Човекът, останал без Вярата в Бог,
ще бяга от трън, но ще случи на глог,
и даже да тръгне незнайно къде
душата му всякога зло ще боде.
Дори да се счита за вече успял
ще гази с нозете си светската кал,
ще пълни душата си с мръсни лъжи
а всичко суетно до смърт ще тежи.
Не бих му завиждал за земната лъст
и всички капани от лъскава пръст.
Със тях ще живее и в тях ще умре,
без пътя към ада да може да спре.
Ще минат годините - сякаш са лъх
и немощ ще сграбчи горчивия дъх.
Напусто живелият - духом е пуст,
останал без Святата Вяра в Исус.
Съкровище няма в Небесни места,
ни кръстните рани, ни Слава в Христа.
Ни праведна дреха, ни капчица лек.
Ни чудна утеха във бъдния век...
А Господ е хлопал, дори не веднъж,
и нему е викал: "Ръката Ми дръж!
Завета Ми светъл ела и познай,
изкупен да бъдеш за Вечния Рай!"
Но грешникът бил е за Словото глух,
заложил на своя доволен търбух,
измамил в съблазните плътски уши
за всичко което сърцето руши.
Човекът, останал без Вярата в Бог,
ще случи накрая на зъл кръволок
и времето няма да върне назад
да би го избавил Спасителят Свят.
Но днес, ако думите той прочете,
да знае: За него са писани те!
Въжето отгоре все още виси!
Хвани го, човеко! Духа си спаси!
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
Няма коментари:
Публикуване на коментар