ОСТАВАМ КАМЪК...

Не пълня с пръст конгресна зала

и нямам праведен костюм.

Душата си запазих бяла

от всеки Вавилонски шум.

Без гръмка слава пред амвони.

Без титла и авторитет.

Без бизнесмени с милиони,

седящи все на първи ред.

Без лъскава кола с охрана.

Без тлъст църковен хонорар.

Без светска почит и покана

в палатите на земен цар.

Без договор за нова книга.

Без подпис и без автограф.

Без всяка блазнеща верига

в духа на гнусния Исав.

Без нищо скверно, от което

духът ми ще погине в ров,

и би изгубило сърцето

Лъча на Примера Христов.

Оставам камък с ласки груби.

Плътта от него все боли.

И няма как да ме възлюби,

защото бездна ни дели.

Че тя живее "със", когато

духът ми отстоява "без"...

А всичко Истинско и Свято

е моят твърд противовес.

Ясен Ведрин

(Тленен остатък)