четвъртък, 5 ноември 2015 г.

ОЧУКАНА ЛАТЕРНА

С пръст и пепел, суета и прах,
този свят се срутва в пропаст черна.
Но защо ли дълго го мечтах
в песни от очукана латерна?

Бях ли с диагноза “луд добряк”
сред тълпи, от злоба оскотели?
С обич да дарявам - пак, и пак
мъртъвците - приживе умрели...

Ретро ми е. Смея се с тъга,
като в стара Чаплинова лента.
Хорица! Кажете! Докога
няма да смените диригента?

Фалшът по принуда ме търпи.
Мрази ме, до ярост присмехулен...
Някой ден поетът ще заспи,
а духът му в миг ще е потулен.

С лупа да го търсите - уви -
яко дим ще духне... Ще го няма...
Но сега душата ми кърви
в римите на тъжната си драма.

Само Бог отгоре я теши
и я пази да Му бъде верна...
За да имат чистите души
песни от очукана латерна.

(Бакърена паничка)
Ясен Ведрин

Няма коментари:

Публикуване на коментар