Украси ме с любов разнолика.
Дъжд и огън в едно събери.
Нека росната пролет извика
жарко лято с огнищни искри.
Ранобудният звън на врабчето
докосни със свирня на щурче.
В мен събуждай зова на детето -
посребрялото твое момче.
В стара ракла ми дай да открия
бяла кърпа, оброк посветен.
И с филиз на лоза да обвия
твоя поглед, невинно смутен.
Да те имам - задъхано вярна,
като пламнал в сърцето пендар.
И от твоята нежност пожарна
сам да стана изгарящ пожар.
Да ме имаш - измокрен с водите
на разлята и буйна река.
Украси ме с любов. И не питай
как съдбата събра ни така.
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар