Завръщам се и знам, че ще си моя.
Все още моя - с мъничко тъга.
Донасям ти прегръдката на зноя
и светлите въздишки на снега.
Солта ти нося от море безбрежно.
Глухарче - от разцъфналата степ.
Дори калинка, кацала ме нежно
при всичкото ми връщане към теб.
Потърсих хоризонти в свойта вяра.
Поисках да открия чудеса.
Вълшебен камък. Приказна отвара.
И цвете в диамантена роса.
Поисках... Но светът ми в миг посърна.
Разбрах, че чудна беше само ти.
Затичах се. При тебе да се върна.
При нашите несбъднати мечти.
Прегърна зноят прашните ми рани.
Снегът въздъхна в голия си връх.
Остави сол морето в мойте длани.
Степта дари ме със глухарчев мъх.
Една калинка долетя в косите.
Усетих с нея, че ме викаш ти.
Завръщам се. А нежна под звездите
блести любов... Как приказно блести!
Ясен Ведрин
(Шарена палитра)
Няма коментари:
Публикуване на коментар