събота, 29 октомври 2016 г.

УЧАСТ

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.

Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп -
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.

Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен -
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.

Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.

Зад славата позор наднича.
От лъскавото - суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.

Едната участ... Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига...
Или с несбъднати мечти...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

ЧЕТИВО ЗА ДНЕШНИЯ ПАТРИЦИЙ

О, властнико щастлив! Не се надувай,
подобен на патриций от Помпей!
Спомни си разгневения Везувий
и две сълзи пред Господа възлей.

Че тръгне ли изригналата лава
не ще те милостиво пощади...
И няма да ти стигне дъх за слава
от коравосърдечните гърди.

Дочуваш ли как кратерът бълбука
и тътенът вещае твоя крах?
С пари ли ще си купиш час сполука,
когато си пред Бога сиромах?

Не знаеш ли, че пъкълът пояжда
най-тлъстите на този свят червив?
А долу сред огньовете е жажда -
мъчителна от дух немилостив...

Преди гневът да дойде вулканичен -
натрупаното с две ръце раздай.
Пред клетника, от тебе необичан,
с една последна обич се покай.

Едно въже - духа ти да издигне
нагоре от света изпепелен...
Че Бог като Везувий ще изригне,
за да изрине гниещата тлен.

И тронове, корони и престоли
безпаметни ще рухнат в пепелта.
Патрициите зли, до ужас голи,
ще стегне във прегръдка печалта...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

петък, 7 октомври 2016 г.

ДАРЕТЕ МЕ С ТИШИНА!

Не ми е нужна книга за лицето.
Достатъчни са шепа две вода.
Ако в сърцата хлопам на заето -
не съм оставил никаква следа.

Една усмивка нищо не решава.
Дори един пресилен коментар.
С обратен знак е търсената слава.
Превръща тя на стока всеки дар.

А би могла душата ми без лихва.
И в мен да е безмълвно. Като в храм.
Пристъпили на пръсти, в кротост тиха,
приятелите мои да са там.

Да помълчат, преди да си отидат,
тъй както съзерцават се звезди,
и някъде нагоре, без да видя,
на Бог да спомнят своите бразди.

Високо и безстрастно е Небето!
Една Любов в пресвята пелена!
О, стига шум в таз книга на лицето!
Дарете ме със свойта тишина!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)