Събудиш ли ме - стих ми прошепни.
Очите ми измий с вода пречиста.
С небесна нереалност ме плени.
По-сладка от съня. И по-лъчиста.
Вържи на раменете ни крила -
пера от ангел, през нощта будувал.
Да полетим над бялата мъгла,
където още аз не съм сънувал.
Високо. В оня смисъл без сълзи.
Без страх и плът. Без болка и прегради.
Където само вечните звезди
прошепват на душите, че са млади.
Високо. Сред вълшебни светове.
Дори и порив там да не достига.
В съня отдавна Някой ме зове
и като птица в Себе Си ме вдига.
Събудиш ли ме - с лъч ме погали.
И нека в нас реалното изтлее.
Вълшебство в мен лети като че ли...
Попитай през сърцето ми, къде е...
Ясен Ведрин
(Сбъднати презчувствия)
Няма коментари:
Публикуване на коментар