вторник, 29 април 2014 г.

СТАРА ЛУНА

Любовта ни е стара луна.
Помни приливи в чувствата нежни.
Всеки дъх, уловен в тишина.
Болки, радости, мигове прежни.

Даже с облак да скрие очи -
в тиха сребърност тя ще прозира,
и с дантела от светли лъчи
всеки спомен у нас ще бродира.

В късна птица - за зов ще трепти.
С южен вятър ще гали покоя.
Лунатиците в нас ще смути.
Още твой съм... И още си моя...

И ще тръгнем в среднощни тъми
да се шмугнем в нощта-одеало.
Керемидено-топли. Сами.
Под луна - невъзможна от бяло.

(Сбъднати предчувствия)

Няма коментари:

Публикуване на коментар