ВАЛТАСАР

Пирува с първенците Валтасар

и вдига тост със чаша във ръката.

Търкулнатият от измама зар

корона му е сложил на главата.

Във царството си пръв, незаменим,

да се гордее с тежката си слава,

но в ноздрите на Бога да е дим,

какъвто силен вятър разпилява.

Пирува царят. Виното шурти.

Очите му от пиене са мътни.

В стените на палата лъч блести

и пръсти се явяват, някак смътни.

Изписват думи в каменния зид

и карат Валтасар да изтрезнее.

"Какъв е този надпис страховит?

Къде е тълкувателят? Къде е?"

Пристига скоро Божият човек

написаното с мъдрост да тълкува.

"Претеглен на везните, ти си лек

и славата ти шепа пръст не струва!

А царството ти днес се раздели

и дните ти са вече преброени,

че с Божието злато весели

сам себе си и своите хиени.

Властта ти свърши. Беше тя дотук.

Ще я разграбят перси и мидяни.

А ти смири се, щом Небесен чук

наказва те със думи провидяни…"

Във тъмна нощ издъхва Валтасар,

със копие пронизан от засада.

Търкулнатият от измама зар

завлича в миг душата му във ада.

Та в бъдни на земята времена

да помнят всички що е земна слава…

Короната се носи, но с цена,

която в черен мрак се издължава.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВЯРА, В ДУХ НЕПОВАЛЕНА

Залита този свят, като махало.

Люлее се пиян насам-натам.

Отдавна в него черното е бяло,

и кривото – нарочено за храм.

От крайните си полюси злините

зареждат се от лъгани души.

А Правдата брои си синините,

че злото иска с чук да я строши.

Прокужда се събудената вяра.

Зачеркват се Заветните слова.

В прожекторите – низост и поквара

със зрители – изсъхнала трева.

Веселие в безбожните палати

и шум от всецаруващия срам.

Земята в беззаконие се клати

и с трусове бучи насам-натам.

В измамливата яма на прогреса

погром от виртуални светове,

а някъде зад тъмната завеса

една змия не спира да снове.

Светът от памтивека й е даден

и тя с език двуостър го върти.

Души да гълта с вихър безпощаден

и Смисъла в лъжа да изврати.

Живея с вяра, в дух неповалена,

и сетен зов сърцето ми мълви.

В пътеката, до тънък лъч стеснена,

Мигът Небесен да ме улови.

И този свят, опасен и разблуден,

да би изчезнал, като луд кошмар,

а някъде във Вечното събуден

Живот да зърна – в Щастие и Дар.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

РАЗТВОРЕНА КНИГА

Глухите ме виждат, но не чуват.

Слепите ме чуват, но не виждат.

Плътските от злоба негодуват.

Слабите в безсилие обиждат.

Между наковалнята и чука

ударите тежки си понасям.

Падналият не осъждам с укор.

Малкото светило не угасям.

Маска на лицето си не нося

и не искам дял от чужда слава.

Нямам ли – от Бога ще изпрося.

Имам ли – излишък не остава.

Не задържам дългове човешки

и не търся съчица в окото.

Плащам си за сторените грешки

и без ропот гълтам си горкото.

Тайните в живота си разчоплих

как да бъда сит или пък гладен.

Мръзнещите – с огъня си топлих.

Нямащите – с дара си раздаден.

Не скърбя, изхвърлен на бунище,

и не трепвам, даже на мишена.

Имам си и Вяра, и Огнище!

Имам си и Слънце, и Вселена!

Пътник ли съм – Пътят ще приключи.

Клетник ли съм – пак ще е до време.

Писаното – нека ми се случи!

Търсеното – нека ме приеме!

Чудна е съдбата. Като песен.

Нотите й Някой Друг ги пише.

Не живях живот, за да е лесен,

но да бъде Кръстът ми от свише.

И това на този свят ми стига.

Горе е спечелената лихва.

А у мен разтворената Книга

Господ я чете, и се усмихва…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КЪМ НЕБЕСНИЯ ПЪТНИК!

Не се осланяй на покоя си,

държи ли го суетна връв.

Добрите хора носят пояси,

попръскани с Небесна Кръв.

А тези пояси са Истина,

родена не от този свят,

с които вярата пречистена

се пълни с Мир и Благодат.

Събирай своите съкровища

високо, в блясъка отвъд,

далече от лъжата, тровеща

човеци с похотлива плът.

Не ще те плашат съпротивите

на дух, заложил в пръст и тлен,

че Господ крепост е на живите,

в които с Огън е роден.

Той Смисъл, Прицел и Съдба ти е

във всички временни беди.

Достигнал с Него до Разпятие –

на Кръст пребъдвай, и бъди!

Че някога, докоснал Славата,

на Град от мрамор и рубин,

Христос ще заблести в жаравата

на твоето сърце… Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СКРИТА ПРАВДА

На този свят не съм живял богато

и хич не съжалявам за това.

Доволно ми е, Господи, когато

запомнят Теб от моите слова.

Един строи красивата си къща,

а друг си тъпче пълния сандък.

Роденото от пръст – в пръстта се връща,

затворило съдбовния си кръг.

А аз не искам празен да си ида

със ялова утроба и без плод,

но Вяра на Небето да съзида

за мене вековечния имот.

Че земното все долу си остава.

Не ще го никой горе завлече.

Напусто са и користи, и слава.

Душата с тях не ще се облече.

С дела правдиви само Бог облича,

що дава на човека дух и дъх.

И по-добре е клет да Го обича,

отколкото богат да трупа лъх.

Но тази Правда от света е скрита.

Капан е за безбожните души.

Защо ми е на свят да се наситя,

щом той от моя Бог ще ме лиши?

Не са ми нужни ни сребро, ни злато.

Покрива ги зелената трева.

На този свят не съм живял богато

и хич не съжалявам за това.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

РОВ В ИЗМАМЕНАТА ПЛЪТ

Не се стремете към човешка слава.

Величие напразно пръска тя.

Велик е Онзи, Който повелява

било в живота или след смъртта.

Суетен е възходът на земята,

дори обсипан с власт или пари.

За кратко станал прицел за сърцата,

безбожникът все пак ще прегори.

В двубой неравен с тленната обвивка

ще сбръчка чело, скули и ръце.

И гордостта, като шампанско пивка,

горчилка ще е страшна на сърце.

На времето реката ще го влачи

към винаги последната врата,

където блясък нищичко не значи

след вече отлетелите лета.

Духът напуска плътската черупка

и, кой го знае, где ще отлети…

След славата останала е дупка,

и в нея никой няма да прости.

Там името престава да е златно

и вече няма твар да го цени.

Не ще се върне никога обратно

величието в миналите дни.

И истински Великият тогава

ще пише сетнината му отвъд…

Не се стремете към човешка слава,

че тя е ров в измамената плът.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ТВОРИШ ЛИ ПРЪСТ…

Твориш ли пръст – пръстта ще я отнеме.

Държиш ли пясък – рони се навред.

Недей прахосва даденото време,

че то е заем, от Твореца взет.

Но всеки заем някога се връща

и лихвата се трупа и тежи.

А в тленно тяло – за духа ти къща,

как времето си той ще издължи?

Какво ще види, щом при Бог се върне,

далече горе – в Царството без тлен?

Ще може ли Твореца да прегърне,

събрал блага за Вечния Му Ден?

Съкровища, приготвени за Слава,

които зъл крадец не би отнел…

Какво на този свят си заслужава

усилия до сетния предел?

Безсмислено е пръст да се събира

и пълниш в нея чувства и мечти.

Че тленното все някога умира,

а вечното към Вечния лети.

И тъжно е, когато сред богати,

си носиш сиромашката торба…

Не те ли Бог на този свят изпрати,

дарил ти дух и избор за съдба?

С лъчи не те ли никога споходи?

С Любов не те ли никога дари?

И сто живота пътникът да броди

са празни, ако плам не го гори.

Твориш ли пръст – създаваш си верига.

И пясъкът в пустиня те държи.

А времето за Бога? То не стига,

защото е пришпорено с лъжи.

И тази е присъдата трагична

над тленните потомци на Адам.

От пръст родени – пръст да ги привлича,

понеже и сърцата им са там…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПОТЪНАЛИЯТ КАТО КАМЪК

(поетичен спомен за филма,

който разтърси сърцето ми

с Духа на посланието по-долу)

Когато гордият Титаник

се блъсне в планина от лед,

а всред омрази и забрани

светът от ярост е обзет,

в сърцето имай бяла роза

и жива там я съхрани,

дори да те тресе угроза

от най-студените вълни.

Навярно ще си в третокласна

каюта с плъхове и смрад,

и без компания прекрасна

на чаша ром и шоколад,

но още Любовта ще блика

и ти ще бъдеш като Джак,

готов към Роуз да извика,

облечен със случаен фрак.

Светът на две ще се прекърши

от твърде тежки железа.

Богатият не ще избърше

в очите си дори сълза.

Дори спасителна жилетка

душата му не ще спаси,

щом иска връзката по сметка

с едно бижу да украси.

Но ти за розата си бяла

бори се до последен дъх,

че ако тя е оцеляла –

намерил си небе и връх.

И даже, смъртен сред вълните,

потънал в ледните води,

ще те издърпат висините

до най-високите звезди.

Когато гордият Титаник

се блъсне в планина от лед –

една Любов да ти остане,

цена тя има на Завет.

И нейният божествен пламък

надписва Райските врати:

Потъналият като камък,

въздига се, за да блести!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ДВЕ ХИЛЯДИ НАЗАД ГОДИНИ

Преди животът да изстине

и стане всичко в руини,

две хиляди назад години

с надежда, братко, се върни.

При езерото в Галилея

ти ладия с рибари виж.

Спасителят е влязъл в нея

и чака да се приближиш.

Със Него мигом да отплуваш

към Гадаринската страна.

Гласът Му в грохота да чуваш –

най-светъл лъч от висина.

И там, на койката, в умора,

щом Господ легне да заспи,

недей мълча със всички хора,

но с длан дланта Му долепи.

Кажи Му: "Само с Тебе, Боже,

готов съм буря да търпя!

Не може Ти да спиш! Не може,

щом аз не мога да заспя!

Смъмри божествен ветровете!

Ръка Небесна протегни!

И нека, от Гласа Ти клети,

притихнат страшните вълни!"

Със тази всемогъща Вяра,

върни се в бъдното, до днес.

И виж вълните зли на звяра

как правят този свят злочест.

Смъмри ги! С Дъх Христов в сърцето!

И с Меч двуостър ги срази!

А после – в мрежите на Петър

събирай радостни сълзи…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЯРА В ДРУГО ВРЕМЕ

Светът чудовищен ярем е.

С проклети духове гнети.

И само с Вяра в друго време

спасявам моите мечти.

Завета мигом да разгърна

и връщам векове назад.

При моя Господ да се върна

като юдеин припознат.

Кръстителят да пророкува

отсред водите на Йордан.

Витесда да се развълнува

за някой клетник изтерзан.

Небето в миг да се отвори

пред верния Натанаил.

Да слизат ангели отгоре

върху чедата на Рахил.

Да се кача на планината,

от лъч Небесен озарен,

а дрехата, безмерно Свята,

да бъде за духа ми Ден.

Да видя Святата вечеря

със Яков, Петър и Йоан.

И аз сред тях да се намеря –

изпитан, верен, призован.

Закхей да зърна на черница

или слепеца Вартимей…

Навсякъде една Зорница

ще смазва тъмния злодей.

Със Нея искам да живея

и с чудо да се утеша.

По пътищата на Юдея

до Нея да вървя пеша.

И днес сърцето ми се моли:

При Теб, Исусе ни върни!

Да свършат тежките неволи

на най-усилните ни дни.

Живеем Словото Ти Свято.

Душите виж ни! Ти Си там!

Звездата Истинска, Която

за нас е Зов, Любов и Храм!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СВЯТАТА ПРАВДА Е ТАЗИ!

Защо ли Мечът днес е потъмнял

и няма кой със Дух да го излъска?

Езикът ни погубва се без жал

и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,

нападат памет, клетви и светини.

А хлябът е изронен до трохи

и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини

отдавна от безродие тъмнеят.

В подмолното на своите злини

царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече

и жъне най-последната си жетва.

А няма кой в Завет да изтъче

копнеж и зов, разпятие и жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял? 

В дъха от Бога, българи, се взрете!

Че Господ Святи думи ни е дал

за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,

навеки род със Вяра да я пази!

Не ще я нивга гарван изкълве

защото, Свята, Правдата е тази...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ГАЛИЛЕЯ

Молитвата си тиха ще възлея,

тъй както ручей бликва от скала.

О, Господи! Яви ми Галилея

и ангелите с белите крила!

И нека да Те виждам там възнесен –

надежда и мечта събрал в лъчи.

И без да питам в този миг къде Си –

сълзи да пълнят моите очи.

Не вярвам, че Си в космоса далечен.

В мен има радост, щом Те призова.

Въздъхнато измолен, и изречен,

духа ми пълниш с Твоите слова.

И аз Те следвам с вяра, като птица,

помазала крилата си с Елей,

да бъда Твоя, Божия зеница…

Отвъд звездите – сродник Галилей…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НЕ БОЙ СЕ, МАЛКО СТАДО!

Не бой се, малко стадо!

Исус ти е овчар!

Заветът Му е младост!

Спасението - Дар!

Дори от зло земята

до днес да се тресе,

високо в Светлината

сам Господ те пасе.

Не бой се, малко стадо!

С надежда оцелей!

За Истината страдай!

За Правдата живей!

Светът сега те мрази,

но Вяра те държи!

И Святият те пази

от примки и лъжи!

Не бой се, малко стадо!

Виж Славата отвъд!

И Вечната Награда

след стръмния ти път.

Небето ще отвори

сияйната Врата,

и ти ще бъдеш горе,

спасено от Христа!

Не бой се малко стадо!

Остана само Миг!

С една пречиста радост

да зърнеш светъл Лик!

Любов ще те пресели

в блажения подслон

сред Святите предели

на чудния Сион...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ЯМАТА НА БЕЗБОЖИЕТО

Светът е днес безбожна яма,

създадена от дух жесток.

Там изход към Небето няма,

но властва плътският залог.

В съдба, от памтивека сляпа,

копае своя ров тварта,

и пуска корен като ряпа

в заветни връзки със смъртта.

Измамна тленност я увлича

и кръг обречен я върти –

до гроб страстта си да обича,

без никога да полети.

Накрая, в пръстното изгнила,

да срещне участта си в мрак –

с едно осъдено мъртвило

под гняв и вечен похлупак.

И тази най-ужасна драма

дано послужи за урок.

Спасете се от злата яма

със зов към Истинския Бог.

Че който в нея се намира

ще стигне пъкъла дори –

където червей не умира

и огън всякога гори.

Стефан Главчев

(Възходът на падението)

КРЪСТ, ОТ ПРЪСТТА НЕПОЗНАТ

Аз не плащам за чужди съмнения

и не сея раздори и смут.

Ходя в светлия Път, озарения,

със Христови сандали обут.

Съгледвачи одумват ми вярата,

анонимни и шепотно зли.

И край мен настървена покварата

свива примките, за да боли.

Превъзмогвам мълви и зловония.

Всяка клюка ми става пирон.

А венецът напомня с агония

за присъда от Синедрион.

Безполезно е всякакво спорене

с приземените в змийския ров.

Моят извор за всички отворен е,

но малцина го пият с любов.

И това ми е явно разпъване,

ориста сред безбожния свят –

заповядан за пълно потъване,

да съм кръст, от пръстта непознат.

Стефан Главчев

(Тленен остатък)

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Когато подариш надежда Свята

на пленника от пещерния мрак,

отдръпва се смутена тъмнината,

че Дух дошъл е да спасява пак.

Дори и най-нищожното светило –

свещица или клечка от кибрит,

смущават в миг безбожното мъртвило,

понеже Бог е явен и открит.

И в чудната природа на нещата

една и съща тайна виждам аз –

каквото осветява Светлината

прибира го под Вечната Си Власт.

Лъжа да ме оспори, ако иска,

но тази е на Господа мощта,

дори от мрака прилепът да писка

и бухалът да буха през нощта.

Лъчът Небесен своите прибира

и няма кой копнежа му да спре.

Дори на този свят да се умира,

спасеният не може да умре.

Прибира се с утеха на Небето,

далече от греховната злина,

при Онзи, Който дал ни Битието,

изрече пръв: Да бъде Светлина!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

ЗВУК ОТ ПОСЛЕДНАТА ТРЪБА

Светът до ада ще се срути,

когато Бог му въздаде

и всички властници разплути

Господен Меч ще пояде.

Че днес лукавият си спретва

един безумен карнавал –

да жъне с тъмната си жетва

души, в които е вилнял.

С магнит жесток да ги привлича,

направен със пари и власт,

и него злите да обичат,

жигосани от мръсен бяс.

Каква упадъчност нелепа

и мерзост с блясък най-фалшив!

Презира Божията шепа

елит проклет и нечестив.

А утре Божиите пръсти,

когато свият се в юмрук,

светът напразно ще се кръсти

и ще си вярва, че е друг…

Ще иска с Дух да е облечен,

но пак пред Бога ще е гол,

защото зъл и безсърдечен

Спасителя си е пробол…

И днес, тръбата най-последна,

дано малцина да смути.

Не страдай, душо, че си бедна,

щом с вяра си богата ти.

Бъди с Исус несъкрушима

всред този бесовски погром.

Че оня, който Господ има,

печели Вечния си дом.

Стефан Главчев

(Птицата в теб)

ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ

Когато синът се превърне в слуга

и Божия призив прегърне,

прелива сърцето му в скръб и тъга,

но няма назад да се върне.

В чедата Животът пулсира, твори,

и мир на поток се излива,

а някой от пролома в огън гори

и чаша горчива отпива.

Смъртта на слугата е скъпа цена

да чувстват Любов синовете.

И винаги тях ги отделя стена

от сблъсъка див с ветровете.

Прикрит в битието си, пещерно сам,

слугата пребъдва, будува.

И никой не знае самотният плам

пред Господа колко му струва.

Отрупани клоните с вяра и плод,

а долу при Корена – принос.

Такъв е великият смисъл Живот,

че плюсът се ражда от минус.

И нека в Смокинята грее дъга.

Лозата – от грозд да е тежка.

Когато синът се превърне в слуга,

Христос е съдбата човешка.

Стефан Главчев

(Бакърена паничка)

СВЯТА РОДИНА

Мойта Свята родина

е Едемска градина.

Благодатна, красива

и Небесно правдива.

Тя е Дар за светеца,

който слави Отеца,

и за Него щом страда

има Вечна Награда!

Всичко долу да губя,

искам Господ да любя!

Негов нека съм, нека

на стеснена пътека.

И тогава ще зная

как се стига до Рая –

там, след Кръста, в Небето

има вход за сърцето…

Стефан Главчев

(Коленича пред Тебе)

С ЕДНА И СЪЩА СЪПРОТИВА

С една и съща съпротива

съдбата ми ще продължи -

светът със скръб ще ме убива,

плътта от немощ ще тежи.

Народ, завличан в тъмни страсти,

не ще светилник и маяк.

Готов е той да каже "здрасти"

на най-ужасния си враг.

Не ще го жертвата откупи,

дори разпъната на Кръст.

Когато Вярата се счупи -

запълва счупеното пръст.

Иди в такава пръст тогава

да сееш Святи семена,

а всяко зло да поругава

Заветната ти Светлина.

Не съм реклама на витрина.

Не съм за шоуто плакат.

Един живот за Бог премина -

потискан, мачкан, до откат...

Прибрах се горе, в самотата.

Потънах долу - тих, смирен.

И в миг запитах се в душата

защо на всички бях дарен.

Че Дарът с чудната си Сила

спасява, щом откликне в Дар,

а няма жетва, изкласила

за Вечния ми Господар...

Но Той със Правда ще отсъди

над всички думи и дела.

Злините в ада ще пропъди.

Доброто ще дари с крила.

Към свършек времето отива,

защото мрак го развали.

С една и съща съпротива

от тръни, гвоздеи, стрели...

Дай Боже да остана Верен

и малкото да ме теши,

догдето Кръстът изнамери

с духа ми кротките души...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПРО И АНТИ!

Недей залита в "про" и "анти".

Борбите светски примижи.

Небесните Си диаманти

в ръката Господ ги държи.

Народите във злоба люта

са вкопчени от зъл тиран.

Не спират даже за минута

да бъдат пешки в пъклен план.

Не хващай на идеи вяра,

които бранят земна власт.

Поклоните вървят с поквара,

а тя – с дежурния си бяс.

Помни, че земните корони

раздава тъмен исполин.

И най-значимите персони

в ръката му са пластелин.

Той както иска ги огъва

и мачка с тъмния си дух,

че всеки с чук Христос разпъва,

за Правдата Му сляп и глух.

Позор е всяка политика,

понеже раждат я лъжи.

Тя земните с лукавство вика

и там от червеи гъмжи.

Човек се блъска и завлича

от всички ветрове накуп,

а духом този свят прилича

на мъртъв и зловонен труп.

Недей залита в "про" и "анти".

На Господ камък ти бъди.

И най-големите гиганти

прояжда Злото във гърди.

Грехът им непростен се трупа

в грамади за ответен Гняв,

когато Меч Свещен от упор

ще ги прониже величав.

Отхвърлил земната тревога

и скрит във Свята Благодат,

помни, че Царството на Бога

сега не е на този свят…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

И СИ СТРУВА СЪДБАТА

Няма земна пощада върху грубия кръст.

Няма слава и гръмки похвали.

Всеки сам претърпява неизбежната мъст,

щом готов е света да прежали.

И голямата болка заприличва на сън,

който чакаш да свърши до време.

Че светецът е Верен – от забития трън

до пирона, готов да приеме…

Няма пътища лесни, нито жребий честит

на пътека, от Святост стеснена,

щом Саулова злоба още гони Давид,

от смирения мъж наранена.

Вечността е висока и прилича на връх.

Само Вяра до нея ще скочи.

А Христос е Заветът – като смисъл и дъх.

Като Дух в Моисееви плочи.

И си струва съдбата – до последния ред,

даже в мъка и скръб посивяла,

че оттатък, на Хълма, Господ чака те Свет

в сетнината възвишено бяла.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОГАТО СЪРЦЕТО Е С ВЯРНА ПОСОКА!

Обичай Сион! И в сърцето ти нека

Зорницата сочи спасителен бряг.

А в чудната ладия – бяла и лека,

бъди на Небето надежден моряк.

Надмогвай над бури! Удържай платната

и имай Завета за верен компас.

Защото сред мрака блести Светлината

и води те всякога Божият Глас.

Обичай Сион, че е прицел на Вяра!

По-скъп от живота, от връх по-висок!

И нека ти влива Духа Си без мяра

Любящият, Щедрият, Святият Бог!

Че някога в бъдното, свила платната,

Небесната ладия горе ще спре…

И слязъл морякът – ще знае цената

защо е преплувал най-бурно море.

Сион му е пристан за котва дълбока!

Христос е Награда и Вечен Венец!

Когато сърцето е с вярна посока

и в клетия грешник роди се светец!

Стефан Главчев

(Търсач на бисери)

СЛОВО ЗА ХОДАТАИ

Поемете от скръбния скръб.

На безсилния давайте сила.

Всяка мъка, понесли на гръб,

във живота и вас е морила.

Помъдрувайте с мъдрия в зов,

но бъдете за простия – прости.

И тогава – за Свят благослов –

ще приемете ангел на гости.

Всяка стъпка по пътя нелек

нека бъде в следите на Бога.

Че така се изгражда човек –

превъзмогнал над страх и тревога.

Да узнае, че светли слова

се откриват наяве в делата.

И изпитан във всичко това –

ще намери най-щедра отплата.

Ходатаят е винаги там,

гдето капка утеха не стига.

И раздал от сърцето си плам

смазва иго и чупи верига.

Като страж, незаспиващ на пост,

да остане в стоенето верен.

С най-великия знак, че Христос

е потърсен и вече намерен.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КОЙ ТИ Е БЛИЖЕН…

Когато от мъка и скръб си угрижен

попитай Създателя кой ти е ближен.

И кой като ангел разперил крилата

е пратен от твоя Баща на земята.

Не онзи, готов да разтяга локуми

и уж да те топли със хиляди думи.

Но другият, който товара ти взима,

с онази Любов, на Исуса дължима.

В живота, от тръни и плевели труден,

да дойде Приятелят, с пламък събуден.

Душата ти клета с утеха да храни

и Миро да бъде за твоите рани.

Да видиш във чудната светла картина

как цялата болка у него премина,

но с Обич Христова и жертвеност близка,

той нищо в замяна от теб не поиска…

Ще кажеш: "О, братко! Нима е възможно

аз ближен да срещна във време безбожно?

Това е за мене задача нелека,

защото човекът е вълк за човека…"

Послушай съвета ми – Свят и сърдечен!

Христос във сърцето е ближен и Вечен!

Щом огнено слово от стих те вълнува –

то всичката вяра за Него си струва.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ИСУС ЖИВОТА ТИ ДАРЯВА!

Исус Живота ти дарява!

Върви със Кръста Му! Блести!

Въздигай Неговата Слава

и Примера Му възвести!

С молитва искрена към Бога

плати високата цена!

Бъди сред хладината Огън!

Бъди във мрака Светлина!

Духа си дай Му - да слугува!

Сърце в Завета Му смири!

И Той във тебе ще векува

и Себе Си ще ти дари!

Че чудо е Любов такава

Отец в духа ти да възлей!

Исус Живота ти дарява!

Вземи го с Вяра! И живей!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПОУКАТА ЗА ВЕЧНИ ВЕКОВЕ

На Свята Правда летвата висока

светът със скок не ще я покори.

За него всяка истина е стока,

която се купува със пари.

Голгота той не може да хареса.

До мъст презира Дар и Благодат.

И винаги си търси интереса

в услуга на губителния ад.

Обречен в сетнината си, пирува.

Пожарите подклажда с дива мъст.

И сам не знае колко ще му струва

отровената от змията пръст.

Избира брак под тъмното венчило

на звяр, от който цял е обладан,

и мрази всяко Божие светило,

родено от водите на Йордан.

В безчестие присъдите си трупа.

Не спира на измама да вони.

И слага сам на шията си клупа

от своите извършени злини.

В тестото на лукавия замесен

завинаги обрича се на мрак,

предаден на загниване и плесен

и гнусен, като дъх на амоняк.

В решетките на минало зловещо

ще бъде вързан, съден и проклет.

И с вик от наказание горещо

ще иска капка Милост без ответ.

Това му е трагедията цяла,

поуката за вечни векове:

Реакция да имаш закъсняла,

когато Бог към Правда те зове...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

БЛИКАЙ, ИЗВОРЕ!

 На Животворящия и Свят Дух!

Бликай, Изворе! Моля Те, бликай

в посивялото вече момче.

И дори на света да съм никой -

нека жива водата тече.

Все едно кой и как Те жадува,

щом духа си чрез Теб утоли.

Ти Си Дар, Който нищо не струва,

но пък в чисти души ромоли.

Бликай, Изворе! В Тебе са скрити

вековечни и Святи лъчи.

И когато докоснат душите

ги даряват със зрящи очи.

Онова да съзират, което

помрачен не открива светът -

как изливаш се Ти от Небето,

за да бъдеш и Вяра, и Път.

Бликай Изворе! Моята жажда

всеки ден като зов Те шепти.

Само с Тебе сърцето се ражда!

Само в Тебе Животът цъфти!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПЪТНИЯТ ЗНАК

Когато езикът, мъчително сух,

от ада молитви изрича,

остава Отецът далечен и глух

и в лютата скръб не наднича.

На грешника празния земен живот

е гледал през всички години.

Ръце е протягал към жалкия скот,

но той е послушал гадини.

Съдбата е избор. Животът е път.

Смъртта е врата в сетнината.

И всичко се струпва, когато отвъд

претегли духа Съдията.

И няма за скверния златна среда,

събираща чисто и мръсно.

Не пие ли приживе Жива Вода,

оттатък за нея е късно…

Оттатък е Правдата с острия Меч.

В лъчите докрай безпристрастна.

Да прати злотвореца твърде далеч –

в тъмата, от мъки злощастна.

И нека от думите гняв не расте.

Роптание нека да няма.

Че само за живите хора са те,

преди да са паднали в яма.

Мислете за мен, като пътния знак.

За грешника – "Стоп" преди края.

Че щом си отиде, погълнат от мрак,

не мога дори да го зная…

Тогава ще иска, мъчително сух,

към Бога слова да изрича.

Но кой днес остава далечен и глух

и в Божия Зов не наднича?…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПЕПЕЛ В БИТИЕТО

Не искам пепел в битието

от пламък, вече догорял.

Творецът е това, с което

на този свят се е раздал.

Гори ли – смисълът го има

и поривът остава жив

в една надежда несъзрима,

подобна на Небесен взрив.

От Дух – роденото е Вечно.

Не може да се присвои.

Дори в мъртвило безсърдечно

търгашът пачки да брои.

Пръстта в дисагите му влиза.

Суетна стока на кантар.

А този пагубен цинизъм

е смърт за Истинския Дар.

Тъй както пепелта е сива

и чезне в земните бърда –

творец без Огъня погива

и няма в бъдното следа.

Искрата в кремък се отсича

и лумнал Огънят гори.

А дух се ражда да обича

и своя Дар да сътвори.

На Бог да каже: "Виж ме! Ето –

на Тебе се обрекох цял!

И нямам пепел в битието

от пламък, вече догорял…"

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СТИХ-ИЗПОВЕД

Всеки Огън се ражда от Огън.

Любовта се запалва с Любов.

С тази Правда единствено мога

да спасявам от тъмния ров.

Нищо черно духа ми не стряска.

Святостта като слънце блести.

Всяка скръб се нуждае от ласка.

Всяка болка – греха да прости.

Като клетник, от Бог изнамерен,

търся клети, та Дух да им дам.

Всеки вярващ да стигне до Верен.

Всяка глина – до камък от Храм.

В тази битка на днешното време

съм еднакво лекарство и Меч.

Всеки корен се ражда от семе.

Всяка стъпка отвежда далеч.

Не докосвам сърцата с принуда.

Не участвам в човешки сплетни.

Всяко злато се ражда от руда.

Всеки полет стреми висини.

И е чудо в духа ми, че мога

под Небесния Вечен покров,

Любовта да разпалвам от Огън

с Благодатния Пример Христов.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ХРИСТОВИЯТ СВЕТЛИК

Когато мъки ме изгарят

със ситни въглени тъга,

аз помня Кой е Господарят,

и кой – Заветният слуга.

Една от Неговите рани

с един живот не бих платил,

дори да страдам от тирани

и техен прицел да съм бил.

Не би стояла на везната

тревичката пред планина,

свещица дребна пред звездата,

дарила ни със Светлина.

И нека всякак ме смирява

съдбата с тежести безброй,

реша ли да приема слава,

когато Славата е Той…

Над вретището ми извезан

блести Христовият светлик:

Един слуга е безполезен

дори до сетния си миг.

В живота, от тревоги тъжен,

дано това го утеши,

че делото, пред Бога длъжен,

не би могъл да превиши.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НАДЕЖДАТА НА СИРОМАХА

Надежда има в сиромаха

и с нея той е най-честит –

дори да курка от стомаха,

духът му с Вярата е сит.

Дори в кесията му скромна

едно петаче да дрънчи –

съглеждат го с Любов огромна

отгоре Святите очи.

Богатият в сандъци трупа,

а пък душата му – с леке,

но там, на гробищата, в кюпа,

ковчегът няма ремарке.

Каквото и да си заграби

не ще го в мрака отнесе,

където силните са слаби

и всяка съвест се тресе.

Че има винаги размяна,

която идва като трус –

душа, от този свят презряна,

се утешава при Исус,

а друга, взела си благата,

очаква съд непоносим,

и няма изход от тъмата

сред огън, крясъци и дим.

Каквото тук човек постели,

отвъд е Лоно и креват –

или в небесните предели,

или във пъкления ад.

Че този свят е само сито

и верен за душите тест –

дали да би живял честито

или отхвърлен и злочест.

Надежда има в сиромаха

и тя не ще се отсече,

дори в порутената стряха

скръбта на струи да тече.

Защото вече идва краят

и той го предусеща сам,

че само Лазаровци знаят

за Лоното на Авраам…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СУЕТА НА СУЕТИТЕ

Не ще ме впечатли елитът

със пищен блясък, лукс и класа.

Души, които не политат,

във плен на властна суета са.

Накичени сред скъпи вещи,

но духом празни, като плява –

това са знаците зловещи

на търсещите земна слава.

Пред всяка бесовска сергия

гъмжи от евтини поклони.

Не смогва дяволът към тия,

които драпат за корони.

Очите плувнали в съблазън.

Главите – от измама тъпи.

Живота им не искам празен

със придобивките им скъпи.

Глупакът, пръст когато лъска,

е роб във глинени окови.

Не чува как змията съска,

за да го клъвне и отрови.

Целта преследва знаменита –

в света да бъде VIP персона.

Високо горе, сред елита,

с поклонниците на Мамона.

Не ще ме впечатли елитът

със тъй подкупните си твари.

За Правда никога не питат,

но трупат власт и авоари.

А щом животът им угасне

търпят трагедия позната.

Години чудни и прекрасни

са лъх и пепел на везната.

Съкровищата са на нула.

Богатство горе никой няма.

А във сърцата е нахлула

прикрита приживе измама.

И те, наказани в душите,

ридаят жалки и нищожни.

Със суета на суетите –

докрай останали безбожни.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЗОВ НА АДАМ

Даже себе си цял да раздам –

ще остане с бедняци земята.

Нищетата е някъде там,

че във нищо е вярата сята.

А сърцето ми страда, скърби,

че човекът от Бога не проси

и се гърчат от клети съдби

гладни, болни, мизерни и боси.

За дърво при потоци води

ми напомнят словата правдиви –

как Небето над Своите бди

и се грижи за всичките живи.

Как във щедрата Свята Ръка

никой в нужда не бива оставен.

Но понякога става така,

че Творецът тъгува забравен.

Нищетата е вид пустота.

Като паяк душите оплита.

Страда жадната суха уста,

но за Извора никак не пита.

Ще изсъхне, преди да умре.

Ще се сбръчка без капката влага.

А бедняк, ако нея съзре,

в сетни сили далеч ще избяга.

И душата си, Богу предал,

с тиха скръб ще Му каже накрая:

"Досега съм се скитал умрял,

без Живота Ти аз да позная!

Че съдбата без Теб е тъга.

Всичко в нищо светът преобръща.

Дай ми Дух, да Те вярвам сега,

че пръстта във земята се връща…"

Този стих за надежда ще дам

и дано съкруши нищетата –

за последния зов на Адам

към Отеца Един в небесата.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

МЪДРОСТТА, КОЯТО ПРОНИЗВА…

Маслото в млякото е скрито.

Духът – в Заветните слова.

И Виното, със Вяра пито,

открива Свята синева.

Медът твори се от прашеца

на всеки разцъфтял се цвят,

а от брадата на мъдреца

власинки Правдата шептят.

В дълбоко бисер се открива.

В недрата ражда се рубин.

А в нежната вода игрива

е скрита мощ на исполин.

Свещта пред Слънцето е бледа,

но нощем силна да блести,

и онзи, който я съгледа,

не ще се в мрак опропасти.

С искрата Огънят се ражда

да сгрее всеки дом студен.

Солта причина е за жажда

и има зов неутолен…

Но ето пълният трагизъм

над всяка криза въобще –

Животът с Мъдрост е пронизан,

но грешник острото не ще…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОИСКАШ ЛИ ДА БЪДЕШ ПТИЦА!

Земята земното привлича.
Светът от светското бучи.
Затвор безрадостен наднича
от потъмнелите очи.

И трябва в мислите искрица
сърцето да възпламени…
Поискаш ли да бъдеш птица –
нагоре с вяра погледни.

През болки, мъки и несгоди,
през всички страшни теглила,
поискай Господ да те води,
и Той ще ти даде крила.

Да бъдеш в Неговото ято
от светли, праведни души.
И вътре в теб да бъде лято,
когато Той те възвиши.

Че няма смисъл нищо друго
и верен избор няма друг.
Светът е пленник на влечуго,
от хиляди години тук.

Земята в бесовски отрови
прибира пръстните безчет.
И къртът безнадеждно рови
и търси в глината Завет.

Уви! От плътската природа
не никнат вечните крила,
а полетът към небосвода
е само вятър и мъгла.

И трябва клетникът навярно
да преживява трус след трус,
преди сърцето благодарно
да вдигне поглед към Исус.

Това е истинският прицел
във свят на примки и тъми.
Поискаш ли да бъдеш птица –
крила от Господ приеми.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ПО-БЛИЗО ДО ЦАРЯ БЪДИ!

Привлечен от земната скръб и тъга

невидим е Царят със Лик на слуга.

Не ще Го усети доволен търбух

и бирник, останал в очите си сух.

С Ръката Си Царят събира печал,

където е грозен човешкият хал,

и Лазар от струпеи страда без звук

край псета бездомни и мръсен боклук.

Словата Си Царят в душите чете

и твърде съдбовни и Святи са те.

Че Милост ще следва човек милостив,

останал във Правдата Верен и жив.

А Гняв ще погуби във съдния час

мерзавци, замръзнали в светския мраз.

Че няма във Царството никой проклет

сърце да превърне във топка от лед.

По-близо, о братко, до Царя бъди,

където са всичките страшни беди.

В горчивата участ, в студения ров,

дарявай съдбите със Пламък Христов…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗА СВЯТАТА ПРАВДА!

Злината затова е - да боли!

Скръбта в сърцето - да я претърпява!

Летят от мрака хиляди стрели,

когато си посочен за разправа.

Въвлечен в неизбежната война

понасяш тих получените рани,

а Кръстът е Свещен, като цена,

с която Вяра лоното си брани.

От болката разбираш, че си жив,

а твоят враг брои щети несметни.

И някога, в победата щастлив,

ще си припомняш мъките Заветни.

Там няма радостта да е медал,

но тиха и заслужена утеха,

че своя Бог за миг не си продал,

когато куп търговци те проклеха.

