ВЪПРОСИ КЪМ ЕЗИЧНИКА!

Какво ли ще може духът ти да стори

когато Вратата пред теб се затвори?

Дали ще намериш утеха тогава

сред крясък и злоба, сред писък и врява?

Защо ли живял си живота си личен

да стигнеш до края, безумно трагичен, 

без капка идея какво те постига,

когато сърцето ти влачи верига?

Доброто и Злото - уж толкова ясни

пред теб се размиват в посоки опасни

и ставаш измамен в изкусен спектакъл

какъвто навярно едва ли си чакал...

Ще върне ли някой изтеклото време

да може отново безгрижен да дреме,

а Господ в съдбата му все да е длъжен

честит да го прави и никога тъжен?

Защо за промяна е винаги късно

и всичкото чисто е толкова мръсно,

а Свята Голгота последна е грижа

за слепия грешник във тленната хижа?

Защо ли? Защо ли? Сънят е мъртвешки!

Потъват във него съдбите човешки.

Христос да почука - и отговор няма

понеже отвътре са група голяма...

Какво ли ще може духът ти да стори?

Дали тъмнината с лъчи ще пребори?

Дали ще погледне към Правдата стара,

че Бог се открива със Слово и Вяра?

С Любов те заричам - мини през Вратата!

Не утре! Не в нова измислена дата!

Но днес, на мига, в който Господ те чака,

да смъмри убиеца, дебнещ във мрака!

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

АМИН И НИМА!

Макар да става възрастта ми стара

и да тежат изминалите дни,

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,

Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.

Едно Амин отеква във Нима…

А тази дума, твърде дяволита,

е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?

Нима не се духът ми огорчи?

Нима когато давал съм, не прося?

Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!

За мен "нима" е вярното Амин!

И аз ще го повтарям многократно

дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,

аз знам, че той я прави да тежи.

А Вярата не е половинчата

да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,

за онзи, който Свято го цени.

Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.

Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПОУКАТА Е В КРАЯ

Животът е превратен. Въздигане и срив.

За имащите – златен. За нямащите – сив.

И няма нищо сложно под крайната черта,

че Божие с безбожно се срещат на света.

Сърцата си намират желаните неща.

Едни Деня съзират, а другите – Нощта.

С поклони се купуват различните съдби.

И всеки сам тълкува:

To be or not to be!

Залогът е извечен. Присъдата отвъд.

И близък, и далечен е търсеният път.

А в тази въртележка от мрак и Светлина

природата човешка е праг или стена.

Неверие и Вяра разделят светове.

Едни прегръщат звяра, а други Бог зове.

Поуката е в края на този словоред,

че с ада или с Рая човекът е в завет.

Или печели слава, или понася Кръст,

във битката с корава и безсърдечна пръст.

А Вечното оттатък е изборът отсам

и всеки без остатък живее си го сам.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕКОВЕЧНИЯТ МИ СМИСЪЛ

Аз вярвам във космичната Любов,

която е родена, за да дава,

и без да търси земен благослов,

да бъде в Дух разпалена жарава.

Страдалецът от мъки да спаси.

Затворник да изтръгне от верига.

И никога светът да не гаси

това, което в него не достига…

Аз вярвам във космичната Любов,

която пише с Огън върху камък,

а нейният следовник е готов

да бъде благодатният й пламък.

С ръцете си копнеж да съхрани.

Делата с незабрава да остави.

В съчувствие и зов да осени

сърцата, били ледено корави.

Аз вярвам във космичната любов.

Единствено възможната и Свята.

Че тя е под Небесния покров

Дъхът на Бог, даряван на земята.

И зная, че от нея бях роден.

В словата си докрай съм я описал.

Защото Бог да диша вътре в мен

това е вековечният ми смисъл.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

КЪМ ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ!

Живейте винаги със Вяра!

Ценете всеки миг Любов!

Дарявайте, защото в Дара

човек свидетел е Христов!

Събуждайте се със Надежда!

Заспивайте в Добри Ръце!

И нека Свято ви наглежда

на Бог любящото Сърце!

Простете болка и обида!

Длъжниците не дръжте в грях!

Душата е красива мида

и в нея бисерът е смях!

Бъдете с Истина красиви!

В сърцата с чудни семена!

И сейте в разорани ниви

лъчи с Небесна Светлина!

Счупете земните окови!

Вършете праведни дела!

Бъдете за Мига готови

с копнеж и ангелски крила!

Помнете, че Творец Небесен

по Образ Свой ви сътвори!

Бъдете Неговата песен!

Бъдете Негови искри!

Че идва Ден и Час, когато

ще зърнете Лика Му Свят!

И всеки, с Бог живял богато,

ще бъде в Него вечно млад!

Амин!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

САМ ТОЙ Е МОИТЕ ОЧИ!

Хвърчат из космоса комети.

Светът разтърсен ги следи.

А Бог със Словото Си свети

и радва моите гърди.

Помисля ли за Трона Вечен

и горният Ерусалим,

не е в мечтите ми далечен

Възвишеният Хълм любим!

Не гледам с телескопа Хъбъл

към някой бляскав метеор.

Без Вярата – човек е гъба,

а с Вяра – волен като бор…

Едно сърце у мене тупа.

Мечтата ми отвъд трепти.

Не ми е нужна мощна лупа

за вход през Райските врати.

Хвърчат из космоса комети.

И моята душа хвърчи.

А щом Исус за мен Завет е –

Сам Той е моите очи!

И най-дълбоко във сърцето

ми дава чудния Си взор –

да видя Царството, което

сияе в Божия Простор.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПРЕДИ ГОСПОДНИЯ ДЕН

Светът ще се върне до дните на Ноя -

безбожен, отровен, лукав,

и смут ще разтърси на злите покоя

с присъда от Божия Гняв.

А времето страшно съдби ще издави

и адът души ще плени,

дори да се считат за живи и здрави

и праведни в своите дни.

Дори да решат, че дъската му хлопа

на някакъв смахнат поет,

бучат небесата, приижда потопът

и всички ще влачи навред.

Напразно ще трупат суетни валути.

Богатство не ще ги спаси.

А дните тогава ще бъдат минути

и времето Дух ще скъси.

Грехът от разплата не ще да избяга

пред Вечен и Свят Съдия.

И ропот, ударен с желязна тояга,

ще има съдба на змия...

Но който на Господ в Завета се взира,

за светските страсти умрял,

когато потопът бучи и напира,

ще бъде за Бог оцелял.

На Белия Гълъб покрит от крилата

и в древен ковчег приютен,

ще види как чудно цели се земята

на Господ с Великият Ден...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ МИ ДЯЛ

Ще отшумят и болка, и тревога,

и всичката ми скръб ще се стопи.

Каквото можех - още ще го мога,

защото имам Бог да ме крепи.

Каквото писах - вечно ще пребъде

след сблъсъка със преходната кал.

Дори в блага светът да бе оскъден,

не в него е последният ми дял.

Ще чезнат клевети и грозни хули.

Ще онемеят гордите уста.

Последната сълза ще се търкули

преди да се отприщи радостта.

Прокуден - своя изход ще открия

и морен ще прекрача светъл праг.

И не пелин, но гроздов сок ще пия,

високо над губителния мрак.

Ще видя колко смисълът си струва

и как пред Трона жертвата тежи.

Изкупен там духът ми ще ликува,

преборил с Меч вертепа от лъжи.

Със малък сноп приятели във Вяра

ще свърши отреденият ми срок,

а старият осел ще доизкара

товара си до онзи Хълм висок.

И нека само Милост ме загърне

и Благостта отвори ми Небе,

а Господ вътре в мене да надзърне,

че Кръст, Завет и Истина ми бе...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОРОНА НА СВЯТА ГЛАВА

Като някакъв точен мотив,

достоверен, но рядко тълкуван,

виждам често венеца трънлив

на Главата Христова рисуван.

И изпълват ме скръбни слова

от надвиснали тежки въпроси:

Заслужава ли тази Глава

точно този венец да си носи?

Той не е ли същинският срам

на епоха от сляпа омраза?

Тръни черни на Бог ли да дам,

щом на кръст се отричам от „аз-а“?

Кой ръце ще протегне с печал,

та на Господ смирено да каже:

„Щом за мен от Любов Си умрял,

дай ми тръните… Всичките даже!

Нека аз да усетя скръбта!

Нека в мен тази злоба се впива!

А за Тебе – венец от цветя

своя чист аромат да разлива.

Да Си в радост от полския крем!

Във възторг от уханната Смирна!

А Небесен копнеж по Едем

Радостта Ти да прави неспирна…

Твоят Ум, безпределно свещен,

заслужава лъчиста корона.

А пък тръните – те са за мен,

за да имам надежда пред Трона.

Нека този венец понеса,

както Ти на Голгота го носи!

И ще имам над мен небеса,

та духът ми Сам Теб да изпроси…“

Тази вяра отдавна пламти

и в сърцето ми ражда пожари.

Трън не ще ме с омраза смути,

нито с ярост безбожните твари.

Имам Свята над мен синева!

Имам Цар всред Небесната Слава!

И Корона на Свята Глава

в златен блясък Сион озарява!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ДЪРВО ЗА ГОСПОД БОГ БЪДИ!

Дърво, което ражда Плод –

такъв бъди с Господен блясък.

Събирай Вечния имот,

че земният е пръст и пясък.

Пред Бога той е суета.

Черупка за затвора тленен.

А щом зове те Святостта –

бъди в живота скъпоценен.

В Заветна Книга всеки ден

съкровище по Дух се сбира.

И поглед твърде извисен

докрай делата ти съзира.

Бъди в Небесното богат

сред свят на плевели и плява,

че в Божията Благодат

пребъдва онзи, който дава.

И в Ден на теглена черта

не ще делът ти срам покрива,

но в свят, невидим за тварта,

душата ти ще е щастлива.

Дърво за Господ Бог бъди!

От хора не търси отплата!

Оставяй своите следи

високо горе в небесата!

Че сторените добрини

ще бъдат твоята награда,

щом Плод си раждал в скръбни дни,

когато даващият страда.

Събирай Вечния имот,

дори Голгота да ти струва,

и мълния от небосвод

дървото в Дар ще разцелува…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИЗСТИВАЙ, СЪРЦЕ!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

Даже болката в теб да кърви.

Греховете със прошка покривай

и за Злото от тях забрави!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

В ледовете от огън пламти!

Сред безумните Смисъл откривай

и на него копнеж посвети!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

Че студът е от смърт по-жесток.

Всяка чаша горчива изпивай

с ходатайствена Сила от Бог.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

В саможертва Христова гори!

Плач ли носиш – сълзите проливай!

Мир ли имаш – той нека искри!

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

На студените – себе си дай!

За души неспасени отивай

и във най-мразовития край.

Не изстивай, сърце! Не изстивай!

Даже в сняг да е скрита пръстта.

С тази мисъл в надежда заспивай:

Твоят Огън е Дух от Христа!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ЛЮБОВТА НА ДОБРИТЕ ДУШИ

Безусловната обич е скъпа.

Тя е чудо, родено от зов.

В нея всяко сърце се окъпва

от роса на свещен благослов.

Надживява най-страшните бури

и зарежда се с пламък висок.

А във нейните светли контури

просиява ръката на Бог.

Безусловната обич е струна.

В миг докосната – чиста трепти.

Тя е дух, от Твореца целунат,

и е ключ към Небесни врати.

Тя раздава, без нищо да иска,

и стопява грамади от лед.

Във нозете на клетник е ниска,

а в очи на молител – Завет.

Безусловната обич е птица.

Тя в Небето със вяра гнезди.

И със кротост на бяла девица

сее семе и ражда звезди.

Като Дъх от Дъха на Твореца

или лъч, сътворен от лъчи,

тя е Вечният блян на светеца

да докосне Олтара с очи.

И живот изживял като песен,

своя дар във поклон да сниши

пред нозете на Царя Небесен –

Любовта на добрите души…

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕ ИЗЛИЗАЙ ОТ СВЯТАТА КНИГА!

Не излизай от Святата Книга!

С нея бягаш от светския плен.

Тя духа ти високо въздига

и го прави в лъчи просветен.

А пък нейните светли корици,

що задържат свещен стихослов,

са крилата на верните птици,

полетели със Дух от Любов.

Не излизай от Святата Книга.

Тя родена е в пламенна пещ.

Нека Хлябът от нея ти стига –

бял и дъхав, олтарно горещ.

Че със Правдата щом те засити,

имаш Сила за славни дела,

да си пратен от Бога вестител

до човеците с куп теглила.

Не излизай от Святата Книга!

Меч двуостър от нея блести.

С нея чупиш желязна верига

и събаряш тъмнични врати.

А душите, от мрака пленени,

вкусват чудната в Дух свобода,

за да следват със Слово родени

пътеводната светла Звезда.

Не излизай от Святата Книга,

но довека във нея бъди!

Тя на Господ е благото иго

и се носи със волни гърди.

Тя е Смисълът, който си струва

до последния дъх или стон,

щом със нея човекът пътува

от земята до Хълма Сион.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕВЯСТАТА НА МЛАДОЖЕНЕЦА

С усърдие на мъдра мравка,

предала себе в Завет,

една невидима моавка

дълга си изпълнява Свет.

Протегнала ръце към нива,

на жетвата в последен час,

с надежда истинска и жива

издирва скъпоценен клас.

Пред нея жънаха жетвари

сред ечемичено море,

и в него, кой каквото свари,

успя на куп да събере.

А тя с грижливите си длани

след тях по залеза върви,

та класовете разпиляни

за своя Бог да улови.

Жетвар не ще я забележи.

Светът не ще я оцени,

готов за хиляди годежи

на младоженци и жени.

Но няма като нея друга,

най-предана в сърце и зов,

да дойде в жетвата от Юга

при своя Вечен благослов.

Износила на гръб товара

с пожънатите класове,

докрай да устои със Вяра

във Онзи, Който я зове.

Една моавка, тъй смирена

пред господаря си Вооз,

е днес Невястата дарена

на Младоженеца Христос.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЪПРОС НА ВЯРА

Да мисля за света не мога

кога и как ще се строши,

но нося искрена тревога

за всички страдащи души.

Утеха само в Господ има

и прошка, силна да цели,

но Неговата Мощ незрима

не ще слепецът сподели.

Плътта за Вечното е сляпа

и няма да го приюти,

но иначе в сергии зяпа,

готова пръст да позлати.

И в този тягостен трагизъм

духът ми удря на стена.

През порти хлопнати не влизам,

дори с искрица светлина.

Не съм от тотото шестица

или в лотария късмет,

но търся скръбната сълзица

на грешника, без Бога клет.

Дали доброто ще се случи,

когато мъката тежи?

Понякога бездомно куче

до Лазар бедния лежи.

То даже раните му ближе

и ближно става му до гроб,

далече от света престижен,

залят от страшния потоп.

Да мисля за света не мога.

Протягам към скръбта ръце.

Да бъда в хладината огън

и зов за нечие сърце.

Любов е силна да се бори,

от чужда болка щом боли.

А кой и как ще ми отвори

въпрос на вяра е, нали?

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЩИТ НА СИРОМАХ

Не ме събарят шум и смут.

Не се страхувам от злодея.

Светът е безнадеждно луд,

а аз не ща да полудея.

Вилнее гнусен Легион

със своя куп легионери,

но Бог на Святия Си Трон

от Своя Гняв ще им отмери.

Със зло охранени свине

морето бурно ще издави

и всяка с лигаво чене

делата си ще счита прави.

О, нека даже гол и бос

със грош последен във кесия,

да ходя с Божия Христос,

да следвам Вечния Месия.

Че гинат земните царе

и падат слепите водачи,

а Верният на Кръста мре

и знае Жертва колко значи.

Не ме събарят скръб и страх.

Душата си предадох Богу.

Да имам Щит на сиромах –

това ми е доволно много.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

РЪКАТА МУ ДРЪЖ!

Светът е залят от високи вълни,

които поглъщат и нощи, и дни.

Душите се давят от тиня и кал

и мор ги завлича, и тежка печал.

Но там, в потъмнялата бясна река,

все още протяга се Свята Ръка.

Тя корист не иска, не взима рушвет,

но дава утеха от Вечен Завет.

Докосва, спасява, очиства, цери

и куп чудеса от Небето твори.

А който я види, във нейната длан

полага си всичката вяра и блян.

Тупти на света сиромашко сърце,

ранено от толкова много ръце.

Продажни, грабливи, с юмруци от яд

и твърде далечни на Примера Свят.

Но стига му само Ръката една,

която повдига дори планина…

Ръката, която духа му държи

и всякога Свята пред Бога тежи.

Дарява го с Вечност, насища с блага,

изчезват със нея кошмар и тъга.

И нека довека остане така

сърцето му в тази чудесна Ръка.

Светът е залят от високи вълни

и всяка немилост натрупва вини.

Но който в Ръката положил е дух,

дори и в потопа останал е сух.

Довека да слави Небесния Мъж…

Разбра ли ме, братко?

Ръката Му дръж!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ТЪРСЕТЕ ЖИВИЯ СВЕТИЯ!

“Дечица, да не любим с думи, нито

с език, но с дело и в действителност…”

(1 Йоаново 3:18)

Подгони ли ви немотия

с преляла скръб, като река,

търсете живия Светия,

готов да ви даде ръка…

Че без кандило или свещи,

дори и без молитвен зов,

със двете си очи горещи

той би дарил ви със Любов.

Съблякъл би едната риза

измръзнал гръб да стопли с плам,

че Сам Христос през него влиза,

за клетника приготвил Храм.

Отворил щедро би кесия,

дори с най-дребния петак,

та хорската сиромашия

да би дарил с утеха пак.

Разчупил залъка последен –

той Сила в слаби ще всели,

и все едно дали е беден,

щом Бог в сърцето веселѝ.

Навеки ангел е насъщен,

разперил огнени крила.

И с него – Обич ви обгръща,

но не на думи, а в дела…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

СЪРДЕЧНИЯТ МИ КОД

Не ме вълнуват земните валути.

От образа на Кесаря вони.

Молитвите ми горе да са чути –

това осмисля всичките ми дни.

В Завета на Добрия Самарянин,

от Благост и от Милост зареден,

на Лазаровци в струпеи и рани

утехата да бъда в скръбен ден.

Не раждам от сърцето думи кухи

да бих със тях доказал топлина.

Останат ли зениците ми сухи –

осъжда ме Христовата цена…

Заветът е до жертва достоверен.

Любов при нужда, отговор на зов,

та клетници във вихъра мизерен

да имат благодатният покров.

Лишен от възхищение и слава

да вършил бих дълга си къмто тях,

и кръстен от Небесната жарава

да знам, че не за користи горях.

Но в Огъня, до взор и дъх последен,

такъв да е сърдечният ми код –

дори в сезон, от зимен вихър леден,

Христос да ражда Святия Си Плод!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРАВДАТА СВЕЩЕНА

Когато този цвят е сцена

за висшите продажни класи,

царува Правдата свещена

в сърца на скръбни сиромаси.

Тя друг престол не ще открие

с похулената си коприна,

че с нея мъката се пие

и в дъх напомня за пелина.

Не ще я кроткият попита

защо злините премълчава

и даже плюта и пребита

в Доброто още се надява…

С какъв ли Дух се е родила?

В какви ли битки е калена?

Тя Вечна Божия е Сила –

една във цялата Вселена.

И струва си да я намери

страдалец в тъжната си драма,

че там, след Божиите двери,

от Правдата по-ценна няма.

Че който е роден в Небето

до края в нея се обрича,

да бъде истинен и светъл,

и сам на ангел да прилича.

Разпъван и с душа ранена,

останал Верен на Баща си,

на Кръст пред Неговата сцена

до смърт докаже любовта си…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЛЯСЪК НА БИСЕР

Няма загуби страшни в нечестивия свят,

ако с Живата Вяра на Исус си богат.

Ако трупаш в Небето всеки миг доброта

и привлича сърцето Благодатна Врата.

Няма смазваща криза твоя блян да сломи,

щом на клетия просяк тихо кажеш: Вземи!

И на скръбна старица щом утеха дадеш

с малко пламъче жарко от духа си горещ.

Няма черна прокоба. Няма никакъв срив.

Даже с нищо във джоба, си във Святия жив.

Утре всичко да свърши - ще си с Бог невредим

над суетната пепел, над безбожния дим.

Няма вечни кроежи в пръст и преходна тлен.

Хващат тъмните мрежи нечестивия в плен.

А за твойта награда ти уверен бъди,

че делът ти се пада сред високи звезди.

Няма спирки в съдбата. Само Пример и Път.

Тази Истина Свята, що не люби светът.

Този полет към Вечност с най-могъщи крила.

Тази близка далечност със безброй светила.

И пристигнал накрая, да си кажеш: Успях

моя Бог да позная и да следвам без страх!

За Небесния смисъл да оставя следа,

като блясък на бисер в чаша жива вода...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СРЕД СУША МОЯТ ДАР УМИРА!

(на всички, които ме изгубиха)

Не искам тайни съгледвачи

да влизат в светлата ми ниша,

а всеки да следи и влачи

това, което ще напиша.

Че те ми нямат капка Вяра,

(душата ми това го знае).

С Любов не ще прегърнат Дара,

дори Небесен да сияе.

Така жестока е, изглежда,

самата орис на поета -

да сее семе без надежда

във пръст пресъхнала и клета.

Ръце напразно да протяга.

С лъчи в слепците да се взира.

И само бликналата влага

в духа му остро да напира.

Изрече Господ тъжни думи

на племе зло, коравовратно,

и сякаш за съдба върху ми

те бяха вече многократно.

"Остава пуст, Ерусалиме,

без Мен домът ти на земята!

Похули Божието Име

и плю в Десницата Ми Свята!

Кокошка пилците си пази

и под крилата ги е свила,

но щом потомство я намрази,

линее слабо, без закрила..."

Скръбта в сърцето ми извира.

Притиска, иска да го пръсне.

Сред суша моят Дар умира

и няма почва да възкръсне.

Не искам тайни съгледвачи

или приятели по сметка,

защото в миг ще ги оплаче

на Господ праведната цедка.

Че долният не става горен,

дори заграбил цяла нива,

а семе, без да пусне корен,

дъждът напусто го полива...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОПНЕЙ ЗА ВРАТАТА!

Копней за Вратата, Която ти дава

за Вечното Царство блажения вход,

че тя е по-ценна от светската слава,

по-скъпа от злато и земен имот.

Че много врати на света се отварят -

за подпис, за заем, за служба и пост,

но чер и лукав е зад тях господарят,

и пълни душите със своята злост.

Копней за Вратата! Зови Я! И нека

тогава сърцето ти в миг се смири,

защото на Кръст Тя изкупи човека

и даде му в Святия Дух да гори.

След Нея открива се чудна Вселена

и нов, необятен и приказен свят -

копнеж за душата, от Мир напоена,

и в зов полетяла към Вечния Град.

Копней за Вратата! И виж, че сърцето

е твоята малка и тиха врата,

но влезе ли Господ - сияе Небето,

а ангели пеят на светли ята.

И както орелът могъщ се въздига

да носи с перата си малък врабец,

така жива Вяра напълно ти стига

да бъдеш изкупен от своя Отец.

Във време, когато въздиша земята,

и чака от Вечния огън и трус,

мисли за Завета, копней за Вратата,

и вярвай във Святото Име Исус!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НА КЛЕТИЯ СЛЕПЕЦ ДА БЪДА ДЕН!

Не се родих да трупам гнила пръст,

която радва дребните влечуги.

Каквото дадох от Любов до Кръст,

това да биха дали всички други...

И даже този Кръст да ми тежи

не ще го разменя за светска слава.

Една могъща Воля ме държи

и Дух непобедим ме укрепява.

До време са печалбите от грях

и те са като пепел на кантара,

а всичкото падение и крах

събира се в човешката поквара.

Останах неудобен. Като прът,

забит на древно зло във колелата.

Позор отсам - утеха е отвъд.

И тя е съвършената отплата.

Не се родих да пия и да ям

на княза от трапезите отровни,

че всичките пируващи са там

осъдени и винаги виновни.

Теглата си в живота претърпял,

ще стигна някак Рая си Заветен.

И все едно дали съм ангел бял

или боклук, старателно изметен.

Какво ми струва този тежък път

не ще го тук перото изповяда.

На скърбите горнило е светът,

и всяка скръб разпалена е клада.

Но вече знам защо съм бил роден

в съдбата си със крайностите груби -

на клетия слепец да бъда Ден,

и той, прогледнал, в Господ да се влюби...

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)