ЗВЪНИ МИ, АРФО!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни!

Молитвата ми нека в теб прелива!

Че само ти през всички скръбни дни

духа ми не остави да унива. 

Звъни ми, Арфо! Миро ми бъди

и аз ще съм ти вярната маслина!

И нека в мене Господ да роди

Небесната утеха за малцина.

Звъни ми, Арфо! Чудно ми трепти!

Възнасяй ме високо, до безкрая!

Че твоят зов отваря ми врати

и чист отеква в химните на Рая.

Звъни ми, Арфо! Нежна и добра!

Сам Господ песента ти да припява!

А Гълъбът със белите пера

да ме полъхне с Неговата Слава!

Звъни ми, Арфо! Свято ми звъни

и в струните ти нека да изтлея!

Една Любов сърцето ми плени

и то е като песен вътре в нея...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ГАЛИЛЕЯ

Молитвата си тиха ще възлея,

тъй както ручей бликва от скала.

О, Господи! Яви ми Галилея

и ангелите с белите крила!

И нека да Те виждам там възнесен –

надежда и мечта събрал в лъчи.

И без да питам в този миг къде Си –

сълзи да пълнят моите очи.

Не вярвам, че Си в космоса далечен.

В мен има радост, щом Те призова.

Въздъхнато измолен, и изречен,

духа ми пълниш с Твоите слова.

И аз Те следвам с вяра, като птица,

помазала крилата си с Елей,

да бъда Твоя, Божия зеница…

Отвъд звездите – сродник Галилей…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НЕ БОЙ СЕ, МАЛКО СТАДО!

Не бой се, малко стадо!

Исус ти е овчар!

Заветът Му е младост!

Спасението - Дар!

Дори от зло земята

до днес да се тресе,

високо в Светлината

сам Господ те пасе.

Не бой се, малко стадо!

С надежда оцелей!

За Истината страдай!

За Правдата живей!

Светът сега те мрази,

но Вяра те държи!

И Святият те пази

от примки и лъжи!

Не бой се, малко стадо!

Виж Славата отвъд!

И Вечната Награда

след стръмния ти път.

Небето ще отвори

сияйната Врата,

и ти ще бъдеш горе,

спасено от Христа!

Не бой се малко стадо!

Остана само Миг!

С една пречиста радост

да зърнеш светъл Лик!

Любов ще те пресели

в блажения подслон

сред Святите предели

на чудния Сион...

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

СВЯТА РОДИНА

Мойта Свята родина

е Едемска градина.

Благодатна, красива

и Небесно правдива.

Тя е Дар за светеца,

който слави Отеца,

и за Него щом страда

има Вечна Награда!

Всичко долу да губя,

искам Господ да любя!

Негов нека съм, нека

на стеснена пътека.

И тогава ще зная

как се стига до Рая –

там, след Кръста, в Небето

има вход за сърцето…

Стефан Главчев

(Коленича пред Тебе)

ИСУС ЖИВОТА ТИ ДАРЯВА!

Исус Живота ти дарява!

Върви със Кръста Му! Блести!

Въздигай Неговата Слава

и Примера Му възвести!

С молитва искрена към Бога

плати високата цена!

Бъди сред хладината Огън!

Бъди във мрака Светлина!

Духа си дай Му - да слугува!

Сърце в Завета Му смири!

И Той във тебе ще векува

и Себе Си ще ти дари!

Че чудо е Любов такава

Отец в духа ти да възлей!

Исус Живота ти дарява!

Вземи го с Вяра! И живей!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

БЛИКАЙ, ИЗВОРЕ!

 На Животворящия и Свят Дух!

Бликай, Изворе! Моля Те, бликай

в посивялото вече момче.

И дори на света да съм никой -

нека жива водата тече.

Все едно кой и как Те жадува,

щом духа си чрез Теб утоли.

Ти Си Дар, Който нищо не струва,

но пък в чисти души ромоли.

Бликай, Изворе! В Тебе са скрити

вековечни и Святи лъчи.

И когато докоснат душите

ги даряват със зрящи очи.

Онова да съзират, което

помрачен не открива светът -

как изливаш се Ти от Небето,

за да бъдеш и Вяра, и Път.

Бликай Изворе! Моята жажда

всеки ден като зов Те шепти.

Само с Тебе сърцето се ражда!

Само в Тебе Животът цъфти!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ДОЙДИ, ГОСПОДАРЮ!

Със жребеца Си силен дойди

Господарю от Своята Слава,

край да сложиш на всички беди

като Онзи, що Правда въздава.

Да трепери под Тебе светът.

Да възрадваш Невястата в бяло.

И да бъдеш във Вечното Път

като блясък и ново начало.

Небесата със гръм разтвори.

Меч двуостър в Дъха Ти да свети!

Всяка гордост до дъно смири

и в окови плени враговете.

А на верните скръбни очи

дай утеха пречиста и Свята,

и със Своите чудни лъчи

озари като Слънце земята!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ГОСПОД ПО МИ Е СКЪП!

Даже днес битието

да заплащам със скръб,

на Престола в Небето

Господ по ми е скъп.

Трудно нося товара

с уморения гръб,

но в Заветната Вяра

Господ по ми е скъп.

Не сполучих на меко

и измъчва ме ръб,

но си казвам: Човеко,

Господ по ти е скъп!

Претърпявам злината

от отровния зъб,

но напук на змията

Господ по ми е скъп!

Неудобен, отричан,

не живея в калъп.

Щом реша да обичам –

Господ по ми е скъп.

Имам Кръстна Пътека

до лъчите отвъд!

Затова и довека

Господ по ми е скъп!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ИДВАЙ ГОСПОДИ! ЦАРУВАЙ!

Със Светии от простора

Ти ще слезеш в Своя Град,

да дариш на всички хора

Светлина и Благодат.

Щом делата на змията

Мечът Ти унищожи,

ще изчезнат по земята

нечестивите лъжи.

Без търгаши и сергии,

без бандити и войни,

но със Твоите Светии

в Божиите правдини.

Извори ще бликнат нови.

Славен Плод ще се роди.

И над всичките любови

Твоята Любов ще бди.

Чудната Ти Благост Свята

този свят ще обнови,

и ще разцъфтят цветята

по зелените треви.

Всеки залез ще е с песен.

Всеки изгрев – със роса.

Ще цъфти светът, понесен,

към високи небеса.

Твоят Пример ще го води

с Дух велик и Всемогъщ,

и за всичките народи

ще Си Слънце, Зов и Дъжд.

Идвай, Господи! Царувай!

Със Светиите дойди!

До земята пропътувай

от далечните звезди.

Скръб голяма Те въздиша

и надежда Те зове!

Цар бъди ни Ти, Всевишен,

за всевечни векове!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ВЕЧНИЯТ МИ ПАСТИР!

Който ме прочита, нека да разбира…

Вечният ми Пастир – Жив е! Не умира!

Истинен и Верен води Си стадата

и при Него вечно бистра е водата.

В Царството Му има пасища зелени.

Там души се радват, с Вяра окрилени.

А Мирът роса е, чудно наваляла,

като светъл бисер, като Правда бяла.

Който ме прочита, нека да ликува!

Вечният ми Пастир праведен царува!

Като Слънце свети в Божията Слава

и блажен е всеки, който Го познава!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ВЕЧНИЯТ МИ ДАР!

От този свят съм се откъснал.

Не гледам в земен календар.

За мене Господ е възкръснал

да бъде Вечният ми Дар…

И нямам във сърцето дата,

а само обич и поклон,

че Той ми даде Свободата

и Светлината на Сион.

Със Него времето в живота

събра се във единствен Ден –

Лъчи от Кръста на Голгота,

където в Бога съм роден.

Получих Силата Заветна

с която Той ме зареди

и Благостта Му дълголетна

изпълни моите гърди.

А даже и до старост късна

в надежда ще трептя спасен,

че щом за мен Исус възкръсна

и аз съм в Него възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

СПАСЕНИЕ ОТ КАНАРА

Привлечен с Дух от Светлината

не мога пътя си да спра.

Високо горе, в планината,

Христос е моя Канара.

А тази планина е Свята,

че в Слово над света тежи,

и който носи я в душата,

товарът й ще удържи.

На Господ думите свещени

увличат светлия ми блян.

Нозете тръпнат, уморени,

до Яков, Петър и Йоан.

Пристига облакът от Слава.

Исус от Правдата блести.

А сам Отец ми повелява:

"До Моя Син бъди и ти!

И нека Канарата бяла

у твоя дух да се всели.

Да имаш Силата Ми цяла

и да владееш над скали…"

Притихнал, с вяра коленича.

Смирен и от света отнет.

А Господ Свято ме обрича

във слънчевия Си Завет.

От всеки избор на земята,

най-свят душата ми избра –

да имам горе, в планината,

Спасение от Канара…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

НЕБЕСЕН МОЙ ЕРУСАЛИМ!

Градът жадуван в небесата

на Хълма Вечен и любим,

един е той с Основа Свята –

Небесният Ерусалим.

Във него Верният открива

за своята душа покой,

че пристан и надежда жива

завинаги е само той.

Велика Правда там векува.

Дървото на Живот цъфти.

А Славният му Цар царува

и Светлината Му блести.

Не искам на земята име,

покрито с лаврови листа,

но твой да съм, Ерусалиме,

когато срещна Вечността.

При тебе аз да се завърна,

дори прескръбно уморен,

и моя Господ сам да зърна

в подножието Му смирен.

Във теб съм влюбен, без остатък,

с копнеж и зов неизразим,

Наградо чудна за оттатък –

Небесен мой Ерусалим…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе) 

СЪХРАНИ НИ ХРИСТЕ, СЪХРАНИ!

(Молитва на Верните)

Като ято, от Зло непревзето,

или крепост в усилните дни,

до последния Миг под Небето

съхрани ни Христе, съхрани!

В този свят, потъмнял и безбожен,

още нека Любов ни крепи.

Само с нея следовникът може

всяка болка докрай да търпи.

В битието гъмжи от причини,

но Причината Ти Си една,

щом от чашата скръб загорчи ни

пак от нас да блести Светлина.

В тиха прошка и лека забрава,

в светла песен и чудна мечта,

да Те виждаме в Божия Слава

като най-съкровена Врата.

Щом нагоре Духът Ти ни вдига

и сме Твоите Живи Слова –

тази Вяра напълно ни стига…

Ти във нея Си всичко това!

И Светилникът Свят на Завета,

и Небесният бляскав Олтар –

Ти Си нашата радост пресвета

и от Бога лъчистият Дар…

Коленичим пред Тебе, и ето –

в нас Давидова Арфа звъни!

До последния Миг под Небето

съхрани ни, Христе, съхрани!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

КЪМ БОГ ОТЕЦ!

Прибежище Си мое, Свято,

и Храм на живите води!

А аз съм Вечно Твой, когато

Синът Ти в мене се роди!

И в Твоята Любов раздаден

Той сам докосва и блести,

та Дар изящен и изряден

пред Твоя Трон да възвести.

С каквато безпределна Воля

Ти движиш светлите звезди,

с такава – много Ти се моля –

в Духа Си Верните води.

Христос в душите им да свети

сред непрогледната тъма,

преди, подобни на комети,

да си пристигнат у Дома…

С такива думи Те заричам

и хвърлям котва – там отвъд,

където Вечното пресича

за Теб изминатият път…

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ДА БЪДЕШ ВЕЧНИЯТ МИ ДЯЛ!

Дали на Стадо Си Овчар

или на пръчките Лозата,

Ти, Господи, Си моят Цар

Един Единствен на земята.

Дали Си Хляб, от Бога Свят,

или изгрялата Зорница,

със Теб оставам вечно млад

и имам порива на птица.

Дали Си Вечна Канара

или Светилник на Олтара,

аз няма друг да избера,

но Тебе ще последвам с Вяра.

Дали Си Истинският Храм

или на Сватбата Агнеца,

оставаш моят чуден Плам

и Връх Заветен за светеца.

Дали Си Верен Съдия

или Давидовият Корен,

със Теб от древната змия

довека ще съм непреборен.

Дали Си Светлият Жених,

или Вратата, в Дух стеснена,

със Виното Ти се опих,

и в Теб душата е блажена.

Дали Си Камък от Сион

или Си Алфа и Омега,

в сърцето сторих Ти поклон

и Твой ще бъда във Ковчега.

Отец у Тебе е събрал

в едно Небето и земята!

Да бъдеш Вечният ми Дял

и всичката ми Обич Свята!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПРИМЕРЪТ МОЙ, ВСЕМОГЪЩ!

Той е винаги някъде там –

в апогея на Вечната Слава,

но в сърцата на Верните Храм

със Духа Си Заветен създава.

Не избира човеци по ръст

и със титли и власт не търгува.

Припознава се само на Кръст

сред онези, в които царува.

Във протегнати с вяра ръце,

търси Своите рани прободни.

И изпитващ сърце след сърце,

Си отделя сърцата Господни.

Не признава човешки царе

и респект от учители няма.

Ако житното зърно умре,

Той възкръсва го в жетва голяма.

Милосърден, сред грешни по плът,

Сам дарява със Дух Магдалина,

за да бъде в сърцето й Път

до Небесната Райска градина.

Той фенер замъждял не гаси

и не гази с нозете тръстика.

Даже вълк е готов да спаси

и от него Агнец да повика.

Той е Примерът мой, Всемогъщ!

Във делата Си – Свят и чудесен!

Най-възлюбен във Царството Мъж!

На Светиите – Обич и Песен!

Той е Коренът в Святата Твърд

и Звездата всред утринна Слава!

Да Го следвам – в Живот или смърт,

тъй духът ми вовек се надява!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ПОСВЕТЕНО НА ЦАР ДАВИД

(който беше и остана слуга Господен)

Помазана Маслино на Отца!

Потомъко най-славен на Есея!

До днес разпалваш верните сърца

и в псалмите ти всякога се грея.

Перото ти е пълно с Благодат.

И Арфата трепти в мечти чудесни.

От прашката ти пада Голиат,

а всичките ти подвизи са песни.

Небесният ти Пастир е и мой!

И с Него в нужда няма да остана.

С водите тихи дава ми покой

на някоя разцъфнала поляна.

Трапеза ми приготвя. И гори

душата ми от Истината Свята.

Дано и в мене Той се възцари,

тъй както в теб царува на земята.

А аз да Му въздигна светъл Храм,

където Той е Вечният на Трона.

И всякога да Му прислужвам там –

в най-праведния Мир на Соломона.

Давиде! На Отец възлюбен мъж!

Все още в тебе чашата прелива.

И капе от Сион Заветен дъжд

за всеки, който в ревност не изстива.

Дано и мен Създателят дари

с незлобие в една душа смирена.

А ти от свойте псалми – говори!

Възпявай Господ с Арфата свещена!

И аз, до всички Божии сърца,

при тебе ще застана, за да пея!

Помазана Маслино на Отца!

Потомъко най-славен на Есея!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

АРФАТА ДАВИДОВА

Арфа Давидова свири звънлива.

Ражда маслината плод.

Бог от Духа Си Благост разлива,

Верен към Своя народ.

Белият Гълъб разперил крилата

вяра могъща твори.

Силен във Слово и славен в делата

Господ в душите гори.

Много измина и малко остана.

Сипе се късният дъжд.

Чака Невястата в чиста премяна

сватба с Небесния Мъж.

Портите бисерни тя ще отвори

в миг благодатен и Свят.

Чашите с вино ще пълни догоре –

Дух, от Лозата възпят.

Храмът ще свети от стълпове бели.

В химни Градът ще ехти.

Слава по всички небесни предели

с палмов копнеж ще цъфти.

И като в приказка – светла и жива,

Дар за живота честит,

Арфата вечно ще свири звънлива

с чудния Дух на Давид.

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ЗАРИЧАМ ТЕ! О, ГОСПОДИ!

Заричам Те - о, Господи - с едничко
желание до моя сетен дъх.
Да Си ми Смисъл - винаги във всичко
и аз да Те възкачвам като връх.

Далеч от суета и светска врява
еленов порив - в Теб да ме съзре.
И пламъкът ми да не догорява,
и верният ми устрем да не спре.

От всички чудеса, в Небето скрити,
Ти Чудо най-мечтано си за мен.
Очите ми са в Твоя Дух умити,
за да Те гледат в зов неутолен.

Ръцете ми са пламнали в жарава -
да мога всичко свое да Ти дам,
и Ти - от необятната Си Слава
в слугата Си да видиш Авраам!

Готов да вдигне ножа, в обич Свята,
душата си в Любов да посвети...
На хълма най-възвишен на земята
един елен за Тебе да пъхти...

Заричам Те - о, Господи! Заричам...
С това съдбата моя запомни!
Родих се, щом разбрах, че Те обичам,
и смърт не ще духа ми потъмни!

(Коленича пред Тебе)
Ясен Ведрин