Старостта и при мен ще похлопа.
Белокоса, с болежки и скръб.
Ще изтръгне в душата ми вопъл
и ще бъде в постелята ръб.
Ще ми стане привременна сянка.
Ще е съдник и памет без страст.
Ще е дъх на самотна седянка.
Ще е моето сбръчкано аз.
Неизбежна у мен ще царува
без корона и славен престол.
В радостта ми напук ще тъгува
и в мира ми ще носи разкол.
Пряко сили ще бъда със нея.
Ще си казвам, че още съм млад.
И ще искам дори да копнея
под лъчите на чист звездопад.
Ще ми бъде тя спътник до време.
До последната Свята врата.
Сбогом с нея духът ще си вземе,
както вятърът с жълти листа.
И когато премина оттатък,
тя отсам ще остане. Без мен.
Като някакъв сив отпечатък
от живота, предаден на тлен.
Като пън, който съхне от корен
да остане завинаги сух...
Слава Богу! Ще литна нагоре!
Че човекът в небето е дух!
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Няма коментари:
Публикуване на коментар