ЗА ВЕЧНОСТ – ВЕЧЕН!

Вечността зад завеса е скрита

от човешките тленни очи.

В нея има затвор за бандита

и за клетника – светли лъчи.

Тя след края е ново начало.

За духа – съдбоносният скок.

Битие – между черно и бяло.

Сетнина – между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея

е на всекиго избор и път.

Между Божия Син и злодея

разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата

пред Небесния Вечен Живот,

но тварта не умее да смята

и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък

се заплаща висока цена –

Свята Жертва с Христовия Пламък

на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен

и останеш за Правдата твърд –

чак тогава за Вечност си Вечен,

победил неизбежната смърт…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

РАЗСЪДЪКЪТ НЕКА ДА БДИ!

Аз не губя разсъдък, когато

лудостта възцарява светът,

и в прибежище чисто и Свято

размишлявам над думата "съд".

Тя е вътре, в разсъдъка скрита,

по средата от двете страни.

С нея може човек да изпита

колко тъмни са всички злини.

Бог я влага в духа ни да свети

и претегля слова и дела.

Той ни казва дори: "Разсъдете

и пред Мене сведете чела!"

Всеки в своя разсъдък си има

съдия, адвокат, прокурор,

и от тяхната дейност незрима

помъдрява си личния взор.

Съвестта тези трима събира

безпристрастни към ум и сърце.

С тях човекът от срам се раздира

или свети с достойно лице.

Съвестта с тези трима диктува.

Оправдава или пък гризе.

И когато покаян тъгува

мие своите грешни нозе…

А пък който реши безразсъден

да вилнее по земния път,

Съд го чака в предела отвъден,

по-ужасен от личния съд.

Затова с чиста съвест бъдете

и разсъдъкът нека да бди!

Първом себе си с него съдете!

После дишайте с волни гърди!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОРИ МЕ ОГЪНЧЕ, ГОРИ!

Живея в древното си време

далеч от гибелния свят.

Там вярата ми полски крем е,

а щастието – Благодат.

Небесен Пастир с Дух ме води

при тихи бистри езера.

Изчезват мъки и несгоди.

Полъхват ангелски пера.

Природата, от Бог родена,

навред с ливади и овце.

А къшей с Правдата свещена

услажда моето сърце.

В една Давидова торбичка

събирам бисери навред.

И радостта ми като птичка

въздига порива си Свет.

Блести в очите наметало

със ярка слънчева роса –

Исус е всичкото ми бяло,

дошъл от Свойте небеса!

Живея в древното си време!

Летя във бъдния си свят!

И няма кой да ми отнеме

дела от онзи чуден Град!

Във него моят Бог е Царят

и Той с Кръвта Си ме дари!

А думите ми зов разгарят!

Гори ме, огънче! Гори!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КАРТИНИ ОТ ЕДНО ПЪТУВАНЕ

Докоснах се близо и аз до елита.

Съдбата да видя, от радости сита.

Очите да пълня с красиви картини

и куп силуети от острови сини.

Да срещам от утрото с порив крайбрежен

соления полъх на вятъра нежен.

Със чайките волни и гларуси бели

да търся за вярата нови предели.

От извор да пия, дълбок, благодатен,

обърнат към залеза, огнено-златен.

Събрала копнежно лъчи от звездите

душата ми своя възторг да насити.

Докоснах се близо и аз до елита,

но никак не беше душата честита.

Остана си с древния зов, непревзета,

в Небето богата и в земното клета.

Животът е избор, и всеки избира,

за кой да живее или да умира,

къде да натрупа богатство и слава,

дали да заграби или да раздава.

Не пуснах в сърцето си никаква драма,

че там, сред богатите, просто ме няма.

Отказвам да бъда излъскана стока,

защото пътувам в обратна посока.

Не давам душата си аз на крадеца,

ни светлата дреха за дял на молеца.

Човекът отгоре Завета си пази

и цялата мъдра поука е тази…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЧАСОВНИК В ОЧАКВАНЕ

Не зная колко още ще тиктака

часовника, у мен дълбоко скрит.

Надеждата родена е да чака

и следва своя смисъл упорит.

Защото на кръга на циферблата

стрелките са заключени стрели,

и всяка иска горе, в необята,

със Вечност своя зов да сподели.

Сърцето ми с копнението бяло

секундите в минутите следи,

и люшка се, подобно на махало,

затворено у моите гърди.

А иска ми се този механизъм

да свърши начертания си ход,

че времето, кажи-речи, изниза

кръга на отлетелия живот.

Часовникът в очакване тиктака.

Махалото – след миг ще полети.

И горе, над присъдите от мрака,

със своята звезда ще заблести.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ЗЛАТНАТА МИ ЕСЕН

Пребъдвам вече в златната си есен,

но злато на земята не събрах.

Отец си имам, щедър и Небесен,

и цял живот за Него изживях.

Честит ликувах с Вечните Му тайни

и всичките Му мъдри словеса.

Врати отварях чудни и незнайни

и пълних чаши с праведна роса.

Богатството ми горе се натрупа

и златото ми в Свят ковчег стои.

Имот със него няма да си купя

и зъл крадец не ще го присвои.

Но влязъл в Радостта на Господаря

отново Нему всичко бих дарил,

защото Той сърцето ми изгаря

и в мене Огън всякога е бил.

Пребъдвам вече в златната си есен

и тя от Святи дарове блести.

Един живот във горното принесен

Небесна пролет ще го възвести…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ЙОРДАН

Една река най-мъдра и велика

в духа ми с освещение тече.

Водата й от Свята древност блика

и грешни в покаяние влече.

Илия тя пропусна да премине

със спътника си верен Елисей,

че Правдата от зло не ще загине,

когато колесница я огрей…

Сам Господ, с Гълъб Бял на рамената,

в реката беше кръстен от Йоан,

и тръгна въплътена Светлината,

за да остави Смисъл изживян.

Към нея бягат людете бунтовни

да се спасят от идещия Гняв,

и съвести – ужилено-виновни

се връщат в Пътя Истинен и прав.

Вълните й са чудни! Потърси я!

Бъди от Бога с Милост оправдан!

Ръцете на Небесния Месия

все още се протягат над Йордан…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

АМИН И НИМА!

Макар да става възрастта ми стара

и да тежат изминалите дни,

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,

Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.

Едно Амин отеква във Нима…

А тази дума, твърде дяволита,

е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?

Нима не се духът ми огорчи?

Нима когато давал съм, не прося?

Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!

За мен "нима" е вярното Амин!

И аз ще го повтарям многократно

дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,

аз знам, че той я прави да тежи.

А Вярата не е половинчата

да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,

за онзи, който Свято го цени.

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.

Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОУКАТА Е В КРАЯ

Животът е превратен. Въздигане и срив.

За имащите – златен. За нямащите – сив.

И няма нищо сложно под крайната черта,

че Божие с безбожно се срещат на света.

Сърцата си намират желаните неща.

Едни Деня съзират, а другите – Нощта.

С поклони се купуват различните съдби.

И всеки сам тълкува:

To be or not to be!

Залогът е извечен. Присъдата отвъд.

И близък, и далечен е търсеният път.

А в тази въртележка от мрак и Светлина

природата човешка е праг или стена.

Неверие и Вяра разделят светове.

Едни прегръщат звяра, а други Бог зове.

Поуката е в края на този словоред,

че с ада или с Рая човекът е в завет.

Или печели слава, или понася Кръст,

във битката с корава и безсърдечна пръст.

А Вечното оттатък е изборът отсам

и всеки без остатък живее си го сам.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕКОВЕЧНИЯТ МИ СМИСЪЛ

Аз вярвам във космичната Любов,

която е родена, за да дава,

и без да търси земен благослов,

да бъде в Дух разпалена жарава.

Страдалецът от мъки да спаси.

Затворник да изтръгне от верига.

И никога светът да не гаси

това, което в него не достига…

Аз вярвам във космичната Любов,

която пише с Огън върху камък,

а нейният следовник е готов

да бъде благодатният й пламък.

С ръцете си копнеж да съхрани.

Делата с незабрава да остави.

В съчувствие и зов да осени

сърцата, били ледено корави.

Аз вярвам във космичната любов.

Единствено възможната и Свята.

Че тя е под Небесния покров

Дъхът на Бог, даряван на земята.

И зная, че от нея бях роден.

В словата си докрай съм я описал.

Защото Бог да диша вътре в мен

това е вековечният ми смисъл.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КЪМ ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ!

Живейте винаги със Вяра!

Ценете всеки миг Любов!

Дарявайте, защото в Дара

човек свидетел е Христов!

Събуждайте се със Надежда!

Заспивайте в Добри Ръце!

И нека Свято ви наглежда

на Бог любящото Сърце!

Простете болка и обида!

Длъжниците не дръжте в грях!

Душата е красива мида

и в нея бисерът е смях!

Бъдете с Истина красиви!

В сърцата с чудни семена!

И сейте в разорани ниви

лъчи с Небесна Светлина!

Счупете земните окови!

Вършете праведни дела!

Бъдете за Мига готови

с копнеж и ангелски крила!

Помнете, че Творец Небесен

по Образ Свой ви сътвори!

Бъдете Неговата песен!

Бъдете Негови искри!

Че идва Ден и Час, когато

ще зърнете Лика Му Свят!

И всеки, с Бог живял богато,

ще бъде в Него вечно млад!

Амин!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

САМ ТОЙ Е МОИТЕ ОЧИ!

Хвърчат из космоса комети.

Светът разтърсен ги следи.

А Бог със Словото Си свети

и радва моите гърди.

Помисля ли за Трона Вечен

и горният Ерусалим,

не е в мечтите ми далечен

Възвишеният Хълм любим!

Не гледам с телескопа Хъбъл

към някой бляскав метеор.

Без Вярата – човек е гъба,

а с Вяра – волен като бор…

Едно сърце у мене тупа.

Мечтата ми отвъд трепти.

Не ми е нужна мощна лупа

за вход през Райските врати.

Хвърчат из космоса комети.

И моята душа хвърчи.

А щом Исус за мен Завет е –

Сам Той е моите очи!

И най-дълбоко във сърцето

ми дава чудния Си взор –

да видя Царството, което

сияе в Божия Простор.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

БЛЯСЪК НА БИСЕР

Няма загуби страшни в нечестивия свят,

ако с Живата Вяра на Исус си богат.

Ако трупаш в Небето всеки миг доброта

и привлича сърцето Благодатна Врата.

Няма смазваща криза твоя блян да сломи,

щом на клетия просяк тихо кажеш: Вземи!

И на скръбна старица щом утеха дадеш

с малко пламъче жарко от духа си горещ.

Няма черна прокоба. Няма никакъв срив.

Даже с нищо във джоба, си във Святия жив.

Утре всичко да свърши - ще си с Бог невредим

над суетната пепел, над безбожния дим.

Няма вечни кроежи в пръст и преходна тлен.

Хващат тъмните мрежи нечестивия в плен.

А за твойта награда ти уверен бъди,

че делът ти се пада сред високи звезди.

Няма спирки в съдбата. Само Пример и Път.

Тази Истина Свята, що не люби светът.

Този полет към Вечност с най-могъщи крила.

Тази близка далечност със безброй светила.

И пристигнал накрая, да си кажеш: Успях

моя Бог да позная и да следвам без страх!

За Небесния смисъл да оставя следа,

като блясък на бисер в чаша жива вода...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ!

Събери преживяното Вчера.

С него в Бог си оставил следи -

да пребъдеш за Правдата Верен

и духът ти в Завета да бди.

Пред едната ти искрена Вяра

този свят е неверен и сляп.

Няма той нито зов от Олтара,

нито къс от Насъщния Хляб...

Претърпявай си кръстната орис.

Приеми участта си и Днес.

Всяка битка за земната корист

стига винаги в улей злочест.

Той душите към мрака повлича.

Няма спиране в плътската страст.

И напусто безбожният тича

да избяга от тъмната власт.

Възлюби прогласеното Утре!

То ще дойде със звук на Тръба!

В кратък миг на последна минута

и награда с Небесна съдба.

Да узнаеш, изкупен тогава,

в подарена от Бог сетнина -

всяко Вчера - до Днес продължава,

но е Утре платена цена...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

МЪДРОСТ ОТГОРЕ

Не изпадай в излишна тревога,

но за мъдрост отгоре поспри.

На света в безпощадния огън

всичко сухо до пепел гори.

Щом лиши се от чудната влага

бързо съхне, остава без дух.

Огнен пръстен тогава го стяга

във затвора мъчително сух.

Кой в сърцето си разум ще вложи

и във Святата Правда ще бди,

че животът изобщо не може

да се сбъдне без живи води?

Че земята изпръхнала пари,

щом Творецът от дъжд я лиши.

И тогава припламват пожари

върху сухи треви и души.

Гордостта пред Небето не пада.

Бунт от нея лютиво дими.

Лумва огън и няма пощада,

а при изгрев роса не ръми.

Не изпадай в излишна тревога.

Протегни към Отеца ръце!

Колената, превити пред Бога,

дават Сила на всяко сърце.

Нека Вярата всякога дири

на Голгота Заветния Мъж,

и ще рукне над всички баири

Благодат и Спасителен Дъжд.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕКЪТ ОТИВА…

Всички тайни Създателят скрива

със завеса от грешния свят.

Там, където човекът отива,

няма как да се върне назад.

Той следата си тук ще остави

в битието със земния ход,

сред различните хора и нрави

имал своя реален живот.

От отвъдното никой не праща

нито вест, нито някакъв знак,

както нощ се покрива със плаща

на дълбоко космичния мрак.

Все натам се отправят душите –

морни сенки след дългия път.

Но мълчат над простора звездите

и не казват какво е отвъд.

Старец тръгва, а рожба пристига.

След вълната се ражда вълна.

И живот с трийсет хиляди мига

е навярно платена цена…

Всички тайни Създателят скрива,

но една е дарил Милостив –

че Синът Му Кръвта Си пролива,

а човекът със Вяра е жив…

И дори от надгробните плочи

свети Смисълът, явно открит –

Кръстът винаги Вечното сочи,

а със него духът е честит.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ГОСПОДНИЯТ УРОК

Погледай, братко, разумът къде е

и с вяра във сърцето го вложи.

Земята без дърво ще оцелее,

понеже тя дърветата държи.

Дървото без земя не оцелява,

защото ще остане с корен сух,

но винаги напълно се предава

в ръката на невидимия Дух.

Усещай, братко, мъдростта незрима,

която слага своя Свят печат.

Водата и без риба ще я има,

защото тя на рибите е свят.

Но рибата излезе ли на суша,

умира там без своята среда,

и мъдро е Създателя да слуша,

та дълго да пребъде сред вода.

Смири се братко в Истината жива

и вътре в нея остани правдив.

Без Бог човекът към смъртта отива

и само с Него би останал жив.

Водата дом за риби е довека.

Земята – за треви и дървеса.

Но в Своя Образ сътворил Човека,

Творецът подари му небеса.

И тази днес е вярата дължима

на Господ за премъдрия урок,

че Бог и без човека ще Го има,

но накъде човечество без Бог?

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ОТСЕЧКА КРИВА ИЛИ ПРАВА

В отсечка, крива или права,

животът следва своя ход,

прегърнал мимолетна слава

или мизерния хомот.

А някъде, Небесно скрита,

една пътека дух зове,

на нея някой да опита

от Злото да се отърве.

Светът със своята матрица

съдбите прави по калъп,

а верният и точен прицел

е свързан със голяма скръб.

И с тази мисъл, че ще страда,

не свиква преходната плът,

дори безумна да пропада

на лесния и грешен път.

Тежи грехът – жесток, оловен,

и Правда като Кръст тежи.

Човек е винаги виновен

и трябва да се издължи.

Отдал сърцето на Твореца,

или на падналия княз…

С бодили остри във венеца

или с престол, пари и власт.

Поука всякога остава,

за онзи, който е живял.

В отсечка, крива или права,

приема Вечния си дял.

И нека да не му е криво,

на който следва моя стих.

Живей, приятелю, правдиво,

защото Дух пред теб открих.

И там, на Вечната пътека,

Той чака те, за да вървиш,

и вътре в себе си Човека

с Любов Христова да дариш.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПЕЧАТЪТ НА СЪДБАТА

Поклонът е печатът на съдбата,

създаден да диктува и тежи.

Навел пред господаря си главата,

поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,

когато той е избор осъзнат.

Дългът по право примката затяга

и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони

и сблъсъкът невидим между тях.

От златен трон сред мраморни колони

до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява

платената с поклона му цена.

А после, в края, Вечност наследява –

било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.

За избора – невидима юзда.

Пред него се превиват колената

и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,

човекът Верен Дух да избере,

защото цял живот ще Го обича

и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма

за хората с погрешния поклон –

да търсят мир, какъвто вече няма

след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА

Дали от бич или тояга,

дали от облак зли оси,

човекът е готов да бяга

и кожата си да спаси.

Съвсем логично му се струва

да се избави от беди,

че Злото щом го атакува

не ще го никак пощади.

Така в живота е заложен

инстинктът, верен като щит.

Настъпи ли мигът тревожен –

човек да се намери скрит.

Но има правило едничко,

с което бори се умът,

и с него се обръща всичко

в залога между дух и плът.

На Господ Истината Меч е

и тя във плътското боде…

И тук човек е длъжен вече

смирен да Му се предаде.

Да помни тази Правда жива,

с която се крепи духът.

Христос не идва да убива!

Убиец само е грехът!

А Божията Вест е блага!

Живот за вечни векове!

И кой от нея ще избяга,

та своя грях да отърве?

Плътта греховното ще брани.

Духът от Вяра ще е жив.

Отвори ли му Мечът рани –

човекът нека е щастлив.

Че всяка рана ще зарасне

с Кръвта невинна на Христа.

И лумнала – не ще угасне

изкупваща го Любовта…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)