Злината затова е - да боли,

но даже тя скръбта си заслужава,

защото с твърдост ще те закали

за изгрева на бъдещата Слава.

И ти, от дълги битки ветеран,

ще чуеш думи в истинска награда:

За Свята Правда беше поруган,

и тя с Венец маслинен ти се пада...

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО

Когато слънцето се скрие

и чезне ярката луна,

но в мрак земята се обвие

дори без лъч от светлина…

Когато стражите треперят

и силните превиват гръб,

а търсещите ще намерят

голямата, преляла скръб…

Когато мелничар не мели,

а през прозорец се стъмни,

и всички благородни цели

ги стъпчат хорските злини…

Когато тонове тъжовни

заглъхнат тихо в песента,

и тъмни облаци оловни

покрият свода на света…

Когато скакалец натегне

или бадем се разцъфти,

а звярът с нокти се пресегне,

та хората да изврати…

Когато скъса се верижка

и златна чаша се строши,

а дъх не стига за въздишка

на помрачените души…

Когато Пътят е затворен

в едно със Светлата Врата,

а скверно семе пуска корен

и никне жетва за смъртта…

Когато всеки на земята

намери Вечния си дом,

но вместо Вяра с Обич Свята,

в духа е случил на погром…

Тогава спира колелото

на свят, до дъното си крив.

Дошло е времето на Злото

и Гняв, възвишено правдив…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НА САМОТНИЯ ВРЪХ

Днес ме блъска стихия,

утре – някакъв трус,

но със вяра се крия

в Канарата Исус.

Само Тя ми остана

моя броня и щит –

лъч надежда да хвана

с Кръв Христова умит.

Нося верен товара,

който Бог ми е дал.

В свят на мръсна поквара

да съм смут и скандал.

И е трудно, и тежко,

щом творя Светлина.

Битието човешко

е с дебела стена.

Няма как да пробия

в дом, от Злото зает,

ни с Духа на Илия,

ни със стих на поет.

Само скръб ме опива

като чаша с пелин

от една съпротива

на жесток властелин.

В твърде дребното сито –

много малко зрънца…

Свято Божие жито,

чисти верни сърца.

Пълни земни хамбари

с победени от мрак –

земни, ровещи твари

без посока и знак.

И разделя ни пропаст,

и разсича ни Меч.

Няма как да похлопа

пътник, твърде далеч…

Аз оставам си горе

на самотния връх,

със прелялата горест,

със горчивия дъх….

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПРИТВОРЯ ЛИ ЗА МИГ ОЧИ…

Притворя ли за миг очи

Христос над мислите ми свети,

а в Неговия куп лъчи

се раждат чудните куплети.

И не е сън, но порив бял,

роден от Вяра, Дух и Слово.

За Господ – цял живот копнял,

творя – отново и отново.

Сега е час, и днес е ден

слугата Дар да умножава,

че утре ще стои смирен

пред Царя в Неговата Слава.

И няма да изпитам страх,

извадил всичките си мнаси,

защото благодатен бях

от младостта до старостта си.

Дори от скръб да ми горчи,

че дарове светът не иска,

притворя ли за миг очи –

Едем с Реката си ме плиска.

В живота му, принесен цял,

се ражда Смисълът в твореца –

Лъчи Христови днес раздал,

да бъде утре Стълп в Двореца.

За тази Свята сетнина

надеждата ми в струя блика,

и плащат скъпата цена

у мен поетът с мъченика…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЗА ВСЕКИ КАМЪК НА ХРИСТА!

При удар глината се пука,

но камъкът ще устои.

Издържа той на Злото чука,

защото в него Дух струи.

И съска в мъка несравнима

една обречена змия,

че тези камъни ги има

навред по цялата земя.

Отвътре те са пълни с Огън

и всеки е като скрижал,

преминал скръб и изнемога,

но в тежки битки оцелял.

В съдба велика и голяма

те следват Зов непобедим,

че с тях Исус изгражда Храма

на Новия Ерусалим.

И той завинаги ще свети

във идещите векове.

Под него ще въздишат клети

осъдените зверове.

В стени и стълпове Небесни,

събрани като Свят Олтар,

от тези камъни чудесни

Синът приготвя славен Дар.

На Свят Отец във висината

чеда на Вяра да дари,

и Вечен Дух на Светлината

със тях в Небето да гори.

Това е Смисълът в куплети,

за всеки камък на Христа.

Да бъде твърд, и да засвети

на Господа във Святостта.

Че идва Миг, така изстрадан,

у Бога да се съгради,

получил своята награда

при вековечните звезди.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЕДНО СИРОМАШКО КУТРЕ

Ако пълна и щедра десница

богаташ към бедняк не простре,

нека има наум и на прицел

сиромашкото малко кутре.

То е винаги някак смирено.

На ръката последния пръст.

Но на Господ в словата родено

има сила дори и за Кръст.

"Как кутре? Що говориш, човече?" –

би попитал богат господин:

"Аз отдавна съм вярващ, и вече

следвам пламенно Божия Син!"

Е, спомни си за пълната драма

как дълбоко в горещия ад,

богаташ призова Авраама

за утеха и мъничко хлад…

Да му прати от Милост бедняка,

на кутрето със капка вода –

онзи Лазар, що хич не дочака

нито почит, ни Свята следа.

Но оттатък смени се съдбата.

Всеки Вечност от Бог наследи.

И беднякът откри в небесата

Авраамови Святи гърди.

А богатият в мъка и пламък

с люта жажда си спомни това,

че в сърцето, корав като камък,

своя къс от Небе изтърва…

О, да можеше някак повторно

да живее, преди да умре,

щеше всичкото щастие горно

да жадува в бедняшко кутре.

Но кутрето във ада го няма,

и го бездна от Рая дели.

Бе животът му страшна измама

и вовеки веков ще боли…

И ти казвам сега, господине,

да си в Бога богат от дела.

Че животът ти бързо ще мине,

като сън и летяща стрела.

Днес е ден да си с пълна десница.

Утре пътят ти може да спре.

И това е Заветният прицел

от едно сиромашко кутре…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЕДИН ДАВИД Е НУЖЕН!

Лъжливи са овчарите, които

в кошарата докарват хищен вълк.

И дават му овце – подмолно, скрито,

забравили свещения си дълг.

А стадото, уви, със памет къса,

злини не помни в страшния си хал,

че хищник не един го е разкъсвал

и смазвал го е с мъка и печал.

В една такава срутена кошара

животът потъмнява и горчи.

И чезне побеждаващата вяра

на агнето в страхливите очи.

Един Давид е нужен – да го води

и брани от жестоки зверове.

И стадото през всичките несгоди

със огнен дух от зло да отърве.

Животът си с овцете да споделя,

а хищника да гони надалеч.

До топлата му вълнена постеля

готов да бъде острият му меч.

Къде ти днес такава Обич Свята

на Пастир, от Небето вдъхновен?

Намира ли се вече по земята

на времето във залеза червен?

Не тръгнаха ли вълци в овчи кожи

да мамят лековерните стада?

И кой тогава с искреност ще може

страхът си да нарича свобода?

Ти, Господи, със Ревност най-свещена,

овцете Сам в Духа Си ги паси,

и накажи със огнена геена

наемник, който Словото мърси!

Че няма ли кошарата ограда

и Божий мъж за стадото да бди,

вълкът със стръвна ярост ще напада

и ще оставя кървави следи…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ФИЛМЪТ ВЕЧЕ Е ГЛЕДАН…

Филмът вече е гледан веднъж

до последния миг в битието.

Затова със надежда удръж

всяка мъка и скръб над сърцето.

И на светлия мъдър екран

сам се виж в досегашното време.

Че когато си в Кръст прикован –

Бог ще дойде духа ти да вземе.

И оттатък не ще да горчи,

нито трънен венец да те стяга…

Повдигни към Отеца очи –

Вечността те очаква на прага.

Филмът вече е гледан веднъж.

Нищо ново под слънцето няма.

Но след капките в късния дъжд

ще приключи жестоката драма.

Ще си кажеш тогава: Живях

във епохата страшна до края.

Аз на Господ у шепата бях,

Любовта Му към мен да узная.

Със страдания Чашата пих

и в мечтания вкусвах утеха.

Във Завета Му Вечен се скрих

да опазя Небесната дреха.

Филмът свършва… Дано съм готов!

Той у мене дано се намери!

Уловен от Христовия Зов –

да прекрача Небесните двери…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЛЮБОВ НАД ВСИЧКИТЕ ЛЮБОВИ

Ще дойде по-добрият свят,

където смърт не ще поглъща.

Човекът с Бог ще е богат

и с Любовта Му вездесъща.

Блага Небесни ще твори.

Слова Заветни ще изрича.

На Господ ще се покори

и със Духа Му ще обича.

Ще си натрупа в паметта

цветя от приказни градини.

И във безбройните лета

реките му ще бъдат сини.

Дъхът му ще е Свят и тих.

Очите – езера пречисти.

А сам Животът ще е стих,

готов докрай да се разлисти.

Мечта ли казвате? О, не!

Това е Вечност предузната!

И с Вяра, капчица поне,

ще ви докосне Светлината…

Приели нейните искри

на Бог създания сте нови!

И във сърцата ви гори

Любов над всичките любови!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В НЕБЕТО БЛАГАТА СЪБИРАЙ!

Когато зловонният цирей

набъбва от власт и пари,

в Небето богатства събирай

до дребна стотинка дори.

Че горе крадецът го няма

Небесния дял да краде.

Копае той в тъмното яма

и лепкави примки преде.

Безумният граби и трупа.

И цифри пресмята с молив.

Но Някой отгоре под лупа

изследва живота му крив.

Там вижда молеца подмолен

как грешна душата лъсти.

А изборът – тлъст и охолен –

с фалшива покана блести.

Да бъде високо в елита

с цената на скверен залог.

За кратко нагоре полита,

а после остава без Бог.

Богатството търси човека

и с възел сърцето държи.

А който го има – довека –

сам себе си цял му дължи.

Но ти продължавай, не спирай

и цял за Исуса гори!

В Небето благата събирай

до сетна минута дори!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НА МОЯТА СТЪЛБА ДАРЕН!

Всеки своята стълба си има.

И аз моята също избрах.

За света тя остана незрима

като шепи на клет сиромах.

Стъпала изкачих, а цената

бе висока и страшна дори –

да науча сърце в стръмнината

как за своя Отец да гори.

Смърт погубваше мислите тленни

и ги хвърли далече встрани.

Взе ми Господ очите надменни

и със поглед смирен ги смени.

В миг се скриха хвалбите човешки,

щом ми даде Небесния слух,

за да слушам ридания тежки,

за които оставал съм глух.

Паметта ми обърна в забрава.

В Своя спомен докрай ме всели,

в който щедрият себе си дава,

без от корист троха да дели.

И почти изкачил стъпалата,

знам, че няма да тръгна назад,

да потърся нищожна заплата

от духа на безбожния свят.

Яков сън при Ветил просънува.

Аз съня му наяве живях.

И скръбта ми доволно си струва,

щом на стълбата с ангели бях.

Още крачка да сторя, и ето –

в моя Цар ще открия Слуга,

и ще свети пречисто Небето

над една благодатна Дъга.

Там, където се сбират лъчите

в изначалния Блясък Христов,

и гори като зов от очите

безконечна и Свята Любов.

Всеки своята стълба катери.

И аз моята с Дух изкачих.

Няма кой на света да измери

колко скъпа цена заплатих.

Не спечелих от земната слава.

Бях на моята стълба дарен.

Че във стъпките – Пример остава,

по-желан и спасяващ от мен.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

МЪДРАТА ПРИРОДА НА НЕЩАТА

Във мъдрата природа на нещата,

която битието им твори,

дълбока се оформя нищетата

на хората със многото пари.

Сърцата им от вакуум космичен

пребъдват във студена празнота,

и думата възвишена "обичам"

е всичката им грижа за плътта.

А тя, уви, съвсем не се насища

и бясна в суетата си търчи,

че този свят е пълен със огнища

за лесно съблазнените очи.

С офертите за яхти и за вили.

С реклами за круизи и коли.

Със снимки на ухилени дебили,

които от скръбта не ги боли.

Пързалят се във хлъзгавия улей

на бързия поклон пред Сатана,

не знаещи и никога не чули,

че щастието има си цена...

Пристига съдбоносната им дата,

когато всичко плаща се накуп,

а мъдрата природа на нещата

душа отделя от безжизнен труп.

И както черна дупката завлича

у себе си случайните звезди,

така човек, щом мрака си обича,

за цяла вечност ще го наследи.

А тази сляпа участ се повтаря

от времето библейско на Адам,

и който от богатството прегаря

с присъдата си винаги е там...

С един последен вопъл на душата

да страда, да ридае, да гори

от мъдрата природа на нещата,

която сетнината му твори...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)