До края този свят ще ми враждува.
Борбата ми със него е Заветна.
Той винаги продава и купува
и трупа си присъдата несметна.
Във вените му кръв тече зловеща,
задвижена от алчност и от злоба.
И който във сърце не я усеща -
приел е сам оковите на роба.
Напусто е духът ми да въздиша
и търси своя ниша справедлива.
Каквото и със вяра да напиша -
невярата с позор ще го покрива.
Че колкото слова да разпилея -
зрънца не пускат корени в бунища.
И всичкият си извор да възлея -
пустинята с вода не се насища.
Родил съм се във времето, в което
дори и твар не ще да се избави,
а всичките безумци под небето
стократно считат себе си за прави.
И само там, на дъното, в покоя
съдбовния си жребий ще приема.
А загубата нека бъде моя,
и нека в корист нищичко не взема.
До края този свят ще ми враждува.
Духът ми пее Елеонска песен.
А Чашата Господна ми се струва
последен знак, че Богу съм принесен.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар