С ЕДИН ПОСЛЕДЕН ПЛАЧ НА ЕРЕМИЯ!

С един последен плач на Еремия

и аз ще си завърша моя път.

Каквото пиех - трябваше да пия,

защото бях на Господ Верен съд.

Каквото писах - трябваше да пиша,

понеже пламнал огън в мен гори.

И даже в скръб душата да въздиша,

духът остава силен да твори.

Очите ми от взиране сълзяха

по древните желателни неща -

една пречудна и Небесна стряха

с Лозницата на моя Свят Баща.

Една Любов, като река разлята,

готова щедро клонки да пои.

Една Ръка, прободена и Свята,

която от света не се бои.

Прости ми, Боже! Мъка ме обрече

в горнилото на Твоя Свят Пророк!

Невястата Сионова е вече

под облака на дявола жесток!

По шията хомотът й се стяга

и примка във нозете я държи.

А тя не може никак да избяга

и сляпо доверява на лъжи...

Езичникът Светилището гази.

Търговец Благодатното мърси.

А кой душите Твои ще опази?

И кой сърцата Твои ще спаси?

Да можех - щях в сълзи да я измия,

дори на Кръст да я изкупя с кръв.

С един последен зов от Еремия

оставам плач... И нека съм такъв!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)