Изпя ли най-последната ми песен,
в която аз за теб се претворих?
След всичките ми чувства - непринесен
остана само този ветрен стих.
У теб - като предел да ме възлее.
Вълните с топъл юг да укроти.
И щом попиташ моят зов къде е -
дълбокото слова да прошепти.
Аз искам да ти бъда нескончаем.
Негмуркан, непреплуван. Като блян.
До залез явен. И до изгрев таен.
Но в допира - от тебе преживян.
И в ударите верни на сърцето -
утихнало, безбрежно от мечти,
да помниш, че си винаги морето,
което океана приюти...
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
Няма коментари:
Публикуване на коментар