени,

затрупват в мен отминали лета.

Завръщаш се, подобна на сияние.

И в утро самодивско ме твориш.

Росата в мен е сетното ридание.

Гасих те... Но остана да гориш!

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ЛЮЛКА

Разлюлей мечтата ми, орисана,

да докосва брегове от смях.

Да се рее в обич ненаписана.

Да заглъхва в порива ми плах.

В нежни връзки, сплетени с докосване,

моята надежда заплени.

Превърни очите си на острови.

Устните - на морски дълбини.

Люляк, разлюлян от обич люлчена,

нека в теб докрай се потопя.

Научи душата ненаучена

сред вълните как растат цветя.

Как блестиш, от бисери обсипана,

и не стига дъх да те шепти...

Разлюлей ме, люлко недоплитана!

И докрай в любов ме изплети!

Ясен Ведрин

(Сбъднати презчувствия)

СЪБУДИШ ЛИ МЕ

Събудиш ли ме - стих ми прошепни.

Очите ми измий с вода пречиста.

С небесна нереалност ме плени.

По-сладка от съня. И по-лъчиста.

Вържи на раменете ни крила -

пера от ангел, през нощта будувал.

Да полетим над бялата мъгла,

където още аз не съм сънувал.

Високо. В оня смисъл без сълзи.

Без страх и плът. Без болка и прегради.

Където само вечните звезди

прошепват на душите, че са млади.

Високо. Сред вълшебни светове.

Дори и порив там да не достига.

В съня отдавна Някой ме зове

и като птица в Себе Си ме вдига.

Събудиш ли ме - с лъч ме погали.

И нека в нас реалното изтлее.

Вълшебство в мен лети като че ли...

Попитай през сърцето ми, къде е...

Ясен Ведрин

(Сбъднати презчувствия)

ОТКРИВАМ ТЕ...

В пленяващия дъх на чаша сок

или вкуса на сутрешна бисквита...

В сънливия ти поглед - ужким строг,

а пълен само с нежност неприкрита...

В косите ти, разрошени от сън,

или дори в разресващия гребен...

В самотно чуруликане отвън,

или от мисълта, че съм потребен...

От шепите, наплискали очи,

до вазата със пламнали лалета...

Сред първите надничащи лъчи

в пролуките на дръпнати пердета...

В целувката на порив прошептян,

в усмивката - надежда, че те има...

Открива те безкрайно моят блян

и моля ти се: Остани съзрима!

Ясен Ведрин

(Сбъднати презчувствия)

СБЪДНАТИ ПРЕДЕЛИ

Понякога си гълъбов копнеж

от струни на събудена китара.

Летя до теб. И в нашия летеж

любов докосва облаци от вяра.

И няма как това да изрека,

защото безсловесно те лелея.

Мечтите ми са слънчева река,

която в стих жадувам да прелея.

До капки дъжд от чиста синева,

които в роза огнен цвят рисуват.

До зов от невъзможни сетива,

готови вечността да пропътуват.

До струните на трепет неживян.

До плясък на пера, лъчисто бели.

Бъди ми птица, светлина и блян

над нежен храм от сбъднати предели...

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

МИГ ОТ СЪКРОВЕНОСТ

Имай ме, подобно връхна дреха -

да те пазя в рукналия дъжд.

Приютила капчици утеха 

в думи от един обичан мъж.

Имай ме, подобно огърлица -

да усещам как трептиш за мен.

С дъх на лято и крила на птица

в ласките на залеза червен.

Имай ме, подобен на въздишка.

С обич, неизречена до край.

На зова в разплетената нишка -

миг от съкровеност ми отдай.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ПОГЛЕДЪТ ТИ

Погледът ти - бягаща сърна,

мога ли да уловя в безкрая?

Тази невъзможна топлина,

за която тръпна и мечтая...

Крият те високите бърда,

като лъч, от сенките понесен.

Искам те за пролетна следа

в дебрите на хладната ми есен.

Мисълта ми все към теб лети.

Като глътка, в шепи неизпита.

А сърцето влюбено тупти

в стъпки от еленови копита.

Ясен Ведрин

(Сбъднати предчувствия)

ПОСВЕТЕНО

Само ти танцуваш с грация на лебед.
Път са ти звездите, а небето - хребет.
Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.
Изгревно тревожиш, залезно утихваш.

Само ти умееш да плетеш с лъчите.
Кошнички от вечност - с шепот от тревите.
Люлякови клонки - с лист от трепетлика.
Лебедова песен - с дъх на перуника.

Само ти живееш, докато умираш.
В чувствата се лееш - в стихове извираш.
Скрита като притча - с мъдрост утаена.
Явна като пламък - в огъня родена.

(Сбъднати предчувствия)

ДОСТИГАШ МЕ!

Прегръщай всички мои ветрове,
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.

Реките ми изпивай с тиха жар,
за да разголиш техните корита
и в извори откриеш зов и дар -
смълчана нежност или обич скрита.

Откъртвай ми скалите в земетръс,
дори като една въздишка кратък.
А после ме събирай - къс по къс...
Да бъда твой, едничък, без остатък!

В небето ми накрая се взриви.
Презоблачен - дъхът да те издига.
И щастието в мен ще промълви:
Достигаш ме!
А все не ми достига...

(Сбъднати предчувствия)

ДА ТЕ ОБГЪРНА...

Да те обгърна...
С вечно постоянство,
в което се преливат светила.
От изгрева на бурното ми странство
до залеза над млечната мъгла.

Да те обгърна...
В стих да те въздъхна,
тъй както бриз се втурва към платна,
и с шепота на прилив незаглъхнал
очаква знак от плуваща луна.

Да те обгърна...
И да те напиша
по мидени черупки и скали.
Брегът ти в мен вълната да въздиша
със блеснали по гребена стрели.

Да те обгърна...
Теб и нищо друго.
Потаен остров, гален от море.
И в дебрите на погледа ти смугъл
любов от вечност да ме прибере.

(Сбъднати предчувствия)

АНГЕЛСКИ СМЯХ

Аз не искам да бъдеш прелистен роман
със затворена страница в края.
Днес протягам ти своята искрена длан
и не спирам за теб да мечтая.

По ръцете ти бели радостта ще чета -
да намирам утеха и смисъл.
Знам, че ангел небесен, дошъл през нощта,
редовете във теб е написал.

Не с писалка и молив, а със звездния прах,
който сипе се бляскав, вълшебен.
На звездите щастливи той е светлият смях.
Онзи лъч, че оставам потребен...

Аз не искам да свършвам този прочит докрай!
Тръгвам... Нека поне те прегърна!
Още малко от своята радост ми дай!
Смях от ангел... Преди да се върна...

(Сбъднати предчувствия)

БЛИКАЙ В МЕН!

Бликай в мен от изворни предчувствия.
Пръски нежност погледно излей.
В лодката усмихната на устните
звънките си пориви разсмей.

Тичай пълноводна през градините.
Ручейна преливай над треви.
В зов ще те въздъхнат детелините.
Утрото ми ще те промълви.

Бликай в мен, дори с прелели устия.
Нека обичта ме процъфти.
Всичките ми изворни предчувствия
сбъдвай, както можеш само ти.

(Сбъднати предчувствия)

ВЯТЪР ОТ НЕЗАБРАВА

Аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.

И лозницата с крехки ластуни
тихи тайни свенливо шепти,
а под нощния покрив на юни
моя нежна звездица си ти.

Ще танцуват навярно листата.
И щурците ще свирят възбог.
Подранило светулково ято
ще се шмугне в сънливия глог.

И ръка, като топла жарава,
пак ще роши косите ти с блян.
Преживяното - в зов незабрава,
ще е сън, от мечти разпилян.

Като дъх от надежда, присъща,
на скорец, възродил песента,
аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.

(Сбъднати предчувствия)

ДОПЛУВАЙ МЕ!

Доплувай ме с платната си горещи.
На моя пристан котвата хвърли.
В морето на несбъднатите срещи
ще бъда твоят бряг като че ли.

От прилива на поривите южни
изпей ми песен - галеща вълна.
С утехата, че още сме си нужни,
подобни на лъчи от топлина.

Докосвай ме с ръцете си солени,
събрали скръб от други брегове.
С гласа си ми напомняй за сирени.
С косите - за самотни ветрове.

Под тихите съзвездия на мрака
доплувай ме... Без карта и компас!
Любов ли е? Родена е да чака!
Съдба ли е? Ще срещне само нас!

(Сбъднати предчувствия)

НАСЪН И НАЯВЕ

Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.

Дъждът ще бъде плискащ водопад
и вятърът - нашепване на лира.
А поривът ни - невъзможно млад,
в следите преживяно ще прозира.

Една каручка с огнено жребче
дъгата като зов ще претъркули,
а горе там - момиче и момче,
ще изплетат лъчите на пискюли.

И празници от дивна синева
един след друг ще пишат календара.
Животът ще е сбъднати слова,
а щастието - вдъхнато от вяра.

Но даже - без среднощни чудеса,
пак утрото ми с теб да ме намира -
готов съм вечността да понеса,
щом този сън наяве не умира...

(Сбъднати предчувствия)