Венчах те за дъха на пролетта -
за да ми бъдеш винаги зелена.
Ръцете ти, подобни на листа,
да ме погалват в нежност споделена.
Венчах те и със юлски летен зной -
да си стихия, синя и гореща.
Лъчи от обич, блеснали в порой,
в очите ти любими да усещам.
Венчах те с мъдростта на есента
и в злато те покрих с копнежи стари -
утехата от твоите уста
да ми дарява шепнещи пендари.
Накрая и със зима те венчах -
да си годежна и покрита в бяло.
Сега пристъпвам в любовта си плах -
венчай за мен сърце, душа и тяло!
Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар