четвъртък, 5 ноември 2015 г.

ЗАВЕТНО

Съдба! Не съм те считал за сгрешена!
Не бих роптал, че случи ми се ти.
Родих се, за да бъда сам мишена
и дулото пред мене да трещи.

Врагът със бронебойните патрони
уж стреляше, но нищо не проби.
Когато всички стенеха "Горко ни!" -
аз бях утеха в техните съдби.

Пострадах от предателства и рани.
Ръцете си на Кръста приковах.
Кълваха ме и ястреби, и врани...
"Дано умреш!...", но... никак не умрях.

Съдба! Напук на лошите прогнози
все още те живея и творя.
Не срещнах път с овации и рози
и славата за мене не изгря.

Какво пък? Даже скитник по неволя
билата ти трънливи прекосих...
Не си ми божество, за да те моля,
но само взор за краткия ми стих.

И даже да се случваш неусетно
по нишките на моята глава -
ще помня, че обичан съм заветно
от моя Бог...
И стига ми това!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

2 коментара:

  1. ,,ще помня, че обичан съм Заветно
    от моя Бог...
    и стига ми това.,, Галина Бъчварова с обич.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване