Прозорците на моите очи
отново са отворени за тебе.
Погледнеш ли през тях - ще проличи,
че вече съм направил своя жребий.
Било, че дъжд не спира да вали
или пък вятър в чувствата тършува,
причина няма да ни раздели
и повод няма да ни изтълкува.
Сега сме в миг на нужна самота,
навярно този факт да осъзнаем -
в прозорците ни влезе любовта
и ние подслонихме я без наем.
Тя моите завивки в теб постла
и твоите в сърцето ми застели.
Не бих могъл, и ти не би могла,
да върнем туй, което сме си взели.
Не бихме с тебе някак си могли
да спрем да се мечтаем от стъклата.
...Сега дъждът през вятъра вали,
но утре ще се слеем в светлината.
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар