БЪДИ, ЛЮБОВ!

Любов, дали напълно те открих?

Дали изцяло вникнах в твойте тайни?

Описах те със думи в нежен стих.

Събрах в искри лъчите ти безкрайни.

Ти светеше в очите на жена

и в дланите напукани гореше.

Ти беше блян и бяла пелена.

И всичко чисто в мен, Любов, ти беше!

Но днес, когато веят ветрове,

в които мъчно би летяла птица,

копнежът ми отново те зове

и иска те, Любов, като светица.

За да гориш в измръзнало сърце,

което иска злото да прощава,

и да докосваш с милващи ръце, 

събрали зов от огнена жарава.

И даже в моя сетен полет с теб

душата ми умора да прекърши,

утеха дай на клетия поет, 

че твоят огън няма да се свърши.

Ще грейнеш от небето! Ще пламтиш!

И мигом ще те видят всички хора.

С най-чудните лъчи ще ги дариш -

за истинската Вечност над простора!

И друг чудак по твоите следи

щастлив ще тръгне да те преоткрива!

Бъди, Любов! Пребъдвай и бъди!

Усмихната и слънчево красива!

Ясен Ведрин

(Шарена палитра)