ОСТАВАМ КАМЪК...

Не пълня с пръст конгресна зала

и нямам праведен костюм.

Душата си запазих бяла

от всеки Вавилонски шум.

Без гръмка слава пред амвони.

Без титла и авторитет.

Без бизнесмени с милиони,

седящи все на първи ред.

Без лъскава кола с охрана.

Без тлъст църковен хонорар.

Без светска почит и покана

в палатите на земен цар.

Без договор за нова книга.

Без подпис и без автограф.

Без всяка блазнеща верига

в духа на гнусния Исав.

Без нищо скверно, от което

духът ми ще погине в ров,

и би изгубило сърцето

Лъча на Примера Христов.

Оставам камък с ласки груби.

Плътта от него все боли.

И няма как да ме възлюби,

защото бездна ни дели.

Че тя живее "със", когато

духът ми отстоява "без"...

А всичко Истинско и Свято

е моят твърд противовес.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

САМО МИГ МИ ОСТАНА!

Като в някакво тежко мъртвило

моят извор все още шурти.

Всичко пръстно в греха се е скрило

зад залостени тъмни врати.

Нямат среща различни посоки,

нито допир с протегната длан.

Сам със своите мисли високи

си остава небесният блян.

Опустява светът, опустява...

И скръбта е горчива на вкус.

Който иска любов да раздава

се усеща сред сенките пуст.

Ако връх съм докоснал със вяра

в долината гнети ме отпор.

Чиста Правда се блъска с поквара.

Свободата - с греховен затвор.

За слепеца дъгата е сива.

Глух не чува как песен звучи.

Моят извор във дар се излива,

а потопът с присъди бучи.

Битието трещи земетръсно,

а тълпите се давят от лъст.

Подраних, но е времето късно...

Само Миг ми остана... За Кръст!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА ВЕЧНОСТ - ВЕЧЕН!

Вечността зад завеса е скрита

от човешките тленни очи.

В нея има затвор за бандита

и за клетника - светли лъчи.

Тя след края е ново начало.

За духа - съдбоносният скок.

Битие - между черно и бяло.

Сетнина - между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея

е на всекиго избор и път.

Между Божия Син и злодея

разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата

пред Небесния Вечен Живот,

но тварта не умее да смята

и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък

се заплаща висока цена -

Свята Жертва с Христовия Пламък

на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен

и останеш за Правдата твърд -

чак тогава за Вечност си Вечен,

победил неизбежната смърт...

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

СЛАВА БОГУ! ЩЕ ЛИТНА НАГОРЕ!

Старостта и при мен ще похлопа.

Белокоса, с болежки и скръб.

Ще изтръгне в душата ми вопъл

и ще бъде в постелята ръб.

Ще ми стане привременна сянка.

Ще е съдник и памет без страст.

Ще е дъх на самотна седянка.

Ще е моето сбръчкано аз.

Неизбежна у мен ще царува

без корона и славен престол.

В радостта ми напук ще тъгува

и в мира ми ще носи разкол.

Пряко сили ще бъда със нея.

Ще си казвам, че още съм млад.

И ще искам дори да копнея

под лъчите на чист звездопад.

Ще ми бъде тя спътник до време.

До последната Свята врата.

Сбогом с нея духът ще си вземе,

както вятърът с жълти листа.

И когато премина оттатък,

тя отсам ще остане. Без мен.

Като някакъв сив отпечатък

от живота, предаден на тлен.

Като пън, който съхне от корен

да остане завинаги сух...

Слава Богу! Ще литна нагоре!

Че човекът в небето е дух!

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЩОМ ЗАТВОРИ СЕ ВРАТАТА…

Човекът мисли си, че страда,

щом кратко зло е преживял,

и често приравнява ада

със временната си печал.

Така ужасно му се струва

едната болка да търпи,

със нея нощем да будува

и да не може да заспи.

Но тук на всичко идва краят.

Дори на страшните злини.

А хората до днес не знаят

какво са огнени вълни…

Какво е жупел без пощада

и сяра, гъста като смог.

Такъв е за злотворци адът.

И той е винаги жесток.

Не спира нито за минута.

Пламти за вечни векове.

И там, на ужаса във скута,

за милост никой не зове.

Отекват крясъците диви

сред куп изострени скали,

и духове немилостиви

забиват в грешните стрели.

А злият в паметта си жива

прочита ясно грях след грях,

и от агония се свива,

че във душата му е крах.

Живял е грозно и погрешно,

за да убива и краде.

Накрая – рухва безутешно,

и пада, дявол знай къде…

От дълъг списък Съдията

присъдата му с Гняв чете,

че зло е вършил на земята,

а покаяние не ще…

Това е страшната картина,

подобна на кошмарен сън.

За нея слепи са мнозина,

понеже още са отвън…

А чашата им – тук широка,

отвъд докрай ще се стесни,

и там ще срещнат кръволока,

изпълвал всичките им дни.

Какво ли още да напиша,

за хората в греховен плен?

Човек е жив, докато диша,

и има шанс да е простен.

Но щом затвори се вратата,

приключва всичко. Идва край!

И нова вечност, непозната,

събира тъмен урожай.

Дано поръси всички живи

Кръвта невинна на Христа,

когато род от нечестиви

се запокитва в пропастта.

Че изборът е съдбоносен.

Не там, оттатък! Тук и днес!

Живей да бъдеш плодоносен!

И с Дух пази едната чест!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

СЪДБАТА НА ЕДИН ПРЕДТЕЧА

Илюзии в духа ми няма.

Светът на хаоса е роб.

Върти се като хвърлен камък

във демоничния въртоп.

Грехът от ада се привлича,

а Правдата се тъпче с бяс.

И под оловото от бича

ридае всеки светъл глас.

В една неумолима преса,

живея, твърд като скала.

Готов със скърби да омеся

мечти, надежди и дела.

Не ще натрапя зов и вяра

на никой в преходния свят,

и със пелинова отвара

ще се напия до откат…

Не се търгувам за утеха

и славата не ми е плен.

Капан за птици е успехът,

но аз летя неуловен.

И нека, в загуби обречен,

духът ми си остане клет.

В съдбата на един предтеча

прочита Господ всеки ред.

А аз отдавна съм прочетен.

Харизан – просто като дар.

В човешките съдби преплетен,

почти повярван, на кантар…

Илюзии в духа ми няма.

Живея, в болка изтрезнял.

И само огненият пламък

напомня, че съм се раздал.

Живях годините преломни

и раждах Вечните слова.

А кой и как ще ме запомни –

въпрос на Вяра е това.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ПОЯ, ЗАЩОТО СЪМ ПОЕТ!

Далеч от земна суета

и свят прогнил и безпосочен,

останах извор, да шуртя,

но никога не бях източен.

Заветен верните поих.

Поливах ги с Любов преляла.

И раждаха се стих след стих

от Святост, изначално бяла.

И няма как да бъде сух

творец с дълбокия си корен.

Извира в него Вечен Дух

да следва порива Си горен.

Души с покой да утеши.

Небесен Образ да рисува.

И всяка скръб да потуши,

та в радост клетият да плува.

Извират чистите води.

Събарят земните прегради.

А Господ Бог ще Си роди

в сърцата светли водопади.

Потокът става на река.

Реката във море се влива.

А моят извор все така

шурти в надеждата си жива.

И казвам си до днес: Амин

на тази благост споделена,

та жаждата на не един

да бъде чудно утолена.

Това е Святият Завет

и той в сърцето ми извира:

Поя, защото съм поет

с отдавна напоена лира…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТИШИНАТА Е МОЯТА КНИГА

Не търсете при мен микрофони.

Аз не викам, а тихо шептя.

Бурен вятър не гали, а рони

красотата на крехки цветя.

В силен крясък мощта е фалшива.

Само слабият думи крещи.

И напусто крила си съшива

във лъжовно небе да лети.

По вратите ни Господ не блъска

да изкърти и съвест, и блян.

Не е лидер с костюм, с вратовръзка,

от хвалбите човешки пиян.

Като удара тих на сърцето –

тъй Спасителят хлопа смирен.

"Влизай, Господи!" – чува… И ето –

нов човек е отгоре роден.

Безполезни са шумните зали.

Децибелът не жъне сърца.

И на славата в бурните хали

класовете изронват зрънца.

Не търсете при мен микрофони.

Аз пребъдвам сред тихи води.

Забраниха ми всички амвони,

но духът ми в незлобие бди.

Тишината е моята книга.

В нея Свято перо ме твори.

Тази връзка с Небето ми стига

и пределна я чувствам дори.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПЛАТЕНАТА ЦЕНА

"Който намери живота си, ще го изгуби;

и който изгуби живота си, заради Мене,

ще го намери…" (Матей 10:39)

Изгубих си мечтите на земята

и вече не намирам ни една.

Умът ми спря години да пресмята

в горчивите и тъжни времена.

И днес, ако душата ми получи

щастлив на изобилието рог,

ще бъда просто жалък като куче,

обърнало опашката към Бог.

Но нека да останат дните груби,

а аз докрай да понеса щети.

И земното безследно да се губи,

дори плътта за него да крещи.

Съкровище сърцето си събира.

Или е тук, или е там, отвъд.

Един от господарите умира,

а другият остава като път…

Кого да умъртви е избор личен

на онзи, който вече е роден.

Или ще бъде клетник най-трагичен,

или със власт и слава обграден.

Не в този свят намира се чертата,

претеглила вини и теглила.

Животът ще започне там, оттатък,

след изпита на земните дела.

Когато всички думи ще са късни

във вече изявена сетнина.

А с изборите, чисти или мръсни,

ще се яви платената цена.

Дошъл от битието си безславно

ще взема отредения си дял.

И чак тогава нека стане явно

богатството, което съм събрал…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ДОЙДИ, ГОСПОДАРЮ!

Със жребеца Си силен дойди

Господарю от Своята Слава,

край да сложиш на всички беди

като Онзи, що Правда въздава.

Да трепери под Тебе светът.

Да възрадваш Невястата в бяло.

И да бъдеш във Вечното Път

като блясък и ново начало.

Небесата със гръм разтвори.

Меч двуостър в Дъха Ти да свети!

Всяка гордост до дъно смири

и в окови плени враговете.

А на верните скръбни очи

дай утеха пречиста и Свята,

и със Своите чудни лъчи

озари като Слънце земята!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

ТЪМНИЯТ КАПАН

Светът е гибелната борса

на евтиния земен рай.

Мечтите в пръст, като на пор са –

да гризка корист до безкрай.

Да драпа, да слухти и влачи,

а после гордо да цвърчи,

но никога да не разплаче

измамените си очи.

Не става с никаква принуда

да спреш губителната страст.

Плътта по своему е луда,

когато присвои си власт.

Не ще се в Истина поучи.

Не ще се в пътя си смири.

Но всякак ще върти и сучи

и праведна ще е дори.

Да носи, може би, в Небето

имоти, яхти и коли…

Но то остава непревзето

и пръст не ще го впечатли.

Това е времето трагично

на всеки консуматор-плъх,

щом счита своята себичност

за верния заветен връх…

Да ходи, уж със съвест будна,

духът когато е приспан,

и над природата му блудна

да щракне тъмният капан.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ВРЕМЕТО ОТЛИТА…

Една утеха днес ме утешава

от клещите на грубата печал –

че срокът неизбежно се скъсява

в живота, който Господ ми е дал.

Не ще се върнат дните ми предишни

и до Мига тъй близо съм почти.

Остана сред тревоги и въздишки

една Мечта с надежда да пламти.

Да свърши заповяданото време

на този свят, греховно ослепял,

и всеки негов жител да приеме

от Бога отредения си дял.

Земята щом направи обиколка

край слънцето в космичен оборот –

отива си година скръб и болка

на времето в зададения ход.

И няма в мене ген хилядолетен

да бих живял, подобно Матусал.

Животът ми, записан и прочетен,

отгоре Някой Друг е предузнал.

Със Него неизбежно имам среща,

но нека Той годините скъси,

че чака Го Мечтата ми гореща,

която леден студ не угаси.

Която вече дните отброява,

като затворник, срока изтърпял.

Да свършат битки, ярости и врява

и да приключи грубата печал.

Да блесне Меч над демони и мърши,

а в облаците да летят коне…

Товарът ми, износен, да се свърши,

пред Бог когато свия колене.

Във този Миг душата ми е впита,

като Мечта над всичките мечти.

А времето на злия свят отлита

и час по-скоро нека отлети…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ГОСПОДНИТЕ КАРТИНИ

Картини във сърца рисува

светецът с Вечните слова,

и всяка трепетно вълнува

събудените сетива.

Политат те към свят чудесен

с дървета, птици и лъчи,

и съзерцават свод небесен

от който музика звучи.

Животът с вяра и надежда

отключва тихи чудеса –

сърце през думи да проглежда

в невидимите небеса.

Да види себе си в картина,

където Дух животвори,

и сред Едемската градина

мечтите му роят в искри.

Картини във сърца рисува

светецът с Вечните слова.

И Сила от Сион ликува

в разтворената синева.

А тя съвсем не е далече!

Тъй близка е! До дъх почти!

О, Господи! Пристигай вече!

В картините ни заблести!

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НАЙ-ТРЕПЕТНИЯТ БЛЯН

Когато Исус ни е Образът скъп
и Смисъл жадуван в съдбата,
да бъдем готови на болка и скръб
ни учат Заветни словата.

Животът прилича на здрав вълнолом
и всички стихии събира,
но не на земята е Вечният Дом
за който сърцето пулсира.

За него се плаща най-скъпа цена –
делата от Правда и Вяра.
С пророческа твърдост да счупим стена
и с Дух да прогоним поквара.

Ще срещнем по пътя си примки, лъжи,
и химни ще пеем в тъмница.
А някъде горе над нас ще кръжи
Любов, като властна орлица.

Привързани в нейните светли крила
ще стигнем до Вечност висока,
защото единствено тя е била
в живота ни вярна посока.

И някъде горе Спасителят скъп
в разцвета на Своята младост,
ще каже: "Живяхте привремена скръб,
но влизате в Моята радост!

Изтрих от очите ви всяка тъга,
а тук ви очакват утехи.
И всички Светии ви гледат сега,
облечени в празнични дрехи…"

О, щастие бяло! Най-трепетен блян!
Пристигай в душите ни вече!
Че само към Господ духът ни е взрян,
а времето сякаш изтече!

На земно и тленно обърнахме гръб
и вечни са в нас сетивата.
Защото Исус ни е Образът скъп
и Смисъл жадуван в съдбата.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

ПОКЛОНЪТ ИМА СЕТНИНА

Недей с оклюмала глава

да гледаш горе, към елита…

Светът въздига онова,

което Бог за мерзост счита.

На почит – мутра и бандит,

хазартни босове, банкери,

и всеки мръсен паразит,

забогатял от далавери.

Пред баровете – джип до джип

и куп блестящи лимузини,

а влачи си бедняка шип

от страшни кризи на дузини.

В измамливият грешен свят

витае розова вселена,

а в нея всеки е богат

с една съблазън споделена.

Копае пропастта Мамон.

Разделя две различни раси.

Едните имат си поклон,

а другите са сиромаси.

Тежи в зениците, тежи

да гледаш горе, към елита,

но всеки там душа дължи

на княза в клаузата скрита.

С надежда в Правдата бъди

и там си сътвори пътека.

Не следвай скитащи звезди

към мрачна тъмнина довека.

Поклонът има сетнина.

Богатството е със верига.

Елитът плаща си цена,

светът когато го въздига.

Пленен от сатанинска стръв,

брои печалби милиони,

похулил Праведната Кръв

и в Жертвата забил пирони.

Съдба такава не търси!

Живей, с каквото Бог ти дава!

Едната си душа спаси,

далеч от всяка светска плява!

Плътта желязо не троши,

но то пленява я с окова,

и чезнат скверните души,

далеч от Вечността Христова…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ПРИСЪДАТА НАД ЮДА

Светът от алчност се поглъща.

От такси, дългове, цени.

Банкерът съвест не възвръща,

та себе си да обвини...

Завет си има той с Мамона,

достоен за същински бог.

Банкнотата - досущ икона

със подписа на кръволок.

А в касата - олтар железен -

се трупат пачките безчет,

и той с езика си изплезен

печалби вижда като мед.

Бедняка с лихви да остриже

жестоко, без да се свени,

а после най-щастлив да ближе

приятните си благини.

Светът от алчност се поглъща.

Безумна. Гнусна като смрад.

Но всичко някога се връща,

когато няма път назад.

Мамон оттатък не помага.

Той има сила тук и днес.

Бесило богаташа стяга

на Данте в гибелния лес.

Там огнен жупел го залива,

и жажда страшна го мори.

А вечност, безутешно дива,

не се откупва със пари.

Защото в гибелна заблуда

за тъмна алчност е живял,

и със присъдата над Юда

приема вечния си дял...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ГОЗБАТА С ДЯВОЛСКИ КВАС!

Не избирам в предизборна кръчма

нито гозба със дяволски квас.

По-добре да ме смятат отлъчен

и лишен откъм право на глас.

Съвестта си на две не разсичам.

Не отстъпвам от Верния Път.

Аз избирам Исус да обичам

даже зъл да ме мрази светът.

Власт на Святия Бог подобава.

На земята тя тъмен е ров.

За какво ми е светска държава,

щом презира Завета Христов?

И защо са ми куп депутати?

Зли пиявици, смучещи кръв...

Колко изборни минаха дати,

а след тях - само бесовска стръв?

На високата стълба в размяна

осребряват сърца и очи...

А пък клетникът бърка в казана

и в душата му мъка горчи.

Моят Цар ще разтвори Небето

и ще съди, от Святост правдив,

цяло змийско потомство проклето,

що приело е образ ръждив.

Малко в Бога доволно ми стига!

Много дава проклетият княз!

В този свят всяка власт е верига,

скрита в гозба със дяволски квас!

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ДРАМАТА, ЕДНА И СЪЩА…

Народът тъне във несгоди

и оскотява – гол и бос,

когато зъл лъжец го води,

а не Спасителят Христос.

И драмата, една и съща,

ще се повтаря всеки път,

защото поглед не обръща

към Святото Небе светът.

Платформи, клетви и програми

изтичат в мръсния канал,

и никакви житейски драми

не се превръщат в идеал.

Престоли на земята дава

един отдавна паднал княз,

а той избира суха плява,

когато й предложи власт.

И всяка лъскава корона

или жадувано кресло

се дават само със поклона

пред тъмното върховно Зло.

Не ще го земна твар пречупи,

не ще го слама повали,

че то сърца ще си закупи

и вътре в тях ще се всели.

Че там, на стълбата висока,

управникът е вече звяр,

подобно лъв, захапал кокал,

или крадец, надушил кяр.

А тази истинска картина

правдиво се превръща в скръб,

когато, пуснал бюлетина,

народът прави избор скъп…

И теглил някога чертата,

разбира в клетия си ад,

че само Бог на небесата

е Верен, Истинен и Свят.

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА

Простете, че след цял един мандат,
доведох ви до просешка тояга.
Аз мога да съм само депутат,
защото тази служба ми приляга!

Допадат ми луксозните коли
и в “Радисън” уискито да пия.
За бедните най-много ме боли,
но болката стоически я крия!

За мене парламентът е морал.
Закони да кова. Да побелея.
Живота си за благото отдал -
и аз от него някак да се сгрея.

Да ходя, тук и там. С имунитет.
В народни въжделения. Човечен.
От залата - в поредния банкет,
с “Армани” непринудено облечен.

На хиляди да бъда светъл глас.
Присъствие, доверие и воля.
Пристигне ли предизборният час -
избирайте ме! Много ви се моля!

За мене са държавните дела!
Един живот свещен - за политика!
Че болката от вашите тегла
най-искрено сърби ме по езика!

И щом завърша новия мандат
пред вас, народе, сит ще коленича.
Аз мога да съм само депутат!
Отива ми! И много ми прилича!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

ТУМОРЪТ НА ВЛАСТТА

Той не дебне човешката плът,

нито в нея твори метастази,

но е мрачна присъда отвъд,

назначена да мачка и гази.

В него демон се крие лъстив

с остри челюсти, с мощна захапка.

Безпощаден и яростно див,

смучещ кръв до последната капка.

Лек не се е намерил до днес

поразени с успех да лекува.

Те са оня безумен регрес,

с който Злото всесилно върлува.

Паметта им е гнусен кошмар,

а очите им - с поглед кървясал.

В диагнозата всеки е “цар”,

и от власт безнадеждно е втасал.

А пък туморът грозно расте.

Пуска възли, ребрата притиска.

Днес поискал пари на тесте -

утре властникът куфарче иска.

Днес протегнал безчестни ръце

е готов до петаче да граби.

Утре - зъл, с животинско сърце,

ще разкъса човеците слаби.

Този рак няма кой да съзре.

Там, на скенера - липсва находка.

Но понасят го лъвски добре

със уиски, мартини и водка.

Страшен тумор на земната власт,

с който дяволът образ рисува,

и погубил едното си “аз”

гине робът, решил, че царува...

Ясен Ведрин

(Хрониките български)

СЪЩИЯТ - ВЧЕРА И ДНЕС!

Аз съм същият - вчера и днес.

Утре същият пак ще остана.

В тежка битка за Благата Вест

ще си нося Христовата рана.

И не се съкрушавам дали

ще се видя похулен, отречен.

Има смисъл сега да боли,

щом оттатък животът е Вечен.

Всеки избор е свързан с цена.

Моят също ще плащам до края.

Давам благост и гълтам злина

и дано този жребий изтрая.

Той не е заповядан за твар,

но за дух, който кръста си вдига,

а отгоре Небесният Цар

да му каже, че жертвата стига.

Аз съм същият - вчера и днес.

Неизменен в любов и тревога.

Чакам Бог да ми каже: Възлез!

Сетнината си чакам от Бога...

Тя ще дойде подобно роса

в ранно утро поила тревата.

Като лъч от добри небеса,

като Миг от Десницата Свята.

И ще свърши трънливият път

като сън, що веднъж се сънува.

Няма пак да ме разпне светът...

Няма злото над мен да вихрува.

За Христовата Правда злочест

нека още в Скръбта Му прихвана.

Аз съм същият - вчера и днес.

Утре същият пак ще остана...

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НАПИСАНОТО ЩЕ СЕ СЛУЧИ

Дворци от пясък ще се ронят
от напористите вълни,
дори особи със корони
да ги обвързват с бъднини.

Висока кула ще се срути.
Издигнат бент ще се строши.
Молитви ще висят нечути,
щом няма кой да утеши.

Блестящо злато ще ръждяса.
Среброто ще се потъмни.
А евтината висша класа
ще падне в черни дълбини.

Ще рухнат борси и пазари.
Валутите ще бъдат в крах.
Небесен Камък ще удари
нозете на велик монарх.

Светът ще рухне – стар, отровен.
По тъмен образ сътворен.
И в най-ужасните окови
ще чака Съдния си ден.

Змията под печат ще съска
от бездна, станала затвор.
И вече няма да е дръзка
в пръстта, приготвена за тор.

Изгубил всичката си слава,
сред езеро ще кряска звяр,
и във потоците от лава
ще бъде най-проклета твар.

Една утихнала планета
ще иска от Небето дъжд,
та всичката й тленност клета
да се измие изведнъж.

В катарзис Свят да потрепери.
Пред Бог да се смири съвсем.
А Той, от Вечните Си сфери,
да я превърне във Едем.

Написаното ще се случи.
Ще стане в бъдещите дни.
Дори сега да лае куче,
когато лъч го осени…

Дори сега да вдигат врява
къртици в лепкавата пръст,
Сам Господ времето скъсява
до този страшен земетръс…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

В СТРЪМНИНАТА…

В стръмнината най-трудно се чака.

Там не блеят щастливи овце.

А от вятъра леден на мрака

студенеят нозе и ръце.

Канарата ми там се намира

над доволни от пръст долини.

Който духом Я търси – умира

и възкръсва, щом Тя го плени.

Извисен над света безпощаден –

за пощада молитви редя.

Хляб да бъда за клетника гладен,

а за слепия – буден да бдя.

И товара докрай да износя –

тежка раница с тъжни съдби.

Щедра Милост със шепи да прося,

уморен от безкрайни борби.

Още живо сърцето тиктака

и отмерва последния час.

В стръмнината най-трудно се чака –

с буйно пламъче в острия мраз.

И отдавна душата ми иска

да лежи сред Небесни треви,

а над нея роса да се плиска,

без от ничия скръб да кърви.

Не жалея за пътя си стръмен.

Бе единствен от избор и зов.

Над света, от безумие тъмен,

бях за Верните Свят благослов.

И такъв до Мига ще остана –

в стръмнината за тленните скрит.

Нека бъда Господната рана

и оцетът Му, с вяра изпит.

Че слугата съдба не избира.

Тя белязва го с Вечен печат.

Да живее, когато умира,

и да бъде в Духа Благодат.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СВЯТАТА НАДЕЖДА

Кога Надеждата полита
към свойте Вечни небеса
да търси глътка неизпита
от благодатната роса?

Кога ръцете си протяга
и проси Милост за съдба
да спре хомотът да я стяга
в неумолимата борба?

Кога преградите строшава
за своя миг от свобода,
надзърнала в неземна Слава
и Дар, приготвен за чеда?

Навярно Господ отговаря
с лъчи в среднощната тъма,
и Сам Вратата й отваря
да си пристигне у Дома…

Когато Му остане вярна
сред гъстия неверен мрак,
и със молитва благодарна
ръце протяга… Пак, и пак…

Когато искрена изцежда
докрай едничкия си зов…
Пребъдва Святата Надежда
в Отеческия благослов.

Защото вече е дарена
с една прободена ръка.
И нека чиста и смирена
да си остане все така…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

ЗАВЕТЕН ЗНАК

Преди да дойде бялата прелюдия

към Свята Вечност, някъде отвъд,

аз нека бъда странният и лудият,

когото не понесъл би светът.

Главата ми да влезе в сблъсък с камъни –

на древен дякон жребият горчив,

и фарисеи, в люта злоба пламнали,

да страдат, че оставам още жив.

Търговец да ме хули от сергията,

че спирам келепира му проклет,

а Ирод да ми спретне сам килията,

от тъмните си демони обзет.

Пилат да ме посочи за бичуване

и Фест да ми изкряска, че съм луд…

Да! Струва си едно такова струване

с гонение, преследване и смут.

Че болката със тръните и раните

е слава, скрита в бъдни времена.

Не би се съкрушила от забраните

и никоя извършена злина.

Във времето зловещо на заблудите

остава ми един Заветен знак,

че делото на странните и лудите

спасява днес от гибелния мрак.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ПОКЛОНЪТ ВСИЧКО ОПРЕДЕЛЯ!

"…радвайте се и веселете се,

защото голяма е наградата ви

на небесата…" (Матея 5:12)

Поклонникът в пръстта не страда.

Чрезмерна скръб не го мори.

Той търси земната награда

от власт, имоти и пари.

За тях готов е да прекърши

морал и съвест, срам и чест,

но търсеното да не свърши

и винаги да идва днес.

В живота бързо става ясно

какъв е всеки тъжен хал.

Студува клетникът натясно,

за Правдата изнемощял.

Затъва в борчове, в кошмари,

и бива сдъвкан и изплют,

а после – няколко клошари

споделят страшния му смут.

Поклонникът блести обаче

със класа в светския елит.

Една сълза не ще изплаче

за просяка, от мъка свит.

Светът въпрос е на награда.

На съответния поклон.

Едно петаче трудно пада

от скъп портфейл със милион.

Очите винаги са слепи,

покрие ли ги златен прах,

и няма как да видят шепи,

протегнати от сиромах.

Това е вярната картина

на свят, от пропаст раздвоен.

Награди има за мнозина.

Ще бъде всеки награден.

Едните ще ги вземат тука

от дух, в измамите лукав,

и злите в земната сполука

възход ще имат величав.

А другите – едва оттатък

ще стоплят своите души,

приели славен отпечатък

от Оня, Който ги теши.

А Лазар – тяхната награда –

до Авраам ще заблести,

че който за Небето страда,

със Милост Бог ще опрости.

И нека помнят се словата,

небесно вдъхнати за вас.

Фатални стават в сетнината

пари, имоти или власт.

Поклонът всичко определя

сред този зъл и грешен свят –

или в Небесната постеля,

или във огнения ад…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОГРАДАТА НА СКОТА

"Ако пребъдвате в Моето учение,

наистина сте Мои ученици; и ще

познаете истината и истината

ще ви направи свободни…"

(Йоан 8:31-32)

Светът прилича на ограда,

която в тъмното държи,

и в нея само скот не страда,

повярвал сляпо на лъжи.

Над него властват скотовъди

с верига, ласо или прът,

и скотът длъжен е да бъде

послушен в земния си път.

Глава нагоре да не вдига,

Небето в зов да не съзре,

но с други скотове в талига

да дърпа, докато умре.

Реши ли някой да пробие

затвора в тъжния живот,

реки от мъка ще изпие,

щом би престанал да е скот.

На хули зли ще се насити,

ще носи името си в кал,

презрян от скотове честити

и под копитата – парцал.

Така ще си износи ада,

различен в своята вина,

но счупил тъмната ограда

на падналият Сатана.

Че в неговата скотобойна,

безбожен свят от векове,

трагедията, вече двойна,

не може скот да отърве.

Щом губи сам във яма черна

едната си душа и дух,

а свойта загуба безмерна

не вижда сляп, не чува глух.

Това е пълната трагичност.

Жестока лудост във затвор.

Поискаш ли да бъдеш личност –

мечтата е в пакет с позор.

И скръб, като жарава стара,

ще бъде земният ти съд,

че трябва да си кажеш с вяра:

"Животът ми е там, отвъд!

Агнец, разпънат на Голгота,

ми даде Смисъл и следа,

презрял оградата на скота,

да вкуся сладка свобода…"

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЧИТ

(По шеста глава на Пророк Даниил)

Дори да го хвърлят при лъвове в яма –

на злите допуснат е срок.

И няма трагедия страшно голяма

в живота на Божий пророк.

Той своята чаша до дъно изпива,

дори от пелин да горчи.

Не трепва от ничия зла съпротива

и страх не задържа в очи.

В ръката Господна и звярът притихва,

най-кротък пред Бога лежи,

когато сатрапите трупат си лихва

от хули и мръсни лъжи.

Във битка с човешката злоба безмерна

сред лъвове слязъл е Лъв.

Те кланят се Нему във ямата черна,

изгубили жажда за кръв.

На утрото после излиза пророкът,

изпълнен от Мир, невредим.

Не среща душата му участ жестока

в живота, на Бога дължим.

Ръмжат зверовете и ярост постига

лъжците в дълбокия ров.

А Господ слугата Си в Слава въздига,

понеже е Верен, Христов…

И този до днес е последният прочит

на случка от зли времена.

Да имат човеците Вяра и почит,

когато блести Светлина.

В сърцата отворили верен прозорец,

да гледат нагоре, в Сион –

към Онзи Всевечен и Свят Миротворец,

седящ на Преславния Трон.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

НАТРУПАЙ СИ ПАМЕТ!

Натрупай си памет, приятелю верен,

и в нея Добро съхрани.

И нека е взорът ти в бъдното вперен

до края на земните дни.

Че тя е в Небето отворена книга,

където прочита я Бог.

А вярата в Него докрай я въздига

по пътя към Хълма висок.

Натрупай си памет, по-скъпа от злато.

По-ценна от земни блага.

И знай, че тогава живял си богато,

дори и през скръб и тъга.

Старее с годините тленното тяло

и няма посока назад,

но щом е в душата ти чисто и бяло –

приел си реки с Благодат.

Натрупай си памет, следа в Необята.

Съкровище в светъл дворец.

Че дух се изпитва с Любов на земята

за среща със своя Отец.

До скритата Вечност когато отива –

оттатък е принос и дар.

И памет го слави, завинаги жива,

с искри от Небесната жар.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

В ДУХА, ОТ ВЯРАТА СГЪСТЕН!

Не хлопам по врати наслука.

В илюзии не търся брод.

Събирам в стъпките поука,

тъй нужна за един живот.

Сред пясъка не свети злато.

В чакъла не блести рубин.

Но имам вярата, която

зачита верният с Амин.

А времето само пресява

през цедка всяка суета

и пред сърцето ми явява

Небето с чудните неща.

Там злато самородно свети,

рубинът алено блести.

Дъга с лъчите седмоцвети

въздига радост и мечти.

Ливанът трепетно ликува

а в касия Любов гори,

и бяла ладията плува

на Бога в Святите искри.

Разлива смирната омая.

Ухае всеки полски крем.

И с Мир изпълва се безкраят

на вековечния Едем.

Не хлопам по врати наслука,

но Господ хлопа вместо мен.

Пуснете Го! Елате тука!

В Духа, от вярата сгъстен!

(Птицата в теб)

Ясен Ведрин

СПАСЕНИЯТ В БОГА СЕ СМЕЕ ПОСЛЕДЕН!

Беднякът на Бога горещо се моли,

но не за луканка, и не за пържоли.

За Милост и Благост в живота да има,

че твърде е страшна човешката зима.

Сърца леденеят, от Злото корави,

и винаги себе си считат за прави.

А той със душата си триж държелива,

въздиша, че пътят им в пъкъл отива.

С едната си мъка що друго да стори?

Не може проклетия род да пребори.

Наведен подсмърча, неправди преглъща,

но знае, че някъде всичко се връща.

Че Съдникът Свят във делата се взира.

Едните отхвърля, а други прибира.

И струва си някак да страда в теглото,

че твърде е страшна цената на Злото.

Беднякът сълзите си трие с ръкава.

Да става, о Боже, каквото ще става!

Че властникът граби и пак му е празно,

натрупал отдавна богатство омразно.

Къде ще го дява? Къде ще го носи?

Напусто са тези горчиви въпроси.

Той с червей си ляга, и с червей събужда,

и няма във земното никаква нужда.

Но стигне ли края – не ще да избяга,

че примка желязна душата му стяга.

И тъмната яма го властно привлича,

та звяра да срещне, когото обича.

Беднякът си ляга, загърнат с утеха.

Не страда, че целия свят му отнеха.

Остана му Господ и Святата Вяра

със Него до свършека той да изкара.

Че Милост и Благост доволно му стигат,

когато ръце към Небето се вдигат.

И даже отхвърлен, нищожен и беден –

Спасеният в Бога се смее последен…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОТ ВЯРАТА ПОНЕСЕН...

От Вярата понесен

летя околовръст.

Животът ми е песен.

Умирането - Кръст.

Обичането - Огън.

Воюването - Меч.

И в пътя си към Бога

отидох надалеч.

Скръбта ми е утеха.

Разпятието - зов.

Страданието - Дреха

на Примера Христов.

За този свят - изгубен,

но в горния - приет.

От Верните - възлюбен.

От скверните - проклет.

Намерих си съдбата

в небесните места

и пълнех си торбата

със Слово от Христа.

Раздадох се за всеки.

Бях извор и печат

в годините нелеки,

но пълни с Благодат.

Дълбоко под вълните

очаквам светъл Миг.

Не са велики дните,

но Господ е Велик.

И Истината зная,

че в Него съм спасен,

когато в Дух накрая

се видя възкресен.

Амин и Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЪПРОСИ ЗА СЪВЕСТТА

Защо съвестта е отчайващо глуха,

когато светът е под пълна разруха?

Не чува ридания с думи тъжовни

и няма злотворци пред нея виновни...

Защо съвестта е за мъката сляпа,

когато ковчегът се спуска във трапа?

Не вижда как майка сълзите пролива

понеже насилник сина й убива...

Защо съвестта е за Правдата няма

и глас не надига пред грях и измама?

Невидим бръснач й отрязва езика

и няма да гъкне или да извика...

Защо съвестта е от дух прегоряла

и крие петната по дрехата бяла?

Нима не разбира, че гибел това е

пред Онзи, за Който реши да нехае?

Защо съвестта е присъда, която

напомня на всеки за времето Свято,

когато наяве ще види делата,

които е вършил без Съд на земята?

Защо ли? Защото със зло се спогажда,

а то я приспива и в мор я пояжда!

Във времето страшно, за участ жестока,

е вече платена от дявола стока...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МОЯТ ДАР!

Моят Дар се излива

като Жива Вода

и в Небесната нива

е оставил следа.

Всеки Верен да никне

като житния клас,

и Христос да обикне

в мисъл, дело и глас.

Моят Дар е насъщен

като топлия Хляб.

С него Сила поглъща

онзи, който е слаб.

На Исус със словата,

в Светлина озарен,

под Десницата Свята

да пребъде смирен.

Моят Дар е Небесен,

сътворен от Отец.

Сам Христос му е Песен

и нетленен Венец.

Любовта Му до края

ако бих я раздал,

ненапразно, ще зная,

на света съм живял.

Моят Дар се излива!

Като Дух Го задръж!

На Невястата жива

нека служи за Дъжд!

И ще знаеш тогава

онзи смисъл правдив,

че човек, щом дарява,

е пред Господа жив…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПАЗЕТЕ ВСИЧКИТЕ СИ КОСТИ!

Дано във думите ми прости

божествен лъч се отрази –

човек остане ли без кости,

като змия ще запълзи.

По пътя си ще криволичи

напред-назад, насам-натам,

и всяка пръст ще заобича,

понеже в нея вижда храм.

А няма нищо по-проклето

от зъл и гнусен змийски род

да властва дълго под небето,

лъжата сложил за хомот.

Че той ще съблазни и други

без вяра, чест и идеал,

да станат същите влечуги

на същия безбожен хал…

Така се раждат на земята

от много стари времена

или потомство на змията,

или на първата жена…

И сто пъти по сто години

на този свят да съм живял,

против ужасните гадини

аз Меча Божий бих въртял.

Да чуят думите ми прости

дори пленените души:

Пазете всичките си кости,

и нека зло не ги строши.

Че Бог с Десницата Си Свята

от дявола не се бои,

и Път ни даде в Светлината,

та всяка съвест да стои.

И всеки Него да прослави,

тъй както слави Го Христос!

Бъдете в Любовта Му здрави!

В Духа спасени! Кост до кост!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

СИРОМАХЪТ Е ОБИЧ ЗАВЕТНА!

Сиромахът не търси пощада.

Той е вече от Бог пощаден.

И когато злините изстрада

ще пристъпи до Вечния Ден.

Да приеме утеха лъчиста

и покой като чудна река

от разтворена шепа пречиста

на една Благодатна Ръка.

Сиромахът съдба не презира.

Преживява печал и хомот.

На света е дошъл да умира,

за да има отпосле живот…

Не завижда на земната слава

и за светската власт не ламти.

С два-три залъка хляб оцелява,

но от щедрост и милост пламти.

Сиромахът не може да губи,

туй което не е придобил…

Сам се радва на ласките груби

и усеща, че Богу е мил.

А сърцето му все се отваря,

като бяла и светла врата –

най-нищожния дар да разгаря

като въглен дълбоко в жарта.

Сиромахът е Обич Заветна.

Дух, спечелил Небесния Дял.

И дори във съдбата си клета

добрините на Бог е отдал…

Миг е мъката долу. Въздишка.

А след нея – Заветният Град.

Няма там скъпотия кръвнишка,

нито алчност от злобния свят.

Сиромахът честит се прибира

да отдъхне след скръб и тъга.

А в очите му нежно се взира

седемцветната Свята Дъга…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

МИРА ГОСПОДЕН СЪХРАНИ!

Сърцето чисто опази

дори конфликти да бушуват.

Смъртта безумци ще срази,

решили да се навоюват.

И който с ярост вдига меч,

от меч ще бъде сам прободен,

за да потъне най-далеч,

където няма Мир Господен.

Войната е като ламя

и с челюстите си поглъща.

Избиват се за къс земя –

за пръст, от памтивека съща.

За някаква проклета власт

на скрити в мрака кукловоди,

които в сатанинска страст

разделят братя и народи.

Мира Господен съхрани,

отхвърлил всяка мъст и злоба,

защото всичките злини

привършват винаги до гроба.

А там, след него, няма път

да върне мъртвите обратно.

И всеки в своята си плът

веднъж живее, безвъзвратно…

Пред поглед Свят на Съдия

злотворците ще коленичат,

осъдени с една змия,

която своя бог наричат.

Да бъдат нейни в страшен ров,

с души, завинаги проклети.

И жупелът – во век веков

всред мрака огнен да им свети.

Сърцето чисто опази,

че тук си пътник, и до време.

На Господ своите сълзи

възлей… И Той ще ги приеме!

В замяна Мир ще ти дари –

да оцелееш всред войната,

а после да те възцари

в пределите на Светлината.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МЕЖДУ ВЕНЕЦА И ПОЗОРА

Усещам тежката умора

от крайностите разлюлян.

Между венеца и позора

пребъдва чистият ми блян.

Привикнах злият да ме мрази,

и верният да ме цени,

а Господ всякога да пази

живота в скръбните ми дни.

Светът е невъзможно смесен

и сблъскват се Добро и Зло.

Един с произход е Небесен,

а друг е с тъмно потекло.

Един от дявола проклина,

а друг с любов прощава днес.

Това е пъстрата картина

на тежест и противовес.

Огънат ли ми добротата

незлобие ще ме спаси,

дори да блъскат по вратата

слова, подобни на оси.

Отказвам да си пълня взора

с насилие от грешен род.

Между венеца и позора

аз страдам, давайки Живот.

Съдбата полюси обръща

и Бог превратности твори.

Гонител брата си прегръща,

довчера викал му: Умри!

А аз не бързам към венеца

да гледам, слава пожелал,

защото пътят на светеца

минава през позор и кал.

И може би едва накрая,

духът ми щом се умори,

за Бог опозорен, ще зная,

че Той венец ще ми дари.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ДИАГНОЗАТА НЕРОН

Когато в ядрена угроза

трепери сплашеният свят,

Нерон е име-диагноза

на най-опасен психопат.

Решил да мачка, прекроява,

дори народ да изличи...

Какъв ли демон се стаява

в кръвясалите му очи?

Каква ли гордост го разяжда?

Каква ли алчност го мори?

Човек на този свят се ражда

човешкото да сътвори...

Убийството е зов от звяра.

Разрухата - от тъмен бяс.

А пламне ли светът в пожара -

живот остава му до час.

Във древното и смутно време

един подлец запали Рим,

та вярата дано отнеме 

в Спасител, на души любим.

Нерон бе скверното му име -

влечуго със имперски трон.

А днес светът отново в дим е...

Отново пали го Нерон...

Сърцето му не се насища.

Ръцете драпат за петрол.

Дори с цена на пепелища

и най-брутален произвол.

И няма лудница, която

подобен вълк да озапти,

готов да стъпче всичко Свято

и сам да плаши и гнети...

О, идвай Боже Справедливи!

Димът до Теб се извиси!

Горят нежънатите ниви,

а няма кой да ги гаси...

Изгарят куп съдби човешки!

Горят и Правда, и Закон!

И стават времената тежки

от диагнозата Нерон...

От нея властните са луди,

предадени на зъл разврат.

Дано ги Мечът Ти прокуди

дълбоко в огнения ад...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ЗАЩО ПРИВЛИЧА ГИ МАГНИТЪТ…

Не знаят хората, не питат,

дори усетили злина,

защо привлича ги магнитът,

от Бог наречен Сатана.

И как минават вековете,

а той съдбите им руши,

и щом ги сдъвче в греховете,

поглъща техните души.

Човек лишен ли е от вяра,

за Злото винаги е сляп.

В духа на светската поквара

върви и пада в черен трап.

И в него е готов да рови

с години лепкавата кал,

намиращ хиляди любови,

които князът е раздал.

Любов към идолите земни.

Любов в хазартните игри.

Любов от пълните кореми

към безконечните софри.

Любов безумна към парите.

Любов за всяка суета.

Любов към егото си, скрито

в дълбоки връзки със калта.

А тръгне ли така да люби

човекът грешен този свят,

във мрака гъст ще се погуби,

където няма път назад.

Да види някога, оттатък,

във миг безкрайно закъснял,

че дългият живот е кратък,

когато го владее кал…

И там напусто е да иска

от Бог съдба за втори път.

Не! Днес да преценява риска,

когато люби го светът…

Защото той е само маска

на паднал дух от висини,

и с неговата тъмна ласка

безбожни стават всички дни.

Човек ли е? Роден е вече

един живот да сътвори.

Дали ще е от Бог далече

зависи от какво гори…

Горят Небесните олтари.

Гори и адът с бесен плам.

А огън почне ли да жари –

при него е сърцето, там…

И има смисъл само тука,

не утре, даже не нощес,

Спасителят да му почука,

а той да отговори: Влез!

Едва тогава, без да пита,

но озарен от Светлина,

човек ще знае, че магнитът

е бил лъжецът Сатана.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

НАЙ-СЪДБОВНАТА БИТКА

Войната е отдавна тука.

Бучи над скръбните души.

И бесен дух, размахващ чука,

нечисти съвести троши.

Плътта, уви, не я съзира.

Тя вижда земните войни,

където хиляди умират

по хълмове и долини.

Светът не може да надскочи

обречения си затвор.

Виновник няма да посочи

за ничий крах или позор.

Събира труповете в яма.

Надъхва смъртните за бой.

Но страшната война голяма

пак няма да я види той.

Тя става явна чак след гроба,

оттатък смъртната врата,

където в мир или прокоба

духът посреща Вечността.

А той не може да загине

и бъдното да си спести…

Или безславен ще се срине,

или прославен ще блести…

Че има битка най-съдбовна

на злия мрак със Светлина.

И тя е страшната, вековна

и непрекъсваща война.

Победа в нея е възможна,

когато вярата е щит,

и всичката тъма безбожна

побегне в ужас страховит.

Че само и едва тогава

откъм Христовата страна,

човекът Злото побеждава,

платил най-скъпата цена.

И със венец на победител

напуска този свят без стон,

да влезе в тихата обител

на Благодатния Сион.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

КОТВАТА НА СЪРЦЕТО

Всяка котва сърцето си вика.

Там, където я пуснеш – тежи.

Тя изпълва с копнеж мъченика

във Небето със зов да кръжи.

Зад съдбовната светла завеса

да прониква със Свят благослов,

и да знае мечтите къде са

преизпълнени с Дух от Любов.

Помъдрял от житейските бури

да се скрие в най-чист мироглед.

Че си струва, щом Господ притури

скръб и болка в живота му клет.

Котва само със тях се обръща

да потърси висок небосвод,

даже грозен светът да се смръщва,

че посоката има си брод.

Всичко тленно в борби остарява,

без вървежа да върне назад,

но сърцето до кръст се надява,

щом го тегли Небесният Град.

То смирено с надежда се кротва

и жадува през всичките дни

да потъне при своята котва

в озарени от Бог висини.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ПРИШИЙ НА РАМЕНАТА СИ КРИЛА!

В земя на болка, скръб и теглила,

където злото клетници посича,

приший на рамената си крила

и ангел им бъди, да ги обича…

Дарявай ги с небесна доброта,

но не за благодарност и отплата,

тъй както през отворена врата,

лъчите си разлива светлината.

И знай това, че жертвата добра,

дошла от Бог за страдащите хора,

в утехата прибавя им пера,

с които те да литнат към простора.

И ангели да бъдат по копнеж,

въздигнали пределната си вяра.

Едно такова чудо да съзреш –

осмисля в дело силата на дара.

В земя на болка, скръб и теглила,

слугата Бога ангелски да слави.

Пришил на рамената си крила

добро да стори…И да го забрави!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

НЕНАПРАЗНО С ИСУС СЪМ ЖИВЯЛ!

Във сърцето ми няма кесия

и в духа не държа портмоне.

Прося щедрост от Вечен Месия,

на молитва превил колене.

Той е Верен и винаги дава,

както никак не може светът,

че природата грешна, корава,

е далече от светлия Път.

Самарянин едва се намира

да помогне на клетник в беда.

Добротата от зло се възпира.

Съвестта – от висока греда.

И е Кръст, и присъда навярно

че съм смут във всеобщия лед.

Битието ми, с обич пожарно,

е родено от Дух и Завет.

С две монети Христос ме дарява,

за да бъда в живота си благ.

Сиромахът край мен да се сгрява

не с нищожния дребен петак,

но чрез Благост и Милост, с които

Благодатният рани цели –

да привдигне сърцето пребито,

и у него Любов да всели.

Няма много врати към Небето.

Сам Христос е Вратата една.

В Него влиза Доброто, което

изцелява от всяка злина.

И дано съм достатъчен в края,

щом получа си Вечния дял,

за да бъда щастлив, и да зная:

Ненапразно с Исус съм живял!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЕДНА ТРЪБА БУЧИ, НЕ СПИРА…

От стари бесовски съюзи,

навред разпалили войни,

светът проклет ще се изхлузи

до адовите дълбини.

Царе, крале и президенти

на почит всякога били,

ще бъдат вечните клиенти

за огнен жупел от стрели.

А с тях – продажни премиери

в окови страшни ще са там,

и никой няма да намери

утеха в яростния плам.

Ще стенат в мрака генерали

проливали реки от кръв,

и всички, що сърца са дали

за всяка сатанинска стръв.

Банкерът ще хрипти и моли

за капчица вода поне,

забравил хиляди неволи,

които е съсипал с "Не"…

Това е вечност предузната!

Записана от векове!

Защо ли още Сатаната

светът за господар зове?

Змията сигурно му стига

за някакъв измислен рай,

но после черната верига

едва ли смъртен ще изтрай.

Една тръба бучи, не спира.

Дано от пропаст да спаси!

Но днес земята се раздира

и лют пожар не се гаси.

От стари бесовски съюзи

светът е зъл… Същински ад!

Обърнах си и двете бузи

и чакам моя Господ Свят…

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ОЩЕ ДЕН ДА ОСТАНА С ХРИСТОС!

"Затова, не се безпокойте за утре, защото

утрешният ден ще се безпокои за себе си.

Доста е на деня злото, което му се намери…"

(Матей 6:34)

Нямам вяра за много години.

Само Бог разполага със тях.

Ден да дойде. И друг да премине

стига в моя житейски размах.

Пред духа ми стои съпротива.

Злоба вятър раздухва студен.

В кратка битка денят си отива

с още много злини зареден.

Аз отдавна съм явна мишена.

Поругателят съска за мъст.

И очаква от мен да простена

и сваля непосилния кръст.

Е, ще има напразно да чака…

Моят път е отдавна видян.

Не е страшно, прицелен от мрака,

да кървя, от стрели поруган.

Имам точни и Святи причини

да ме мрази проклетият княз,

че реша ли сърце да почине,

ще излъжа сам себе си аз.

И годините, толкова много,

що човекът напред е видял,

нека дар да му бъдат от Бога,

и честити във земния дял.

Мен ми стига заветната вяра

още ден да остана с Христос,

че дори превъртял календара,

всичко утре стои под въпрос…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА ВСИЧКО ПОД НЕБЕТО!

Казват, че в живота няма

ненаказано Добро,

но на Господ Бог във Храма

ти си Злато и Сребро.

Златото ще се докаже

в сярната киселина,

и ще превъзмогне даже

най-жестоката злина.

А Среброто своя блясък

връща в огнената пещ…

Става ли ти вече ясно

как живота да прозреш?

Че уроци в него има

и за зли, и за добри.

Някой изпита си взима,

друг е скъсан и гори…

А до завист Бог ревнува,

щом от Злото ни спаси.

Злато и Сребро не струват,

ако грях ги покоси…

Злато и Сребро ръждясват,

щом поквари ги Мамон,

и светилници угасват

от погрешния поклон.

Затова смири сърцето

до Разпятие дори,

и за всичко под Небето

на Исус благодари…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ТАЗИ ПРАВДА, ТВЪРДЕ СВЯТА…

Дори да се въздига плява

с цената на погром и крах,

на Господ нека уповава

отритнатият сиромах.

Спестил мечтите за съдбата

в Небето да лети с копнеж,

докрай затворил сетивата

за всичката безбожна леш.

Че тя делът си долу взима.

Празнува, пие и яде.

Но има сетнина незрима,

която примка й преде.

Какво и как ще й се случи

ще види някога отвъд,

където с ужас ще научи,

че е предадена на Съд.

Водите си назад не връща

реката, вляла се в море.

Смъртта като ламя е съща

и всеки грях ще прибере.

И чак оттатък, чак тогава,

се плаща скъпата цена,

когато лъскавата плява

потъне в мрак и тъмнина.

На Лазар нека да прилича

отритнатият сиромах,

и своя Господ да обича,

смирил душата си без страх.

Че долу всичко му отнеха –

покой, добруване и чест,

но горе чака го утеха

след пътя тъжен и злочест.

Така са вярно наредени

на Бога Вечните съдби.

Едни – за Рая са родени,

но той се страда и скърби.

А други в гибелна измама

събират земния си дял,

че друг оттатък просто няма

да би го някой обещал…

И тази Правда, твърде Свята,

дано слепецът прочете…

Два пътя има на земята

и властни всякога са те.

Човек един от тях избира

до края да го извърви…

А който сбърка и не спира,

лъжовно е живял… Уви!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ОСАННА

Когато с радост непрестанна

и клонки с палмови листа

народът викаше "Осанна"

и величаеше Христа,

тогава се сниши Небето

сърцата в Мир да освети,

а Господ, кротък със ослето,

премина градските врати.

И днес, с любов благоуханна,

и порив чист, небесносин,

отново викаме "Осанна"

на Святия Давидов Син.

На този свят да дойде скоро –

Възвишен, Верен и Любим,

и с Мир да възвести отгоре

Небесният Ерусалим.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ТРЕВОЖНА СИРЕНА

Душата ми е вече уморена

скръбта от този свят да отрази.

Покрита е духовната арена

с пролята кръв, с пресъхнали сълзи,

на съвестта със костите строшени,

на алчността с кръвясалия щит,

и вече поразените мишени,

в които зее ужас неприкрит.

Смълчават се души, без капка сила,

когато ги заплаши Голиат,

и всяка най-позорно се е свила

в поклон пред демоничния преврат.

Да пуснат Злото в себе си, дълбоко.

Лъжите да приемат с плахо „да“.

И вихърът на бясната жестокост

след миг да ги превърне на ръжда.

Уви! Това е краят неизбежен,

на свят, отхвърлил светлите слова.

Дори да бях в делата си прилежен

мнозина към Христос да призова,

останаха сърцата тъй далеко

от верните малцина покрай мен,

че казах си накрая: "О, човеко!

От гибел Вавилон е поразен!

Не се лекува грешник под измама,

която му внушава, че е здрав!

И изход пред излъганите няма,

но само ров за идещия гняв…"

Душата ми е вече уморена.

Дано Отецът Свят я облекчи.

Че беше тя тревожната сирена,

готова сто години да бучи.

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

МЛАДОСТ КАТО ЗОВ ПРЕМИНА

Години минаха в искри

и младост като зов премина.

Слугата своя дар не скри,

но го раздаде на мнозина.

Един със радост го прие,

а друг с омраза го отрече.

И скръбното ми битие

е с ясна равносметка вече.

Дали ще бъде друга? Не!

Не чакам никаква пощада.

Стоя пред Бог на колене,

но приживе горя на клада.

За всеки лъч от светлина

платих със тежки дни и нощи,

но Ерихонската стена

остана да ме хули още.

Подобно вирус припознат

постави ме под карантина.

И страдах в страшния си ад,

но някак без да се спомина.

Не търся стол на първи ред.

Хвалба човешка ми е чужда.

Тръбата има си Завет –

девици нощем да събужда.

И даже смачкана от гняв,

звука си верен ще засвири.

А кой е крив, и кой е прав,

отгоре Господ ще издири…

Години светеха в искри

и младост като зов премина.

А дарът, който в мен гори,

поне докосна неколцина…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ЗА СВЕТЛИЯ ОТ БОГА ДЯЛ!

Когато този свят съвсем е

от мъст и злоба полудял,

делата си превръщай в семе

за светлия от Бога дял.

Че който сее – той и жъне

и става в горното богат.

И няма в жетвата му тръни,

но Вяра, Мир и Благодат.

Въпрос на избор е съдбата

и смисъл, че поел си Път.

Заложиш ли на Воля Свята –

към нея се стреми духът.

И даже всички бариери

светът накуп да събере –

Завета щом си изнамери

сърцето няма да се спре.

Върви и сей Любов тогава!

Дарявай клети с добрини!

И сам ще си натрупаш Слава

във праведните висини.

Съкровище от Светлината

ще бъде Вечният ти дял,

защото на Христос благата

в души човешки си посял.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕРЕН В ПЪТЯ СИ

Духът на този свят не дишам

и мразя древната змия.

Живея с вяра, някак скришом,

и верен в Пътя си вървя.

От всяка загуба – печеля.

С горчив пелин съм се опил.

Избирам камък за постеля –

на Яков страшния Ветил.

По стари друми и пътеки

следя пророци и царе.

И виждам вярата у всеки,

готов за Бога да умре.

От пергамента на равина

до паднал воин в тежка бран –

събирам цялата картина

на този смисъл изживян.

Така у мене оцелява

Небесният и светъл Път –

живота си да дам за Слава,

която ще съзра отвъд.

А тук – честит или излишен –

със моя Бог ще устоя,

щом Злото в този свят не дишам

и мразя древната змия.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КЪМ СКРИТИЯ У БОГА!

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.

Сам си пише некролога всеки властник нечестив.

Сам присъдата си трупа с непростимите злини

и изследват го под лупа праведните висини.

Свършва старата епоха на една лъжовна гад.

С нея страшни придойдоха мор, принуда и диктат.

Тя съдби безчет завлече в тъмна страшна дълбина

и суетните обрече на живот без светлина.

Ти, обаче, с чиста Вяра, още малко претърпи.

Подлост, злоба и поквара Господ Бог не ще проспи.

Има Вечност справедлива. Там рушветът не важи.

Злият в пъкъла отива и верига го държи.

А ще има сиромахът Свято Лоно и покой,

без да го тормози крахът от изедник в тлъста лой.

Съдник строг е битието и горнило на скръбта,

но за избора в сърцето е последната врата…

Светла, Вярата узнава тя къде ще отведе…

Верният ще види Слава, а безбожният – перде.

Не помръквай от тревога в свят, до дъното си крив.

Само скритият у Бога е в Духа Му Вечно жив.

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

БЕЗ ВЯРАТА В БОГ...

Човекът, останал без Вярата в Бог,

ще бяга от трън, но ще случи на глог,

и даже да тръгне незнайно къде

душата му всякога зло ще боде.

Дори да се счита за вече успял

ще гази с нозете си светската кал,

ще пълни душата си с мръсни лъжи

а всичко суетно до смърт ще тежи.

Не бих му завиждал за земната лъст

и всички капани от лъскава пръст.

Със тях ще живее и в тях ще умре,

без пътя към ада да може да спре.

Ще минат годините - сякаш са лъх

и немощ ще сграбчи горчивия дъх.

Напусто живелият - духом е пуст,

останал без Святата Вяра в Исус.

Съкровище няма в Небесни места,

ни кръстните рани, ни Слава в Христа.

Ни праведна дреха, ни капчица лек.

Ни чудна утеха във бъдния век...

А Господ е хлопал, дори не веднъж,

и нему е викал: "Ръката Ми дръж! 

Завета Ми светъл ела и познай,

изкупен да бъдеш за Вечния Рай!"

Но грешникът бил е за Словото глух,

заложил на своя доволен търбух,

измамил в съблазните плътски уши

за всичко което сърцето руши.

Човекът, останал без Вярата в Бог,

ще случи накрая на зъл кръволок

и времето няма да върне назад

да би го избавил Спасителят Свят.

Но днес, ако думите той прочете,

да знае: За него са писани те!

Въжето отгоре все още виси!

Хвани го, човеко! Духа си спаси!

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ГОСПОД ПО МИ Е СКЪП!

Даже днес битието

да заплащам със скръб,

на Престола в Небето

Господ по ми е скъп.

Трудно нося товара

с уморения гръб,

но в Заветната Вяра

Господ по ми е скъп.

Не сполучих на меко

и измъчва ме ръб,

но си казвам: Човеко,

Господ по ти е скъп!

Претърпявам злината

от отровния зъб,

но напук на змията

Господ по ми е скъп!

Неудобен, отричан,

не живея в калъп.

Щом реша да обичам –

Господ по ми е скъп.

Имам Кръстна Пътека

до лъчите отвъд!

Затова и довека

Господ по ми е скъп!

Ясен Ведрин

(Коленича пред Тебе)

КОГАТО ДУХА СИЛЕН ВЯТЪР

По пътя труден в стръмнината

едно за себе си разбрах –

когато духа силен вятър,

в сърцето не остава прах.

И всяка бурна съпротива

премахва грешното край мен –

от връзка земна и фалшива

до страсти в гниещата тлен.

Пътувам, без да съм забравил,

на древните слуги скръбта.

Един Димас остави Павел,

понеже любеше света.

Гиезий, плувнал от съблазън

прие пръстта на Нееман,

и блед със своята проказа,

погина в плътския капан.

Че стръмното не е за всеки,

доказва бесният отпор.

И на Господните пътеки

остават хора с вечен взор.

Високи в прицела, в следите,

предадени от Пример Свят,

с една посока към звездите

пред всяко зло да устоят.

При своя Бог в Заветен шатър

да влязат с чистота. Без грях.

Че духал ги е силен вятър,

от който не остава прах.

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

ВЯРА-СЛЪНЧОГЛЕД

(На една приятелка във Вярата)

Когато се въздига плява,

а Храмът е съборен плет,

човекът в Бога оцелява,

щом има вяра-слънчоглед.

Не може с нея да изгуби

лъчите Святи на Христа,

защото истински ги люби

от утрото до вечерта…

От изгрева лазурно златен

до залез кърваво-червен,

животът му е благодатен,

принесен Богу всеки ден.

И знае слънчогледът верен,

че топли своите зрънца,

а в своя Господ ще намери

Любов от хиляди сърца.

Че Той е Слънцето, Което

блести над всички светила,

и всяка вяра на Небето,

за Него жива е била.

А щом Го следва в зов изречен,

в лъчите на Свещен Завет,

пребъдва в Смисъла си Вечен

човекът с вяра-слънчоглед…

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

ВЕКОВЕЧНАТА ПОБЕДА

Победа е, ако останеш беден,

съблазните на дявола проклел.

Във земните блага да си последен,

дори и шепа користи не взел.

Победа е, ако светът те срита

и с шумен смях душата ти презре,

а ти да гълташ скърби до насита,

но светлият ти порив да не спре.

Победа е духът ти да измоли,

когато злото с кризите бучи,

да би прегърнал неколцина голи

с печал нескрита в техните очи.

Победа е, останал с малко сила,

да съкрушиш лукавия титан,

щом вярата у теб е съхранила

изваян Камък в Божията длан.

Победа е да издържиш на клада,

щом Огънят на Бог е по-горещ.

Четвъртият е твоята Награда,

дошъл за помощ в пламенната пещ.

Победа е сред лъвовете в яма

Мирът да бъде здравият ти Щит,

а псетата на всяка зла измама

да ги погълне ужас страховит.

Победа е за Святата рокада

да мислиш непрестанно нощ и ден.

Че първият, от гордост щом пропада,

последният ще бъде извисен…

И нека днес сърцето ти се вгледа

не в думи, а в Духа им изявен:

Христос е вековечната Победа

над този свят, от Злото уловен!

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

ЗА ЕСЕННИТЕ ДЪРВЕТА

(Размисли върху Марк 11:13-14)

Защо ли есенни дървета

растат на стръмния ми път,

когато в Любовта Заветна

най-скъп и ценен е Плодът?

С лъчите слънцето ги сгрява

и облак напоява с дъжд,

но Плод дърветата не дават

в живота си един и същ.

Линеят сякаш сред пустиня

в безплодие и пустота,

напомнящи една смокиня,

Христос подлъгала с листа.

Поиска Той да Си разкваси

устата с някой сладък Плод,

но сам притури на Скръбта Си

дърво, лишено от Живот.

С такива есенни дървета

напълни се светът… Уви!

Душата с тях остава клета.

Сърцето, лъгано, кърви…

А клоните им аз не бива

да тръскам, търсейки ответ.

Дори и Господ с Вяра жива

не стопля корени от лед.

В сезона коравосърдечен

ще чуят Неговия Глас,

с една присъда в Гняв изречен:

"Да няма Плод измежду вас!

Без полза слънцето ви свети

и дъжд поеше ви с води,

щом в клоните, от мрак превзети,

Плодът не ще да се роди…"

Преглъщам своята несрета

да търся Дух сред пръст и плът.

Гора от есенни дървета

расте на стръмния ми път…

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

ТЪЖНА ЕПИКРИЗА

"Сърцето е измамливо повече от всичко,
и е страшно болно; кой може да го познае?"
(Еремия 17:9)

Човекът болести лекува
и всякак иска да здравей,
годините да пропътува
до стогодишен юбилей.

Да няма нужда от бастуна,
когато в пътя си върви,
но енергичен, като струна,
усмивки сто да улови.

Каква измислена картина
във свят, от злото съкрушен…
Днес твърде болни са мнозина,
но лекарят им е сгрешен.

Че има черни диагнози,
които никой не тръби,
но те са главните угрози
за помрачените съдби.

Надменност, алчност и омраза
лекува ли ги чуден хап,
или от тяхната проказа
духът е поразен и слаб?

От гордост, завист или злоба
душите кой ще изцели?
Не са ли приживе у гроба,
пронизани от куп стрели?

Лекува болният сърцето
от някакъв вроден порок.
И уж изследван е, но ето –
до днес останал е без Бог.

Без Него иска да избута
годините до старини,
във дом, с неверие порутен,
и вируси, като злини.

От болниците ще излиза
с рецепти за лекарства куп.
Но в тъжната си епикриза
пред Бога ще остане труп.

Че няма никаква аптека,
която да предлага цяр
за болестите на човека,
приел греха за господар.

Духът на Кръст се изцелява
с Кръвта, пролята от Христа.
Но где ти Правдата такава
във свят от пръст и суета?…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

ПРИКЛЮЧВА ВРЕМЕТО…

Когато си богат в Небето

в света богатства не търси.

Съкровище си имаш, светло,

при Онзи, Който те спаси.

Крадец не ще ти го отнеме.

Ръжда не ще го пояде.

Живее злият – за да вземе,

а пък добрият – да даде…

Така съдбата разминава

сърца в различни светове.

Един от пръст забогатява,

а друг Голгота го зове.

Един в живота бясно рови,

а друг с копнение лети.

И трупат се богатства нови

зад непристъпните врати.

Приключва времето. И нека

пожъне всеки своя дял.

Че сам ще разбере човекът

къде и колко е посял.

Велика Правда, справедлива,

претегля земните лета.

И там, при нея, се открива

светецът… Или пък тварта.

Дано Небесното сметало

със Мъдрост всеки да дари,

че губят се души нахалос

от власт, имоти и пари.

Че преходно клони към нула,

а Вечното е до безкрай…

И с тази вест, душата чула,

избира между ад и Рай!

Приключва времето, човеко!

Нагоре с вяра погледни!

И сей благата си далеко –

във праведните висини…

Ясен Ведрин

(Бакърена паничка)

КОГАТО ЗАГОРЧИ ПЕЛИНЪТ

Когато загорчи пелинът

и скръб в сърцето ти боли,

а пътят, още неизминат,

до тънък процеп се смали –

спомни си Виа Долороса

и Господ с дървения кръст

как твоята душа износва,

подложен на безумна мъст.

Дали със силен вик към Бога

ще искаш Той да се смили

и всичката ти изнемога

за Своя Син да отдели?

А после да ти стане леко,

като на пухкаво перце…

Такъв ли е зовът, човеко,

на страдащото ти сърце?

Не си ли във Завета камък,

готов довека да тежи,

щом пътят, който води в Храма,

перце не ще да удържи?

Когато злите те проклинат,

и виждат в примера ти съд,

започва да горчи пелинът

и става тесен твоят път.

А Бог в сърцето ти съглежда

порасналия с вяра Син,

готов с пресвятата надежда

до Кръст да прокърви… Амин!

Ясен Ведрин

(Птицата в теб)

КЪМ ДРЕВНОТО ОБРЪЩАЙТЕ ОЧИ!

Живея зад невидима завеса

и моят дух за древното гори,

а този свят е смачкан от прогреса,

и Злото безпощадно го мори.

В епохите отминали вторачен

издирвам с вяра чисти семена

и винаги намирам своя начин

да оцелявам в Мир и Светлина.

Животът ми е там, във Простотата

на Истинските Божии слова,

където следват Пастиря стадата

и никне благодатната трева.

Където Хлябът дъхав се изпича,

а Виното от мехове тече,

и винаги след своя Господ тича

един слуга със вяра на врабче.

Очи притварям, а сърце проглежда.

Изричам дума – в миг да полети.

И щедри пред едната ми надежда

отварят се Небесните врати.

Не питайте, приятели, къде са…

Към древното обръщайте очи!

Че то е днес невидима завеса

на Божиите праведни лъчи.

И който го потърси с чиста вяра,

сам себе си привлича в Свят Завет,

където Вечност мъдра и прастара,

му става Слово от масло и мед.

Ясен Ведрин

(Търсач на бисери)

НЕИЗБЕЖНАТА РАЗДЯЛА

"Помнете Лотовата жена…" (Лука 17:32)

Живея с неизбежната раздяла,

дошла към изтощения живот,

и свети ми в главата посивяла

историята с праведния Лот.

Преди да падне огън от Небето,

напусна той едничкия си дом,

но беше разделена във сърцето

жена му, непрежалила Содом.

За кратко тя очите си обърна

към мястото на грях и произвол,

но в този миг Гневът я бе превърнал

в една бездушна статуя от сол…

Какво ли днес с душата ще се случи,

когато Бог от грях я отстрани?

Ще иска ли смирена да се учи

от Неговите властни съдбини?

Готова ли е в Святостта да бяга,

когато Огън скверното гори,

или до край от болка ще се стяга,

че старото не ще се възцари?

Не искам лъх от мириса на сяра,

и помен от погиващия свят.

Покварени във слабата си вяра

отстъпниците тичат към разврат.

И гледката е скръбна пред очите

от хилядите Лотови жени…

Защо отново към Содом търчите,

та евтиният грях да ви скверни?

Живейте с неизбежната раздяла,

сега и днес… Не утре и отвъд!

Простената душа остава бяла,

когато следва Праведния Път.

Че само тук със острото на Меча

Христос пронизва стария Адам,

и този свят смалява се далечен,

а в новия се влиза, като в Храм.

С онази Свята, истинска надежда,

когато плът от Дух се умъртви,

и никога човекът не поглежда

към задното, но в предното върви….

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)

СЕТНИНАТА НА ПЛЯВАТА

Питат ме какво е плява.

Отговарям със въпрос:

Тука Зло ли управлява

или Божият Христос?

Всички ли се радват явно

на безчислени блага,

да живеят чудно, славно,

без привременна тъга?

Как един мизерно проси,

а пък друг – лихвар е тлъст?

Босът пачките си носи.

Клетникът – най-тежък кръст.

Честното кърви пребито.

Скверното е на престол.

Чезне праведното жито

сред погром и произвол.

И остава светска плява –

гнусна, гнила, без зрънца.

Да краде и поругава

наскърбените сърца.

Кой ще я свали от трона?

Кой ще й отнеме власт,

щом е сторила поклона

пред един злотворен бяс?

На Кръстителя словата

ще ли да си спомни тя,

че изрината с лопата

ще погине в пепелта?

Че за нея без пощада

огън в пъкъла пращи,

гдето винаги ще страда

и напразно ще крещи.

Питат ме какво е плява.

Нека Господ ги смути.

Който съвест разпилява,

в грях ще се опропасти.

И с безбожната си драма

ще ридае в пълен мрак:

"Жито бях, а станах слама,

лъгана от Божий враг…"

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)

ГОРКО ИМ!

Горко на безумците, жадни за злато,

от цяло съсловие, зверски богато,

че зъл душегубец за жетва голяма

с лъжи ги пленява и трупа ги в яма.

А там ги постига най-страшната криза,

че никой от властния мрак не излиза,

но в образ безбожен остават пленени

от алчна захапка на тъмни хиени.

Не ще ги вестителят с пример избави,

защото и в кривото считат се прави,

а всеки във своята лична тъмница

е гнусна кръстоска на пор и къртица.

Горко на престъпници, жадни за слава,

каквато пред Бога не им подобава.

Пръстта ще поглъщат и дим ще ги трови,

а дух ще ги връзва в железни окови.

Каквото докоснат - на прах ще се рони.

Напусто ще носят блестящи корони.

И всеки, на Гняв изотгоре предаден,

от червеи страшни ще бъде изяден.

Съдбата им  в края ще бъде горчива,

че с Бог поругаване никак не бива,

но става жестоко и твърде сурово

Великото, Святото Божие Слово...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)