Аз съм вятърът, който те гали
в ранна утрин при глъч на врабци.
И събуждам копнежи заспали -
слънчезарните твои творци.
Отвори тези сънни клепачи -
бели лодки за властен Морфей.
Бряг от сънища нищо не значи...
Смисъл има в едничко... здравей!
Нека само гласа ти да чуя!
Начумерена - звук промълви!
И ще стане душата ми струя
върху росни цветя и треви...
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар