ПЪРВИЧЕН ВЗРИВ

Като цвете, което разгръща

всички тичинки в своя цъфтеж -

тъй се молех, едничка и съща,

в моя свят пожелана да спреш.

Да те вдъхна с пречиста премала,

сътворена от изворен блян -

че за мене мечти си разстлала

в цветовете на зов неживян.

И с лъчите на нова вселена

да докосна първичния взрив -

оня смисъл, че беше родена

да направиш духа ми щастлив.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

БЯЛА РОЗА

Бъди ми бяла роза! И блести,

когато те прегръща светлината.

Очите ми лъчисто освети

с най-приказните тайнства на жената.

Утроба и молитва. Път и знак -

такава нека бъдно те мечтая.

Лазур, прекрачил къщния ми праг,

за да ми бъде изгрев и омая.

Бъди ми бяла роза! Разцъфти!

За обич, пеперудено-сребриста!

И слънцето на теб ще посвети

най-щедрите си бляскави мъниста!

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ГОВОРИ МИ!

Измоли ме в отминали залези,

като сън, който утро твори,

и от твоите устни разпалени

се въздига с огнищни искри.

Всяко сбъдване иска изричане.

Всеки зов е стихия от плам.

Вечността е далечна и ничия,

ако няма за думите храм.

Ветровете, след влюбено реене,

се докосват, пленени в жарта.

Недописана в теб... Нелелеяна

още тлее вълшебна врата.

Отвори я! В лъчи небленувана!

Говори ми, любов! Говори!

И орисница, бяло сънувана,

ще ме сбъдне от зов призори.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

У ТЕБ

Когато слънцето блести

в ръцете ти от зов изречен -

на мене подари се ти,

и аз, за теб, ще бъда вечен.

Събудиш ли се в утринта -

подобно изгрев ще те галя.

А вечер - в стихнали листа

ще те обгръщам като залез.

В лъчите си ще те творя -

да бъдеш птица или цвете.

А бих могъл да подаря

на своята душа и двете.

И в космоса да бих летял

отвъд мечтите да се скрия -

у теб, залязващ и изгрял,

ще връщам своята стихия. 

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ОКЕАН В МОРЕТО

Изпя ли най-последната ми песен,

в която аз за теб се претворих?

След всичките ми чувства - непринесен

остана само този ветрен стих.

У теб - като предел да ме възлее.

Вълните с топъл юг да укроти.

И щом попиташ моят зов къде е -

дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.

Негмуркан, непреплуван. Като блян.

До залез явен. И до изгрев таен.

Но в допира - от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето -

утихнало, безбрежно от мечти,

да помниш, че си винаги морето,

което океана приюти...

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ЦВЕТЕТО ДОВЕРИЕ

Тъй крехко е човешкото доверие.

Невинен цвят, погален от лъчи.

Красив копнеж от слънчева бродерия,

в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,

и зов за споделени светове -

сърцата се доказват след изричане

и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,

до своя храм пристъпва вярността.

И в пламъка на лумналото щастие

разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие -

душите коленичат в стихослов.

А цветето, наречено доверие,

цъфти и прецъфтява от любов.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ЕЗЕРЕН СТИХ

С белите лебеди в твоите длани

пълнят душата ми тихи води.

Денем ме палят - копнежно желани.

Нощем ме галят с лъчи от звезди.

Влюбен завинаги в тяхното бяло -

с миг ги задържам, и с дъх ги творя.

Плуват ли... времето сякаш е спряло

с вятърна ласка от тънки пера.

Спомени в нежни платна ги рисуват.

Мокрят мечтите ми в син акварел.

Пръсти докосват ме. Лебеди плуват,

сякаш в безкрая си търсят предел.

Сън ли сънувам и поглед ли взирам -

в твоите пръсти съм вечният блян.

В трепетно искане - търсен, намиран...

В миг от докосване - зов преживян.

С белите лебеди - ласки желани

нека остана в безмълвие тих.

Тебе да имам... И твоите длани...

Плуващи пориви в езерен стих!

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

БЪДИ МИ АНГЕЛ!

Бъди ми ангел, който да воюва

за всеки лъч в душата ми със меч.

Отблизо - като зов да ме милува

и с дъх да ме измолва - отдалеч.

С крилата си в съня да ме загръща.

В очите си с мечти да ме твори.

Да бъде святост - все една и съща,

готова всеки миг да озари.

Бъди ми ангел! Дните ми човешки

божествено пронизвай и тъчи.

Прощавай непростимите ми грешки

и раните ми с нежност заличи.

В лицето ти небето да позная!

В косите ти - възторга на нощта!

Начало ли си - аз да бъда краят

и в нас да се събира вечността.

Бъди ми ангел - до завет и вяра!

До сбъдване в молитва и копнеж!

От стрък по-млада! От света по-стара!

Но чиста - като пламъка на свещ...

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

РАЗЛИСТЕНИ РАЗПЯТИЯ

Когато се разлистим до разпятия

и в чувствата ни святост затрепти -

ще има зов в докоснати обятия

и дъх за оживелите мечти.

В един сезон, измолен за възвръщане,

изгубеното - в нас ще проличи.

До сетния си атом ще сме същите -

но с други, непроглеждали очи.

С ръце, които тръпнат недогалени.

С напълно непознати гласове.

От бялото на огъня разпалени

до взора на далечни върхове.

От порива на нощното ни вричане

до смисъла на изгрев като бряг.

От изповеди, никога изричани,

до памет - като връщане и праг.

В една вселена - още неиздирена

лъчите ще рисуват светъл брод.

И радостта ни, сто пъти умирана,

в душите ще възкръсне за живот.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

РАЗГЪНАТА ПОСТЕЛЯ

Пръстите, с които ме погали...

Думите, които ми шептя...

Пламъкът, дошъл да ме разпали

с вятъра - копнеж да полетя...

Тръпката, с която ме извая...

Погледът, решил да ме плени...

Сбъднато начало - от безкрая

с песните на нощните вълни...

Виното, с което упои ме...

Глътката, с която ме изпи...

Всичките мечти неутолими

в спомена, не искащ да заспи...

Радостта, дошла да ни споделя...

Нощите от пясъчни следи...

В лятото - с разгъната постеля

юли ни превърна на звезди.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ЗОВ

Ще те видя ли? Някога, някъде...,

като спомен в безбрежната степ.

С цветовете на алени макове

да възкръсвам мечтите у теб.

И едва покорени от допира -

в бели пръсти копнеж да гори,

сякаш слънцето в пламнали снопове

чудесата лъчисто твори.

Ще те имам ли? Всякога, всякъде...,

като блясък в зелена трева.

Остудял от безмълвното чакане -

да се стопля в две кратки слова.

И едва, от шептене привличана,

да си сбъднатост - цвете в ръжта.

Нежно взирана. Светло заричана.

Като зов - от деня до нощта.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

ВСИЧКИ ТВОИ КОПНЕНИЯ

За съдбата - на теб, подареният,

като прилив от щедра луна,

сбъдвах всичките твои копнения,

заплатил всяка нужна цена.

Не пестих страхове и безсъния.

И молитви за теб не мълчах.

От замръкване чак до разсъмване

твоят ангел-пазител ти бях.

Светлината в очите ти, милите,

стана моят съдбовен завет -

да ми спомня, дори и в безсилие,

че съм пламък, по-силен от лед.

Че дори в невъзможни лишения

щедростта ми разпръсква искри.

И за тебе съм пак опростеният,

който в прошките чудо твори.

Преоткрила у мен чудотвореца -

усмихни се в лъчи от покой...

И отворила в утро прозореца

с тих възторг промълви:

Боже мой!

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)

СМИСЪЛ И ЗОВ

(на жена ми Йовелина)

Нови изгреви в теб да усещам.
В нови залези ти да си с мен.
Да си бряг, който утрото среща.
Да си връх, от мечти свечерен.

Кръговрат от предчувствия нека
в обичта ми рисува бразди.
И да бъде дъхът ти пътека
от светулки и нощни звезди.

През очите ти цяла вселена
да ме гмурне в безброй чудеса...
И душата ми, в теб озарена,
да осъмне с небесна роса.

Най-желана, до тиха минута...
Изживяна - до свят стихослов.
Ще си винаги близо, на скута,
до сърцето ми - в смисъл и зов.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

КРАСИВОТО В ТЕБ!

На Йовелина!

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш - все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката - лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам - като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят - до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

НА ТЕБ, ЛЮБОВ!

Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да се открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

СЪНОВЕН ЛЪЧ

Да можех само в сън да те копнея -
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм...

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти -
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)

ЩЕ ТЕ СПОМНЯМ, ЛЮБОВ!

Ще те спомням с изгрева, Любов,
както Свята топлина се помни.
Да ми бъдеш пламъчен покров,
щом настъпят времена преломни.

Въглен е сърцето ми. Пламти.
И до днес гори. Не догорява.
Чудото отвътре си му ти -
късче зов от сбъдната жарава.

Може би студени ветрове
ще превръщат мислите на камък,
но от теб все тъй ще ме зове
смисълът на светлия ти пламък.

И ще бъда още с тебе жив -
ден след ден, година след година.
Да оставя стъпки с огнен взрив
в нечия замръзнала пъртина.

Ще те спомням в залеза, Любов.
Миг, преди светът да ме изгуби.
Прошептял последен благослов,
че Небето теб у мен възлюби.

Сред стихия в някой зимен ден
да погледна с вяра през комина.
И чрез твоя зов - неовъглен,
като сън оттатък да премина...

Ясен Ведрин
(Сбъдната вселена)

ЕЗЕРНА БЪДИ МИ!

Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.

Мислите ти тихо ще преплува
моят зов, от синьото пленен.
Дивна нимфа с дъх ще нарисува.
В стих ще те извае, упоен.

С четка от лъчи ще те прелита
водно конче с порив онемял.
Да ми бъдеш нежност и възхита -
капки сън над езерен кристал.

Истинска бъди ми! Сътворена!
В заника - лазурна като свод!
Сбъдната в душата ми вселена,
светла радост в Чудото-Живот...

(Сбъдната вселена)

МОЯ СИ, МОЯ СИ!

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя,
колкото вятър танцува на голия връх.
Бих те събрал като капчици дъжд от пороя.
Бих те рисувал в прозорците само от дъх.

Моя си, моя си! Светъл предел в необятно,
дълго измолвано с нощна молитва небе.
Изгрев от случване в утрото сребърно-златно.
Облак от вярност и прицел за силни криле.

Моя си, моя си! Вечност, която побира,
точният смисъл на няколко мъжки слова.
Трепнали струни на нежно събудена лира.
Цвете, разлистено в стръкове буйна трева.

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя!
Повей от бъдното. Тътен на силна вода.
Трепет в изричане. Нежна сълза за покоя!
Краят на моето търсене - в зов и следа!

(Сбъдната вселена)

ГЛУХАРЧЕ

Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?

И в ромола от нежност - дъждовит,
поне веднъж ръката ти да хвана.
А ти да видиш оня смисъл скрит,
в неканеното, станало покана.

Глухарче ли са моите слова,
когато ти без думи ги изричаш?
Една надежда - цвете сред трева
за смисъла, че тихо ме обичаш.

Че твоят дъх безмълвен ме зове
и с огън е готов да ме погали.
А чувството, родено в дъждове,
на мъхчета след миг да се запали...

(Сбъдната вселена)