ЗОВ

Ще те видя ли? Някога, някъде...,

като спомен в безбрежната степ.

С цветовете на алени макове

да възкръсвам мечтите у теб.

И едва покорени от допира -

в бели пръсти копнеж да гори,

сякаш слънцето в пламнали снопове

чудесата лъчисто твори.

Ще те имам ли? Всякога, всякъде...,

като блясък в зелена трева.

Остудял от безмълвното чакане -

да се стопля в две кратки слова.

И едва, от шептене привличана,

да си сбъднатост - цвете в ръжта.

Нежно взирана. Светло заричана.

Като зов - от деня до нощта.

Ясен Ведрин

(Сбъдната Вселена)