Танцувай с вятъра, когато
дъхът от болка загорчи,
и търсиш невъзможно лято
в притворените си очи.
Навярно той ще те погали,
тъй както аз не бих успял...
Една надежда да разпали
в един копнеж осиротял.
Дори да бъде пантомима -
нощта напомня за танго.
Все още чувството го има
и ти не питай към кого...
Следите вятърът си скрива,
подобно птица в небеса.
Пристига в зов. И си отива.
Рисува в твоята коса.
А ти - тангото дорисувай.
На пръсти тиха се върти.
Танцувай с вятъра! Танцувай!
И той гласа ми ще шепти.
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар