ПРИСЪДАТА НАД ЮДА

Светът от алчност се поглъща.

От такси, дългове, цени.

Банкерът съвест не възвръща,

та себе си да обвини...

Завет си има той с Мамона,

достоен за същински бог.

Банкнотата - досущ икона

със подписа на кръволок.

А в касата - олтар железен -

се трупат пачките безчет,

и той с езика си изплезен

печалби вижда като мед.

Бедняка с лихви да остриже

жестоко, без да се свени,

а после най-щастлив да ближе

приятните си благини.

Светът от алчност се поглъща.

Безумна. Гнусна като смрад.

Но всичко някога се връща,

когато няма път назад.

Мамон оттатък не помага.

Той има сила тук и днес.

Бесило богаташа стяга

на Данте в гибелния лес.

Там огнен жупел го залива,

и жажда страшна го мори.

А вечност, безутешно дива,

не се откупва със пари.

Защото в гибелна заблуда

за тъмна алчност е живял,

и със присъдата над Юда

приема вечния си дял...

Ясен Ведрин

(Възходът на падението)