Плахо те вая с последните късчета глина.
Спомням чертите ти, както се помни луна.
Бяла оставаш в душата ми. Бял - каолинът
свети в ръцете ми, сякаш е стих-пелена.
Помнят те пръстите, галили твоите скули.
Всяка извивка, трапчинка и трепет дори.
Още те шепна, но моите думи дочу ли?
Още са огън... И още копнеж ги гори...
Пещ червенее... И светлия спомен изпича.
Ставаш ми вечност. И профил за тих благослов.
Дъх ще ти вдъхна... От пламенна жар ще те вричам.
Бял каолин за едничката моя любов!
Ясен Ведрин
(Неиздъхнали спомени)
Няма коментари:
Публикуване на коментар