ЕЛИКСИР

Неусетно времето изтича

от мига, във който те видях

и задвижва камък воденичен,

който ражда радости и смях.

Аз подлагам шепи и събирам

този чудодеен еликсир.

С него всяка болка в мен отмира

и я сменя порив най-подир.

И когато трепетно погаля

клепките на твоите очи,

някаква невидима премала

ми нашепва: “Просто замълчи!

Думите са преходни и слаби.

Трудно изразимо е това,

за което казват, че ограбва,

а в замяна дава синева...”

Неусетно времето изтича...

Неусетно аз съм помъдрял...

Може би защото те обичам

и на тебе се обричам цял.

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)