В пленяващия дъх на чаша сок
или вкуса на сутрешна бисквита...
В сънливия ти поглед - ужким строг,
а пълен само с нежност неприкрита...
В косите ти, разрошени от сън,
или дори в разресващия гребен...
В самотно чуруликане отвън,
или от мисълта, че съм потребен...
От шепите, наплискали очи,
до вазата със пламнали лалета...
Сред първите надничащи лъчи
в пролуките на дръпнати пердета...
В целувката на порив прошептян,
в усмивката - надежда, че те има...
Открива те безкрайно моят блян
и моля ти се: Остани съзрима!
Ясен Ведрин
(Сбъднати презчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар