НЕКА БЪДА ВЪВ ВЕЧНИЯ СКРИТ!

Всяко време към края тече

и от Вечния чака разплата.

Остарялото вече момче

няма все да е роб на тълпата.

В побелелите свои коси

ще задържа скръбта си преляла.

Ако Вярност отгоре роси,

долу всичко напомня раздяла.

Щедростта за света е порок.

Любовта - от стрели уязвима.

Даже в огнена близост до Бог

претърпявам човешката зима.

Всяко време към края тече,

а и моето също изтича.

Самотата духа ми влече

и на нея той сам се обрича.

Пещерата е сигурен щит.

Тишината - Небесна постеля.

Нека бъда във Вечния скрит,

а пък Той да събира, разделя...

Дар от Бога лъжи не търпи,

нито твари, за корист готови.

Свята твърдост докрай ме крепи

и изпитват ме думи Христови.

Няма как да се върна назад.

В долината мирише на сяра.

И навсякъде в грешния свят

дим и пепел е мъртвата вяра. 

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)