Доплувай ме с платната си горещи.
На моя пристан котвата хвърли.
В морето на несбъднатите срещи
ще бъда твоят бряг като че ли.
От прилива на поривите южни
изпей ми песен - галеща вълна.
С утехата, че още сме си нужни,
подобни на лъчи от топлина.
Докосвай ме с ръцете си солени,
събрали скръб от други брегове.
С гласа си ми напомняй за сирени.
С косите - за самотни ветрове.
Под тихите съзвездия на мрака
доплувай ме... Без карта и компас!
Любов ли е? Родена е да чака!
Съдба ли е? Ще срещне само нас!
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар