четвъртък, 5 ноември 2015 г.

ЗАВЕТНО

Съдба! Не съм те считал за сгрешена!
Не бих роптал, че случи ми се ти.
Родих се, за да бъда сам мишена
и дулото пред мене да трещи.

Врагът със бронебойните патрони
уж стреляше, но нищо не проби.
Когато всички стенеха "Горко ни!" -
аз бях утеха в техните съдби.

Пострадах от предателства и рани.
Ръцете си на Кръста приковах.
Кълваха ме и ястреби, и врани...
"Дано умреш!...", но... никак не умрях.

Съдба! Напук на лошите прогнози
все още те живея и творя.
Не срещнах път с овации и рози
и славата за мене не изгря.

Какво пък? Даже скитник по неволя
билата ти трънливи прекосих...
Не си ми божество, за да те моля,
но само взор за краткия ми стих.

И даже да се случваш неусетно
по нишките на моята глава -
ще помня, че обичан съм заветно
от моя Бог...
И стига ми това!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ИДИОТ

Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш - нерадост.
И каквото да вкусиш - горчи.

Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.

Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им - черна сгурия -
да прогоня със пламенна жар.

Тежък градус кипи в битието -
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето -
да живее или да умре.

Вече имам си избор, нагласа -
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен... идиот.

Идиот,... но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Понякога в очите ти горя.
И, без да искам, плача от несрета.
За клетници ли, Чарли, да творя?
Един Гаврош? Или една Козета?

Къде да търся малкия човек?
Дали в дъха на времето, което
издъхва шумно всеки следващ век,
а все така остава непревзето?

Хлапето в мен кърви от стъкълца,
а старецът - от треската за злато.
Останаха мечтите ми деца,
но с теб живяха някак си богато...

Слепец под светлините на града -
не исках в други роли да прогледна.
Душата ми - в беда подир беда
куцукаше с чепиците си бедна.

А времето - в модерни времена
отсрочи своя страшен катаклизъм.
Забравиха за дълг или цена
душите на пределния цинизъм.

Но ти остана... С тъжния си смях
от лентите, издраскани в трагичност.
Да спомняш, че превръщат се на прах
безличните край истинската личност.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ПОТЕКЛО

Дъжд вали. Измокрящо. До кости.
Вадичките стават на река.
С тъжен възглас, уж... за Бог да прости
баба е протегнала ръка...

В сетната надежда, тя, горкинка
гледа към прогизналия свят,
да й хвърлят някоя стотинка
тъй - за хлебец, половин комат...

Но уви, стотинките не падат.
Само капки, Божии сълзи.
Мъчи се старицата. И адът
вътре през душата й пълзи.

Ще си тръгне, трижди съкрушена,
с плувнали от мъката коси.
Невидяна и неутешена.
С огън, който никой не гаси.

С тежък дъх вратата ще залости
и ще легне в тъмното легло.
С хлипове и скръб...за Бог да прости...
в болка от печално потекло.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

ОЧУКАНА ЛАТЕРНА

С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?

Бях ли с диагноза “луд добряк”
сред тълпи, от злоба оскотели?
С обич да дарявам - пак, и пак
мъртъвците - приживе умрели...

Ретро ми е. Смея се с тъга,
като в стара Чаплинова лента.
Хорица! Кажете! Докога
няма да смените диригента?

Фалшът по принуда ме търпи.
Мрази ме, до ярост присмехулен...
Някой ден поетът ще заспи,
а духът му в миг ще е потулен.

С лупа да го търсите - уви -
яко дим ще духне... Ще го няма...
Но сега душата ми кърви
в римите на тъжната си драма.

Само Бог отгоре я теши
и я пази да Му бъде верна...
За да имат чистите души
песни от очукана латерна.

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин