четвъртък, 5 ноември 2015 г.

НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Понякога в очите ти горя.
И, без да искам, плача от несрета.
За клетници ли, Чарли, да творя?
Един Гаврош? Или една Козета?

Къде да търся малкия човек?
Дали в дъха на времето, което
издъхва шумно всеки следващ век,
а все така остава непревзето?

Хлапето в мен кърви от стъкълца,
а старецът - от треската за злато.
Останаха мечтите ми деца,
но с теб живяха някак си богато...

Слепец под светлините на града -
не исках в други роли да прогледна.
Душата ми - в беда подир беда
куцукаше с чепиците си бедна.

А времето - в модерни времена
отсрочи своя страшен катаклизъм.
Забравиха за дълг или цена
душите на пределния цинизъм.

Но ти остана... С тъжния си смях
от лентите, издраскани в трагичност.
Да спомняш, че превръщат се на прах
безличните край истинската личност.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Няма коментари:

Публикуване на коментар